Решение № 2329 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 304/2015 г.

Решение № 2329 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 304/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Топлофикация Враца" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лазаров, против решение № 13376/10.11.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11234/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 9 на решение № Ц-024/29.07.20013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените доводи се свеждат до следното:

1. По отношение на разходите за ремонти съдът превратно е тълкувал заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Според вещото лице част от ремонтите са текущи.; 2. Намалението на условно постоянните разходи /УПР/ със сумата на разходите за отписаните вземания е механично и необосновано; 3. Не е ясно как е извършена корекцията на стойността на оборотния капитал в Справка 2 "Регулаторна база на активите" /РБА/; 4. Промените в Справка 5 "Технико-икономически показатели в преноса", изразяващи се в това, че е намалено количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода за технологични разходи по преноса от 39 602 МВтч на 33 102 МВтч, съответно от 34.01% на 30.11%, също са механични и не отразяват фактическото състояние. В това отношение, потвърждавайки решението на ДКЕВР съдът отново не е съобразил заключението на вещото лице. Претендира се отмяна на решението на ВАС, четвърто отделение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт или делото да се върне за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба - ДКЕВР оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния й представител юрк. Велчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № Ц-024/29.07.20013 г. на ДКЕВР в частта му по т. 9, с което са определени считано от 01.08.2013 г. пределни цени на топлинна енергия и цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрическа централа с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала".

За да отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството, Върховният административен съд, четвърто отделение е приел следното в мотивите на своето решение:

Решението в оспорената му част е издадено от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 30, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 33 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в предвидената от закона форма /чл. 59, ал. 2 АПК/; при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.

Методът за ценово регулиране е регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата за регулиране цените на топлинна енергия /НРЦТЕ/, отм., действаща към датата на оспореното решение. Според същия регулаторният период е не по-кратък от една година. Комисията след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества топлинна енергия. Ценообразуващите елементи са: необходимите годишни приходи, регулаторна база на активите и норма на възвръщаемост на капитала. Образуването на необходимите годишни приходи /НП/ се извършва по формулата, посочена в чл. 9, която е идентична с т. 24 от Указанията - НВ, а именно НП = Р /годишни разходи за дейностите/ + /РБА /регулаторна база на активите/ . НВ /норма на възвръщаемост на капитала/.

Годишните разходи се разделят на две основни групи - условно-постоянни разходи /УПР/ и променливи разходи /ПрР/. Според т. 17 от Указанията - НВ УПР включват пет основни подгрупи разходи, между които и разходи за ремонти. Според т. 18 разходите за ремонт включват сумата на текущите разходи без разходи, които увеличават стойността на активите. С решението на ДКЕВР УПР са намалени с разходите за ремонт в размер на 936 хил. лв. /от 1 000 хил. лв. на 64 хил. лв./ и с разходите за отписани вземания. Съдът се е позовал на заключението на СИЕ и е приел, че корекциите в Справка 1 относно посочените разходи са законосъобразно направени.

Според мотивите на обжалваното решение неоснователни са възраженията на жалбоподател във връзка с корекцията на стойността на оборотния капитал в Справка 2 - РБА. Оборотният капитал се изчислява на базата на т. нар. "Нетен цикъл на оборотния капитал" /НЦОК/ с оглед дните, за които дружеството възвръща изразходваните парични средства за производство чрез получените постъпления. От мотивите на решението в общия подход - т. 2 е видно, че НЦОК е определен индивидуално за всяко дружество въз основа на данните от ГФО за 2012 г.

За да приеме за законосъобразна корекцията в Справка 5 относно технологичните разходи по преноса на топлинна енергия съдът отново се е позовал на заключението на вещото лице по СИЕ.

Решението е правилно.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда по отношение извършената корекция на разходите за ремонт и съответно неоснователно се твърди от касатора, че тези изводи не съответстват на даденото от вещото лице заключение по СИЕ. Както е посочено в мотивите на оспореното решение, в ценообразуването според т. 17 от Указанията - НВ като част от УПР участват разходите за ремонт, които съгласно т. 18 включват сумата на текущите разходи без разходи, които увеличават стойността на активите, т. е. това са текущите разходи за ремонт, необходими, за да се поддържа в изправност изградената топлопреносна мрежа, и не са разходи за основни ремонти и инвестиционни разходи, които водят до подобряване състоянието на активите, което ще бъде използвано през повече от един отчетен период. Заключението на вещото лице на стр. 13 е категорично и то е следното: "След преглед на описаните мероприятия в ремонтната програма към допълнително представената на Комисията от дружеството информация вещото лице счита, че голяма част от планираните ремонти биха довели до подобряване състоянието на активите, което ще се използва през повече от един отчетен период, и правилно не са признати от ДКЕВР като разход в заявения размер, а само тези, които касаят разглеждания регулаторен период. Да, вещото лице потвърждава, че част от разходите за ремонти, посочени от дружеството, са текущи, поддържащи и за очаквани аварийни ремонти, но то не посочва, че техният размер е по-голям от признатия с решението на ДКЕВР, а именно 64 хил. лв. Напълно основателен е доводът на ответника, че при стойност на топлопреносната мрежа на дружеството 1 802 хил. лв. няма как текущите й ремонти в рамките на регулаторния период да са в размер на 1 000 хил. лв. Отделно от това заключението на вещото лице потвърждава констатациите на регулаторния орган, че от дружеството се заявяват разходи за ремонт в размер на 1 000 хил. лв., а се изпълняват такива за 64 хил. лв. и това е станало през предишната 2012 г.

Правилна е преценката на съда и по отношение законосъобразността на корекцията, свързана с непризнаване като разход на отписаните вземания /погасени по давност/. Както е посочило вещото лице в своето заключение, касае се за разходи, направени през минали периоди и включени в цените за предходни периоди, за предоставени услуги на клиенти, от които приходите не са били събрани. Несъбираемите вземания не следва да бъдат признати като разход за регулаторния период, тъй като не са присъщ, необходим разход за осъществяваната лицензионна дейност. Освен това, ако бъдат признати и включени в цените ще се достигне до покриване на загуби на енергийното предприятие от несъбрани вземания от коректните клиенти.

Съгласно т. 17 от Указанията - НВ УПР се прогнозират за едногодишен период и включват пет основни подгрупи разходи - разходи за заплати, разходи, свързани с осигурителното законодателство, разходи за амортизации, разходи за ремонти и разходи, пряко свързани с дейностите. Няма основание да не се кредитира заключението на СИЕ, а то е в смисъл, че тези разходи във връзка с отписаните като несъбираеми вземания не са пряко свързани с дейностите и не се отнасят за регулаторния период. Разходите от отписване на вземания са от типа на изброените в т. 19, макар да не са изрично посочени, като разходите за загуби от обезценки и текущите разходи за начислени провизии. Поради това не може да се приеме, че изброяването в т. 19 е пълно и непосочването конкретно на тези разходи означава, че те задължително се включват в УПР, какъвто е доводът на касатора.

Съгласно т. 32.1 от Указанията - НВ Оборотният капитал /ОК/ се изчислява на основата на т. нар. НЦОК на база дните, за които дружеството възвръща изразходваните парични средства за производство на енергия и пренос на топлинна енергия чрез получаването на съответните постъпления. Видно от мотивите към решението /т. 2/ НЦОК се определя индивидуално за всяко дружество въз основа на данните от ГФО за 2012 г. При нетен търговски цикъл /НТЦ/ абсолютна стойност, надвишаващ 45 дни, както е при жалбоподателя, а това се потвърждава и от заключението на вещото лице, съобразно указанията, е решено оборотният капитал да бъде определен като стойност, не по-висока от 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации, а за дружествата с по-нисък оборотен търговски цикъл е приведен към данните за базовата година. По този начин ОК на дружеството е изчислен с НТЦ 17 дни. Видно от изложеното, обяснено е в мотивите към решението как е изчислен конкретно за дружеството-жалбоподател ОК и поради това е неоснователен доводът на касатора, че липсва яснота относно начина на определянето му.

Отново според мотивите на решението и възприетия общ подход технологичните разходи по преноса на топлинна енергия с топлоносител гореща вода са коригирани с оглед стимулиране на ефективността при доставката в съответствие с извършените инвестиции през изминалия ценови период, прогнозата за инвестициите през новия ценови период, сравнителни анализи при използване на данни от националната практика и специфичните възможности на всяко дружество за намаляването на тези разходи. Принципът за баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите изисква да бъдат определени допустими технологични загуби по преноса като разход, който се включва в регулираните цени като разликата остане за сметка на енергийното предприятие. В своето заключение вещото лице е посочило, че те трябва да са като размер постижими от дружествата, съобразени със състоянието на съоръженията и възможностите на конкретното предприятие. Според него липсват конкретни анализи за конкретното дружество. Именно на тази част от заключението се позовава касаторът и претендира отмяна на решението като немотивирано. Претенцията му е неоснователна според настоящия касационен състав. Както се твърди от ответника по делото, а това не е оспорено от жалбоподателя, корекциите са направени на база отчетни данни и с решението са утвърдени по-високи нива на технологичните разходи, отколкото дружеството е постигало през предходни периоди, т. е. утвърдените такива са постижими за него.

Поради така изложените съображения решението на Върховния административен съд, четвърто отделение като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия