Решение № 11681 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково срещу решение 540 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 1008/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед УТ-420/01.09.2022 г. и е осъден да заплати разноските в производството. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел строежът за търпим, поради което е отменил оспорената заповед на кмета на община Хасково. По тези съображения претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. Якимов, чрез процесуалния си представител адв. И. Педев, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на К. Якимов срещу заповед УТ-420/01.09.2022 г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Жилищна сграда едноетажна , находящ се в ПИ 77195.701.330 по кадастралната карта на град Хасково, собственост на К. Якимов. Административният орган е определил строежа като такъв от пета категория, без за него да са одобрявани проекти и да е издавано разрешение за строеж, а като изграден след 2001 г. не може да се определи за търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, административният орган не е спазил чл. 35 и чл. 36 във връзка с чл. 9, ал. 2 от АПК, поради което заповедта е издадена без да са събрани и обсъдени всички обстоятелства от значение за случая, а именно не са събрани достатъчно доказателства относно времевия период на извършване на строежа и не са установени действителните му характеристики. По този начин съдът е приел, че административният орган не е индивидуализирал в достатъчна степен наредения за премахване строеж, не е установил момента на неговото изграждане и не е изложил съображения дали същият е търпим съгласно § 16, ал. 1 ДР ЗУТ или § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е формирал извод относно изпълнението на строежа в периода 1985 1987 г., като е приел, че същият не представлява жилищна сграда, а второстепенна постройка от допълващо застрояване. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (ДВ, бр. 48 от 1985 г.) (отм.), решаващият състав е стигнал до извода, че строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, и може да бъде определен като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. По тези съображения Административен съд Хасково е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Според ал. 2 на посочената норма заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Изпълнена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура, като е съставен констативен акт, който е надлежно връчен и срещу него е подадено възражение от адресата му, което е обсъдено в заповедта. Заповедта е издадена в писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Известните несъответствия относно начина на изграждане на строежа и размерите му, посочени в заповедта и тези, установени от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са несъществени, тъй като не променят характеристиките му и неговото местоположение в имота. В тази връзка, обратно на приетото от първоинстанционния съд, волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на разпоредения за премахване строеж, като следва да се отбележи, че в посочения в заповедта поземлен имот се намира единствено процесната сграда. Разпореденият за премахване обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, извършен в земеделска земя в имота на адресата на акта, като волята на административния орган относно местоположението и обема на сградата е ясно изразена. Предвид изложеното изводите на съда относно липса на установяване на действителните характеристики и предназначението на строежа са необосновани. Незаконосъобразно е заключението на съда за неспазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от АПК. Издаването на административен акт, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на събрани достатъчно доказателства, представлява нарушение на административнопроизводствените правила и в случаите, когато степента на допуснатото нарушение е съществена, води до незаконосъобразност на административния акт. В настоящия случай, нарушения от такъв характер не са допуснати. На следващо място, противно на приетото от съда и твърдяно от настоящия ответник, в оспорената заповед се съдържа констатация, че строежът не е търпим съобразно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй е изграден след 2001 г. Установяването на времевия период на извършване на строежа е от съществено значение за преценката дали е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Между страните не се спори, че сградата е изпълнена в земеделска земя, без да е променяно предназначението ѝ, за която няма одобрен ПУП, без одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което е и правното основание, посочено от административния орган за премахването на сградата. При непосочване на точната година на нейното построяване в оспорената заповед, правилно съдът е указал на страните и е събрал доказателства за установяване на този относим за разрешаване на спора по делото факт. В случая в изпълнение на служебното начало в съдебно-административното производство е изследвана търпимостта на строежа с оглед преценката за законосъобразност на заповедта. Независимо дали това е направено от административния орган, обратно на твърдяното в отговора на касационната жалба, съдът следва да установи обстоятелството относно търпимостта на процесната постройка. От данните по делото се установява, че за първи път сградата е отразена в кадастралния план на м. Кенана , гр. Хасково, одобрен със заповед 969/1988 г., като е отбелязана в североизточната част на имот с пл. 259, записан в разписния лист като собственост на Х. Ванчев. Впоследствие в нотариален акт от 2014 г., с който настоящият жалбоподател купува поземлен имот с идентификатор 77195.701.330 (стар 259), постройката е описана като жилищна сграда със застроена площ от 12 кв.м. и с идентификатор 77195.701.330.1. В издадения година след това констативен нотариален акт в поземления имот вече се описва находяща се в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 31,00 кв.м. Впоследствие със заповед 18-9152/23.11.2015 г. е одобрено изменение и в КККР по отношение на процесната сграда, като площта й след изменението от 12 кв.м. е променена на 31 кв.м. Видно от приложената към заповедта скица-проект, освен площта на сградата са променени границите и разположението ѝ в поземления имот. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че разпоредената за премахване сграда е изградена в периода 1985-1987 г., не представлява нов строеж и следва да се определи като търпима, тъй като е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването ѝ, се явява неправилен. Съобразно събраните писмени доказателства, настоящият касационен състав приема, че разпореденият за премахване с оспорената заповед строеж едноетажна жилищна сграда, в този му вид, е изпълнен в периода 2014-2015 г., след закупуването на имота от настоящия касатор. В този смисъл са представените писмени доказателства (нотариални актове, заповед за одобряване на кадастрална карта от 23.11.2015 г. и приложената към нея скица-проект), според които през 2014 г. К. Якимов придобива ПИ с идентификатор 77195.701.330 с площ от 894 кв.м., заедно с цялата построена в имота жилищна сграда с идентификатор 77195.701.330.1 със застроена площ от 12 кв.м. Според издадения през 2015 г. нотариален акт и скица, самостоятелният обект вече е с площ от 31 кв.м. Представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ не водят до заключение в друг смисъл, тъй като видно от съдържанието им през 2014 г. имотът е деклариран от Якимов с площ от 12 кв.м., а през 2015 г. вече е с площ от 31 кв.м. Безспорното несъответствие в площта на сградата по нотариалния акт от 03.07.2014 година и този от 26.11.2015 г., както и съгласно границите му от одобрената кадастралната карта, води до извод за изграждането на сградата в този ѝ вид и обем в периода след придобиването на имота от касатора, за който разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са неприложими. Освен това, дори да се приеме, че сградата, предмет на заповедта, е изградена в периода 1985-1987 г., прието от първоинстанционния съд безкритично въз основа единствено заключението на вещото лице, то строежът отново не може да бъде определен като търпим. Имотът, в който е изпълнен строежът, попада в територия без устройствен план и представлява земеделска земя нива. Като изграден в земеделска земя, без промяна на предназначението, строежът е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на строителството - чл. 26 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, нарушени са изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм. - ред. ДВ бр. 48/1985 г.) и чл. 108, т. 1 (отм. - ред. ДВ бр. 2/1996 г. ППЗТСУ) във връзка с чл. 2 от Наредба 2 от 1993 г. за застрояването в земеделски земи (отм.), а също и тези на чл. 2, т. 1 от Наредба 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Според чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), на който се позовава първоинстанционният съд, в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация може да се разреши строителство на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. В случая строежът не съответства на така цитираната разпоредба по предназначение, както и на предвиденото в разпоредбата на чл. 2 от отменената Наредба 2/1993 г., към която препраща чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм., ДВ бр. 2/1996 г.), която допуска в земеделски земи без промяна на предназначението да се извършва само строителство, свързано с ползването на земята стопански сгради за съхранение на растителна или животинска продукция и жилищни сгради, предназначени за обитаване и ползване от лицата, които произвеждат селскостопанска продукция. В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че строежът е пригоден и се ползва за жилищни нужди, като от снимките, приложени към съдебно-техническата експертиза е видно, че в помещението има монтиран климатик, спално отделение и санитарен възел, с които обектът не може да се характеризира като такъв за съхранение на растителна или животинска продукция. Строежът не удовлетворява и изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 11 от действащата Наредба 19/2012 г., тъй като не е функционално съвместим със земеделския характер на земята, а освен това за него липсва издадена виза за проектиране. Нарушена е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗУТ, която допуска застрояване на земеделска земя без промяна на предназначението й, при спазване на условията на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, тъй като дори и да се приеме, че сградата е с функции, съвместими с предназначението на имота (каквито данни и твърдения по делото изобщо няма), същата не е изградена въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране. Като недопустим по правилата и нормативите към момента на изграждането му и по сега действащите разпоредби, при липса на подробен устройствен план за имота земеделска земя, процесният строеж не е търпим и подлежи на премахване. Неоснователно се явява и оплакването на ответника по касация относно неправилното му определяне от страна на административния орган като адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа. Адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде, както неговият извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа - чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност, да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая жалбоподателят пред първоинстанционния съд е собственик на незаконния строеж, видно от представените нотариални актове, поради което отговаря за неговото премахване. Поради всичко изложено оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, а оспорването срещу него е неоснователно. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на К. Якимов срещу заповед УТ-420/01.09.2022 г. на кмета на община Хасково да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, в полза на Община Хасково следва да се присъдят такива в размер на 1030.00 лева, от които 70.00 лева - внесена държавна такса за образуване на касационно производство, 60 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, 800.00 лева депозит за вещо лице, както и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,