Решение № 10196 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Столична здравно осигурителна каса, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 341 от 20.01.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 5388/2022г. С него се отменя Заповед РД-15-663/25.05.2022г. на Директора на СЗОК по жалба вх. 11-00-55/7.06.2022г. на "Д-р Р. Иванова ЛЗ за ИП-АПМП-ИППМП" ЕООД София с управител Р. Иванова. Със заповедта за налагане на санкции/прекратяване на договор/ е наложена санкция "Прекратяване на договор" 22-7660/2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез СЗОК и Д-р Р. Иванова-ЛЗ ИП-АПМП, ИППМП" ЕООД, представлявано от д-Р. Иванова по отношение на медицинската дейност на д-р Р. Иванова, изпълнител по пакет ПИМП за отчетена дейност, която реално не е извършена. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до правилни констатации от фактическа страна, че е отчетена дейност, която не е била извършена, но неправилни правни изводи от страна на съда съгласно непосочена практика на ВАС, че в случая не може да се приложи санкцията, защото прекратява дейността на цялото дружество, а не само частично. Ответникът, "Д-р Р. Иванова-лечебно заведение за извънболнична помощ-амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата поради нарушение на материалния закон и цитира практика на ВАС в обратен смисъл на постановеното решение. Върховен административен съд шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, подадена от страна в производството, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкция "частично прекратяване" на индивидуален договор, сключен между страните. Санкцията е наложена на основание чл. 412, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г и на основание чл. 413 и чл. 421, ал. 1, предложение първо, б. "а" от НРД във връзка с чл. 59, ал. 11, пр. първо, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Индивидуален договор 22-7660/20220г. за оказване на ПИМП. Установено е от доказателствата по делото, че е отчетена дейност която не е била извършена по АЛ 433/26.02.2021г., който е бил отчетен за м. февруари 2021г., подаден на 1.03.2021г., обработен на същата дата, платена е от НЗОК сума по този АЛ и в срок до 17 часа на 4.03.2021г. не е подаден коригиращ електронен отчет. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта противоречи на целта на закона, като се е съобразил с практиката на ВАС по отношение на частичните прекратявания на договори при наличие само на един лекар в съответното лечебно заведение, което ВАС приравнява на пълно прекратяване, която последица е недопустима. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. При безспорна фактическа обстановка и нарушение в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 421, ал. 1, б. "а" НРД за МД за 2020-2022г. в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност съдът е следвало да приеме, че подадената жалба е неоснователна и като такава да я отхвърли. Такава е съдебната практика на ВАС по адм. дела 7661/2022г., 7476/2022г., 2578/2022г.,7521/2022г.,7691/2022г.,11386/2022г. Тази съдебна практика се споделя напълно от настоящия съдебен състав, поради което следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение