Решение № 11136 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на В. Миланова и Х. Миланов и двамата от гр. Стара Загора, чрез процесуалния им представител от адв. Аянова, срещу решение 138 от 27.04.2023г., постановено по адм. дело 464/2022г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 10 00 1320 от 22.06.2022г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Подпорни стени и басейн, намираща се в ПИ идентификатор 68850.258.19 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, м. Съборения мост, землище на гр. Стара Загора, изпълнен без издадено разрешение за строеж. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че оспореното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства, като по отношение на подпорна стена 1 навеждат съображения, че е строеж по чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ, за която не се изискват строителни книжа, като същата е ситуирана не на границата на имота към бъдеща предвидена улица, а навътре в имота им. По отношение на подпорна стена 2 навеждат съображения за необоснованост на решението, тъй като съдът не е съобразил и приложил чл. 6 АПК относно изискването за съразмерност на мярката. Най накрая по отношение за наредения за премахване басейн твърди, че от събраните по делото доказателства не е безспорно установено, че изграденото на място отговаря на техническите изисквания за басейн, като навежда съображения, че съдът не е изследвал дали не се касае за строеж по чл. 151 ал. 1 т. 5 ЗУТ, за който също не се изискват строителни книжа. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Николова Минчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежни страни адресати на решението и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като наредения за премахване строеж е точно и ясно индивидуализиран в отделните наредени за премахване обект по параметри и местоположение, която индивидуализация отговаря на изискванията на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ за квалифицирането им като строежи. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установено, че обектите отговарят на понятието за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, както и по аргумент от чл. 147 ал. 1 т. 5 и чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ, за които следва да бъдат издадени строителни книжа одобрени проекти и разрешение за строеж, каквито в случая не са налице. Посочил е и че тези обекти не са в обхвата на представените по делото одобрен проект и разрешение за строеж за сграда и други подпорни стени, между които не са наредените за премахване обекти. По отношение на нареденият за премахване обект басейн е приел, че съобразно чл. 147 ал. 1 т. 4 ЗУТ, макар да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, се изисква въз основа на становище на инженер конструктор, да бъде издадено разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. Приел е и че съобразно описанието на обекта и установените му характеристики, той не е обект по чл. 151 ал. 1 т. 5 ЗУТ водосборно съоръжение, както се твърди от жалбоподателите или изкоп. По отношение на наредените за премахване подпорни стени е достигнал до извод пак въз основа на събраните доказателства, че по параметрите си те не могат да бъдат определение като такива по чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ, за които не се изискват стоителни книжа, тъй като като височина и дължина надвишават размерите допустими по посочената разпоредба за изграждане без строителни книжа. Най накрая е приел и неприложимост на § 16 ПР на ЗУТ, както и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид това, че не е доказано, че спорните обекти за извършени преди 31.01.2001г., а и имотът е придобит от жалбоподателите след тази дата. Поради това е отхвърлил жалбата и е приел заповедта за законосъобразна. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Стара Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като са събрани доказателства в тази връзка. Съдът не е допуснал нарушение, а напротив при всестранно обсъждане на всички събрани по делото доказателства е достигнал до правилни и обосновани изводи. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд и за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, както и на изискванията за форма, а именно относно изискването за посочване на фактически и правни основания в заповедта, както и досежно извода, че нареденият за премахване строежи в отделните му обекти е индивидуализиран и точно и ясно описан досежно параметри и местоположения. Не е било нарушено правото на защита на жалбоподателите, тъй като те ясно и точно са могли да разберат кои обекти са наредени за премахване и на какво основание. Правилен е извода на съда, че наредените за премахване обекти представляват строежи по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, като за тях не са издадени разрешения за строеж. Правилен е и извода, че по отношение на наредения за премахване басейн не може да се приеме, че е обект по чл. 151 ал. 1 т. 5 ЗУТ, а именно изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м, за които не се изисква разрешение за строеж. Това е така, тъй като нареденият за премахване обект не представлява изкоп, тъй като е с изляти бетонни стени и корито, както и е с по голяма дълбочина и площ от посочено, но най вече същият не представлява изкоп. Правилен е извода на съда, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че изграденото отговаря на понятието за басейн. Съгласно чл. 147 ал. 1 т. 4 от ЗУТ /в относимата към издаване на заповедта редакция на нормата от ДВ бр. 42/2022г./ Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти. Видно от цитираната разпоредба редът за издаване на разрешение за строеж за басейн под 100 куб.м. е облекчен, като за изграждане на такъв строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, въз основа на конструктивно становище по чл. 147 ал. 2 ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. По отношение на наредените за премахване подпорни стени също е правилен и съответен на събраните доказателства извод на съда, че те не отговарят на изискването на чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ относно параметрите височина по посочената разпоредба, а именно да са подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен. В случая е безспорно, че едната наредена за премахване подпорна стена е с височина много над нея между 2,10 и 2,80м. По отношение на другата, за която е спорна височината като вещото лице е посочило около 1,5 1,20м. първоинстанционният съд правилно е приел, че и тя не съответства на изискването на чл. 151 ал. 1 т. 4 ЗУТ, тъй като от обясненията на вещото лице се установява, че той не е изключил при измерването наличния пред нея насип, т.е. и тя отговаря на понятието строеж. Съответно е приел, че от съвкупно събраните доказателства и тя е с височина над 1,20м., който извод е правилен. След като не се установява за строежа подпорни стени и басейн - да е издадено разрешение за строеж, то същите са незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и съответно подлежат на премахване. На последно място законосъобразен е извода на съда за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и извода, че не може да се приеме, че наредените за премахване строежи са търпим такъв, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби, като настоящият състав споделя мотивите на съда, че същите са извършени след срока визиран в тези разпоредби. Във връзка с гореизложеното оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,