Решение № 3532 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 9307/18.09.2024 г., постановено по адм. д. 1355/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, а в условията на евентуалност неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че приложимата редакция на чл. 14 ЗМДТ не задължава гражданите да декларират определи обстоятелства пред приходните органи на местната администрация. Намира, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, а има само информативен характер, с оглед на което не е годен предмет на обжалване и постановеното решение е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. Акцентира, че обработката на декларацията и откриването на партида на името на оспорващата не е условие нито за снабдяване с КНА, нито за издаване на удостоверение за данъчна оценка, а още по-малко за заверка на молба декларация за образуване на нотариалното производство. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира обезсилване, а в условията на евентуалност и отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационна жалба Н. Я. А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Релевира и възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на отказа на Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, обективиран в писмо рег. МД-Т23009770ВН/ 13.11.2023 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна за обработка на декларация по чл. 14 ЗМДТ от Н. Я. А., с вх. 5305031831/13.09.2023 г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна. За да обяви неговата нищожност, първоинстанционният съд е съобразил следното: С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305031831/13.09.2023 г. Н. Я. А. е поискала от Община Варна да създаде партида в регистъра за придобита от нея на основание придобивна давност вследствие на владение от 2008г. сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Бриз-юг, с идентификатор 10135.2563.201.1.19, във връзка с подадена от нея молба-декларация за снабдяване с КНА. С писмо с рег. МД-Т23009770ВН от 13.11.2023 г., Директорът на Дирекция Местни данъци при Община Варна е уведомил оспорващата, че подадената декларация е оставена без последствия, тъй като след направени справки е установено, че за имота е подадена декларация от друго лице, което се индивидуализира като собственик и е налице активна данъчна партида. Това писмо е оспорено от А. по съдебен ред, като с Определение 2304 от 06.03.2024 г. по адм. д. 2841/ 2023 г. по описа на Административен съд Варна е прието, че не е изчерпан задължителният административен ред за обжалване по ДОПК, поради което оспорването е изпратено на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на Н. Я. А. срещу писмо рег. МД Т23009770ВН от 13.11.2023 г. на Директора на Дирекция Местни данъци. Тъй като решаващият орган не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал.1 ДОПК, то на основание чл. 156, ал.4 ДОПК е прието, че е налице мълчаливо потвърждение на оспорения акт. При тази фактическа установеност, първостепенният съд е приел, че оспореният отказ е нищожен, тъй като е издаден от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, който не е сред служителите, определени от Кмета със Заповед 2888/15.07.2019г. да имат правата и задълженията на органи по приходите. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод, че оспореното писмо е издадено от материално некомпетентен орган, поради което е обявил неговата нищожност и е изпратил преписката на компетентния съгласно чл. 4, ал.3, изр. първо ЗМДТ орган в Община Варна за произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Основателно касаторът поддържа, че първостепенният съд не е съобразил изменението и допълнението на чл. 14 ЗМДТ ДВ бр. 98 от 27.11.2018г., в сила от 01.01.2019г., съгласно което новата разпоредба на чл. 14, ал.3 ЗМДТ изрично предвижда, че не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. Този раздел трети е озаглавен Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, като чл. 44, ал.1 от него сочи като обект на облагане с този данък имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според чл. 44, ал.2 ЗМДТ, подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Съгласно чл. 44, ал.3 ЗМДТ данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност. В случая, Н. А. обосновава правния си интерес от подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ именно с твърдението си, че е придобила посочения имот по давност в резултат на явно и непрекъснато владение от 2008г., с оглед на което е подала до нотариус молба декларация за снабдяване с КНА. В тази хипотеза обаче, по силата на изричната норма на чл. 14, ал.3 ЗМДТ, А. не дължи подаването на такава декларация, а за органът по приходите респективно липса задължение да я обработи. Правомерна е тезата на касатора, че вписването в базата данни на задължените лица на частноправен субект, който чрез обстоятелствена проверка в рамките на нотариално производство цели да се снабди с КНА за придобито право на собственост по давност, не е предпоставка за издаването на поискания КНА. Именно с този документ би се удостоверило, че владелецът на имота е придобил правото на собственост върху него на основание придобивна давност и едва с този КНА той би могъл да се легитимира като собственик пред общинските органите по приходите. По аргумент от чл. 11, ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица за данък върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, поради което образуването на партида за съответния имот по искане от определено лице безусловно е обусловено от неговата легитимация като собственик. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 49, ал.3 ЗМДТ данъкът при безвъзмездно придобиване на имущества по чл. 44, ал.3 ЗМДТ се заплаща към момента на издаване на КНА, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. В 7- дневен срок от издаването на КНА, разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗМДТ задължава нотариусите да уведомят съответната община като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и основата, върху която е определен. Наред с това, в 7- дневен срок от деня, следващ вписването, Службите по вписванията следва да уведомят съответната община, а в едномесечен срок от получаване на това уведомление служителят в общинската администрация определя годишния данък /ДНИ/ за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел и уведомява данъчно задължените лица вж.чл. 51, ал.5 ЗМДТ. От така очертаният нормативен регламент следва, че при подадена писмена молба за започване на нотариално производство за издаване на КНА по чл. 587, ал.2 ГПК, страната, инициирала нотариалното производство, не трябва да подава декларация по чл. 14 ЗМДТ нито преди, нито след издаването на такъв КНА, тъй като законодателят изрично е изключил тази необходимост чрез вмененото с чл. 51, ал.5 ЗМДТ задължение на Службите по вписванията да уведомяват съответната община за вписванията относно недвижимите имоти. Тук следва да бъде уточнено, че новата и специална разпоредбата на чл. 51, ал.5 ЗМДТ е в сила от 01.01.2019г. и същата изключва приложението на общата норма на чл. 3, ал.3 от Приложение 2 в действащата редакция, в сила от 01.01.2011г. Следователно, при подадена писмена молби за образуване на нотариално производство за издаване на КНА, към искането за издаване на данъчна оценка на имота не се изисква подаване и на декларация по образец за облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи. Производството по издаване на КНА е именно по реда на ГПК, а провеждането му изисква за целите на облагането с данък при придобиване на имущества, както и за определяне на държавните и нотариалните такси, да бъде получено удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот. Същото се издава от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота и по искане на страната, подала писмена молба за образуване на нотариално производство или по искане на нотариуса. По силата на специалната норма на чл. 19, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, законодателят е предоставил на нотариуса правото на свободен достъп в съдебните и административните служби и извършване на справки по дела и преписки, както и правото да иска копия, преписи и документи, да получава сведения и удостоверения с предимство. Сред тях са и удостоверенията за данъчна оценка на недвижим имот, с които нотариусът е оправомощен да се снабди по отправено от него искане до служителите на общинската администрация, без за целта да е необходимо изричното му упълномощаване от страната, която е поискала образуване на нотариалното производство. Достатъчно за установяването на правния интерес на нотариуса от издаването и получаването на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот е легитимирането му като такъв пред служителите на общинската администрация във връзка с нотариалните производства по ГПК. Гореизложеното мотивира извода, че при висящо нотариално производство за издаване на КНА, към искането за издаването на удостоверение за данъчна оценка не се прилага декларация по образец, дори когато не е подадена такава за облагане на имота с ДНИ. След като разпоредбите на ЗМДТ не предвиждат необходимост от подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ при образувано нотариално производство за издаване на КНА по давност, то в тези хипотези служителите на общинската администрация, осъществяващи функциите на органи по приходите, не разполагат с правомощието да обработват такива декларации. Тъй като с такава компетентност не разполага и никой друг орган по смисъла на чл. 31, ал.4 АПК във вр. с §2 ДР ДОПК, то органът, който е сезиран с искането, е следвало да го върне с кратки писмени или устни указания на заявителя. Именно това е сторил и Директорът на дирекция "Местни данъци" на община Варна, като е оставил подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ без последствия по смисъла на чл. 104, ал.3 ДОПК, тъй като органът не разполага с правомощие да обработва декларации, чието подаване не е нормативно изискуемо и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Поради това, информирането на деклараторката за практическото игнориране на тази декларация не притежава спецификите на властническо изявление на Директора на Дирекция Местни данъци, с което да се засягат права и законни интереси на А.. При липсата на обективно нарушаване или застрашаване на нейно субективно право или законен интерес, оставянето на нейната декларация без последствия не може да се квалифицира като индивидуален административен акт, който да представлява годен обект на оспорване. Не е налице и правен интерес от неговото обжалване, тъй като по гореизложените съображения, този акт не накърнява правната сфера на неговия адресат. От тук следва, че не са налице абсолютните предпоставки по чл. 159, т.1 и т.4 АПК, обуславящи допустимостта на предявената жалба. За тях първоинстанционният съд е следвало да следи служебно и след като ги констатира да прекрати производството. Тъй ката АС- Варна не е сторил това, то той е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. За пълнота на изложението и с оглед изложените от първостепенния съд мотиви следва да се подчертае, че съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Такъв ръководител на звеното в случая е Директорът на дирекция "Местни данъци" на община Варна, който по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал.5 ЗМДТ нормативно е оправомощен с правомощията на орган по приходите. В тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил, че съгласно чл. 4, ал.4 ЗМДТ Кметът определя със заповед само служителите на общинската администрация по чл. 4, ал.3 ЗМДТ, но в техния кръг не се включва директора на дирекция Местни данъци поради качеството му на ръководител на звеното за местни приходи по смисъла на чл. 4, ал.5 ЗМДТ. След като на това длъжностно лице законът изрично предоставя правомощията на териториален директор на НАП, то по аргумент от чл. 11, ал.1, т.3 ЗНАП именно негова е компетентността да организира и ръководи, включително да приема и обработва данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Община Варна следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи общо на сумата от 120 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.3, Върховният административен съд, състав на Първо отделение