Решение № 342 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2009 г.

Решение № 342 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби- от О. К., представлявана от кмета, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. и от К. К. В. и Р. Л. В. -двамата от гр. К. против въззивно решение № 288 от 24.11.2008 г. по в. гр. д. № 760 по описа за 2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 64"б"от 26.05.2008 г. по гр. д. № 1734/2006 г. на Районен съд Казанлък, с което е обявен за нищожен договор за замяна на недвижими имоти по реда на чл. 13 от ЗС и чл. 137 от НДИ, по силата на който О. К. е прехвърлила собствеността на недвижим имот, представляващ 2/3 ид. ч. от им. с пл. № 1* кв. 136 по плана на гр. К. ул. "Ал. Батенберг" № 21, ведно с 2/3 ид. ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84.50 кв. м., с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 29.45 кв. м. и 2/3 от дворно място, цялото от 95 кв. м,. на стойност 115 000 лв., собственост на О. К., а О. К. е получила апартамент № 81, находящ се в същия град, ж. к. "Изток"бл. 48 вх. Д ет. 6,със застроена площ от 86.03 кв. м., с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 3.94 кв. м. и 1.02%ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж на стойност 115 000 лв., собственост на К. К. В. и Р. Л. В., отхвърлил е предявения иск от К. К. В. и Р. Л. В. против М. Т. Н. и С. П. С. с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС -за изкупуване на 1/3 ид. ч. от следния недвижим имот: дворно място от 95 кв. м., представляващо им. с пл. № 1* кв. 136 по плана на гр. К., който е част от УПИ *, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84.50 кв. м., при съседи на мястото: от север-улица, изток-имот с пл. № 1332,запад-имот № 1* като неоснователен. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС и отхвърляне на инцидентния установителен иск като неоснователен. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 555 от 1.06.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 б. "ж" от ЗЗД в случаите, когато възражението е направено по повод предприети от трето лице/а не от носителя на вземането/ действия, във връзка с които е воден съдебен процес. В съдебно заседание ответниците се явяват лично, а ответника С с процесуалния си представител, като оспорват жалбата и желаят обжалвания акт за бъде оставен в сила. Представят писмени бележки, като ответницата Н претендира направените по делото разноски, съобразно приложен договор и списък. Касаторите и третото лице помагач-не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел по предявения от третото лице по сделката за замяна-С. С. инцидентен установителен иск, че договорът за замяна, сключен между О една страна и К. К. В. и Р. Л. В. -от друга, противоречи на закона, защото не е установено наличието на взето решение на Общински съвет Казанлък за замяна и договорът не е вписан. Отхвърлянето на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е мотивирал с това, че ищците не са придобили собствеността. За да не приеме възражението им за придобиване на собствеността по давност от 1994 г., се е мотивирал с продължилия от 1994 г. до 2002 г. между страните висящ съдебен процес за делба на процесния недвижим имот, през който давност не е текла, а периодът от 2002 г. до предявяване на настоящия иск-2006 г. не е достатъчен за придобиване на право на собственост съгласно чл. 79 от ЗС. Съдът се е позовал на нормите на чл. 116 б. "б"и на чл. 115 б. "ж"от ЗЗД. Фактите по делото са следните: Ищците/ К. К. В. и Р. Л. В./ и първата ответница/М. Т. Н./ са били съсобственици на процесното дворно място при дялове: 2/3 към 1/3 ид. ч. За правата си- ищците се легитимират със сключен по реда на чл. 13 от ЗС и чл. 137 от НДИ с община К. договор за замяна от 25.03.1994 г., а ответницата- с н. а. № 28, т. III рег. № 3* д. № 427/06 г., издаден по давност, наследство и реституция. През 2006 г. ответницата е прехвърлила собствеността-чрез продажба- върху своята 1/3 ид. ч. -с н. а. № 125, т. VI д. № 1010/06 г. на втория ответник С. С. В настоящето производство същият е предявил отрицателен инцидентен установителен иск за приемане за установено, че ищците не са собственици на 2/3 ид. ч. от процесния имот поради нищожност на договора за замяна, с който се легитимират за собственици и по-специално поради противоречието му с НДИ. В тази връзка и община К. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищците. Между ищците и първата ответница е водено дело за делба на процесния имот/гр. д. № 1608/94 г. на Районен съд Казанлък/, продължило от 1994 г. до 2002 г. и приключило с решение на касационната инстанция, с което е обезсилено решението на въззивния съд, с което е прогласена нищожност на договора за замяна на недвижим имот от 25.03.1994 г. и е оставено в сила в останалите части, с които е отхвърлен иска за делба. По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, разгледан в контекста на фактите по конкретния спор, настоящият съдебен състав намира следното: В случая ответникът С. С., който е придобил собствеността чрез покупка на 1/3 ид. ч. от спорния имот от другата ответница Н. не е трето лице за водения процес относно вземането по смисъла на чл. 115 б. "ж" от ЗЗД, тъй като той е придобил изцяло нейните права. Тъй като той е купил имота след влизане в сила на съдебното решение/през 2006 г., като съдебния спор е приключил 2002 г./- то на основание чл. 220 от ГПК (отм.)-постановеното решение се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на него, в качеството му на правоприемник. В този смисъл -той не предявява чужди права. Спорният въпрос тук е дали воденият съдебния спор е бил със същия предмет, за да се прецени -дали е текла давността от 1994 г. до 2002 г. Отговорът е положителен. Разрешеният спор е бил за делба, а в делбения процес винаги се преценя правото на собственост. В случая със сила на присъдено нещо между ищците и първата ответница е прието, че ищците не са собственици, поради което и е отхвърлен иска за делба между тях. Касационната инстанция е обезсилила решението на въззивния съд в частта за прогласяване на нищожност на договора за замяна на недвижим имот от 25.03.1994 г. - не защото го е счела за недопустимо, напротив изрично се е произнесла, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 137, 138 и 141, ал. 2 от Наредбата за държавни имоти, а само защото валидността на договора е била оспорена чрез възражение, поради което и съдът не е следвало да се произнася с отделен диспозитив. Следователно- по същия спор/ за притежаваното от ищците право на собственост въз основа на сключен с община К. договор за замяна от 25.03.1994 г./ - вече е налице произнасяне и същият е разрешен със сила на присъдено нещо между същите страни. При това положение- ищците са можели да правят възражения само във връзка с обстоятелства, настъпили след влизане в сила на съдебното решение, т. е. да се позовават на изтекла придобивна давност след 2002 г., каквато в случая няма/защото исковата молба е предявена 2006 г./ Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос, като и изложените съображения, които съвпадат с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответницата Н следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които съгласно представения договор за правна помощ от 15.04.2010 г. и списък възлизат на 1 200 лв., за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение