Решение № 7985 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2012 г.

Решение № 7985 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Транс Спед БГ" ООД с ЕИК 201326570, представлявано от Андрей Стоянов Сотиров и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София). "Транс Спед БГ" ООД с ЕИК 201326570, представлявано от Андрей Стоянов Сотиров, в качеството му на управител, с адрес за кореспонденция: гр. София, ж. к. Мусагеница, бл. 92, обжалва Решение № 4998 от 12.09.2012 г., постановено по адм. дело № 3705/2012 по описа на Административен съд - СОФИЯ ГРАД, Първо отделение, 8 състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 20001107456 от 31.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 210 от 31.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Релевират се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 20001107456 от 31.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 210 от 31.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта, с която на "Транс Спед БГ" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1...190 от 13.05.2011 г., издадена от "ДН Комерс 2010" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА за посочения период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество те са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 20001107456 от 31.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 210 от 31.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София. Според съда оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно - производствените правила, поради което е правно валиден. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделни доставчици. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на преценката за законосъобразност на констатациите на приходния орган с изключение на данъчен кредит по фактура № 1...190 от 13.05.2011 г., издадена от "ДН Комерс 2010" ЕООД. Според първостепенният съд правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Дикта 10" ЕООД, "Дими старт" ЕООД, "Добрев 58" ЕООД, "Николаев Трейд" ЕООД, "Олрем 10" ЕООД, "Стиф 80" ЕООД. Прието е, че в доказателствена тежест на жалбоподателя като ревизирано лице, твърдящо положителния факт на възникнало право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на доставката по фактурите, действителното й изпълнение, приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, вследствие на което е приел липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Относно доставките по фактура № 1...190 от 13.05.2011 г., издадена от "ДН Комерс 2010" ЕООД с предмет разпространение на рекламни материали, съдът е изложил в мотивите си, че ревизионният акт следва да бъде отменен, тъй като нито в него, нито в ревизионния доклад се съдържат мотиви относно липсата на реалност на услугата. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, от което не може да се установи волята на административния орган, както и предпоставките, поради които е стигнал до посочения извод. По жалбата на "Транс Спед БГ" ООД с ЕИК 201326570 против отхвърлителната част на решението. Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Дикта 10" ЕООД, "Дими старт" ЕООД, "Добрев 58" ЕООД, "Николаев Трейд" ЕООД, "Олрем 10" ЕООД, "Стиф 80" ЕООД. От събраните в хода на делото доказателства и във връзка с оплакванията на ревизираното дружество, първостепенният съд е изложил правни изводи за материалната законосъобразност на акта в тази част. Непризнаването на право на данъчен кредит по фактурите на посоченият по-горе доставчици не е поради незачитане на обстоятелствата, описани в касационната жалба на "Транс Спед БГ" ООД, а поради липса на данъчно събитие по всяка една фактурите. В тази насока съдът е направил коректен анализ на всяка една от фактурите, съобразил е всички относими обстоятелствата, като към тези му изводи няма направени никакви оплаквания от касатора. Първоинстанционният съд е формулирал правилни изводи въз основа на събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспорваната част от първоинстанционното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставките по процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в 7 пункта по делото, с подробни мотиви, като е разгледал доставките от "Дикта 10" ЕООД, "Дими старт" ЕООД, "Добрев 58" ЕООД, "Николаев Трейд" ЕООД, "Олрем 10" ЕООД, "Стиф 80" ЕООД. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като са обсъдени и представените приемо - предавателни протоколи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, съдържащо се в понятието за данъчен кредит. В конкретния казус поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Посоченото решение обективира дългогодишна практика на СЕС според която правото на данъчен кредит е част от механизма на ДДС и може да се откаже единствено в случаите, в които следва да се предотврати извършването на данъчна измама, за която субектът на това право знае и участва в нея. В конкретния случай не се установи извършването на доставките, т. е. не се доказа жалбоподателят реално да е получил стоки и/или услуги от издателите на спорните фактури. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП - гр. София против отменителната част от решението. Жалбата е неоснователна. Съдът е мотивирал извода си за основателност на жалбата по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "ДН Комерс 2010" ЕООД. Правилно е прието от съда, че в оспорения РА, а също и в ревизионния доклад липсват мотиви, относно липсата на реалност на услугата по фактура, което е пречка да се установи волята на административния орган и представлява съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на РА в тази му част. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски, тъй като юрисконсултското възнаграждение в дължимия размер и след компенсация, вече е било присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,