Решение № 57 от 4.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2019 г.

Решение № 57 от 4.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на А. К. Б. чрез адв. А. М. за отмяна на влязло в сила решение № 185 от 22.05.18 г., постановено по в. гр. дело № 124/18 г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него решение № 110 от 18.07.17 г. по гр. дело № 394/16 г. Районен съд- Свиленград. С него на основание чл. 464 ГПК е признато за установено в отношенията между Едноличен търговец Т. С. И. с фирма "Авто 2001 – Т. И. "гр. Х. и ответниците А. К. Б. и С. Г. И., че не съществува вземане на А. К. Б. спрямо С. Г. И. за сума в размер на 9925 лв, ведно със законната лихва от 3.10.12 г, и разноски от 851. 50 лв, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1002/12 г. на Районен съд – Харманли, решение № 3 от 8.01.15 г. по в. гр. д. № 844/14 г. на ОС – Хасково и изпълнителен лист № 264 от 17.06.15 г., за събирането на които е образувано изп. дело № 599/16 г. на ЧСИ Н. К., рег. № 929 с район на действие ОС –Х. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение противоречи на решение № 104 от 16.08.19 г. по гр. дело № 2683/18 г. на Върховния касационен съд. С решението си ВКС е отменил решение № 445 от 29.11.17 г. по в. гр. д. № 610/17 г. на Хасковския окръжен съд и е признал за установено по предявения от А. К. Б. против С. Г. И. и Т. С. И., действаща като ЕТ "Авто-2001- Т. И. " иск по чл. 464 ГПК, че по отношение на А. К. Б. не съществува вземането на Т. Ст. И., действаща като ЕТ "Авто – 2001-Т. И. ", към С. Г. И. за 9925 лв, представляваща неизпълнено от последния задължение за предаване на получената сума по сключения между Б. и едноличния търговец на 20.09.07 г., представляван от И., договор за продажба на лизинг на автомобил, ведно със законната лихва, считано от 31.07.15 г. до окончателното изплащане, и вземането за 704. 96 лв, по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 306 от 31.07.15 г. по ч. гр. д. № 502/15 г. на РС Харманли. Ответниците по молбата С. Г. И. и ЕТ Т. С. И. с фирма"Авто 2001-Т. И. " считат, че е недопустима и неоснователна. С определение № 9 от 10.01.20 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.17 г. по ТД № 7/14 г. е посочено, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск- обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките на разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество в производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. По двете дела всеки от двамата кредитори претендира вземане по отношение на длъжника на различно основание и със сила на пресъдено нещо са отречено вземанията и на двамата. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по отрицателен установителен иск на ЕТ Т. С. И. с фирма "Авто 2001 – Т. И. ", че вземането А. К. Б., основано на неоснователно обогатяване спрямо С. Г. И., не съществува. За да уважи иска, предявен по реда на чл. 464 ГПК, съдът е приел, че по делото е установено, че сумата 9 925 лв е изплатена от Б. на И. не без основание, а в изпълнение на договор за лизинг от 20.09.07 г., вземането по който е обезпечено със запис на заповед от същата дата, сключен между Б. и ищцата в качеството й на едноличен търговец, представлявана от И.. С решението на ВКС по предявен по реда на чл. 464 ГПК иск на А. Б. е отречено вземането на Т. Ст. И. към същия длъжник - С. Г. И. за същата сума 9 925 лв, но на друго основание – неизпълнено от последния задължение за предаване на получената сума по сключения между Б. е едноличния търговец на 20.09.07 г., представляван от И., договор за продажба на лизинг на автомобил. Изложеното налага извод за липса на идентитет между делата, по които са постановени двете влезли в сила решения. Исковете са предявени по един и същи процесуален ред – чл. 464 ГПК, но исковата сума се претендира от всеки от кредиторите на различно правно основание от длъжника. Не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, чието решение се атакува и последващото решение, по които се формира сила на пресъдено нещо. Претенциите по двете дела не са в съотношение на обусловена и обуславяща, тъй като предмет на разглеждане са различни правоотношения между страните на различно правно основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата направените по делото разноски в размер от по 2000 лв за всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Трето г. о.