Решение № 16029 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2019 г.

Решение № 16029 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрисконсулт А. Тафров, срещу Решение № 2687 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 13297/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390764/3.12.2018 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по . След изложение на мотивите на първоинстонционния съд се изразява несъгласие със същите. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Счита, че са налице материално правните основания за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като е спазен принципът на съразмерност. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Петрол" АД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Петрол" АД, гр. Ловеч, чрез адв. Вичев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390764/03.12.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Петрол" АД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на търговски обект" бензиностанция 7133, с адрес в гр. София, бул. "Булина Ливада" стопанисван от Петрол АД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "в" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното в настоящото производство решение, АС – София град е отменил заповедта като незаконосъобразна, поради липса на материално правното основание за издаването ?. По делото не е било спорно от фактическа страна, че при извършена проверка на 23.11.2018 г. в 10: 30 ч. в търговски обект - бензиностанция 7133, намиращ се в гр. София, бул. "Булина Ливада", се установило, че от регистрираното в обекта фискалното устройство (ФУ) модел "NEXUS 7. 00-KL" с ИН на ФУ: BN007488, с ИН на ФП: 51008199, свързано с НАП, за период 22.11.2018 г. до 23.11.2018 г. от ФУ за дата 22.11.2018 г. са регистрирани продажби на предлаганите стоки, за което са издадени фискални бонове с поредни номера от № 0000022326 до № 0000022390, като не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис на фискалната памет в края на работния ден 22.11.2018 г. от наличното в търговския обект фискално устройство. По делото не е било спорно, че в обекта има монтирано ЕСФП с НИС (нивомерна измервателна система), като ЕСФП тип 31 работи в режим на самообслужване. След анализ на приложимата нормативна уредба и предвид чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., трето изречение, съгласно което при продажби на течни горива в/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден, АС – София град е приел, че обстоятелствата по делото, установени при проверката в търговския обект, не обуславят извод за задължение за отпечатване на дневен финансов отчет. В тази връзка е посочено, че по делото не е доказано нарушение на дружеството на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като не е отпечатал дневен отчет за 22.11.2018 г. Изложени са мотиви, че в случая не е налице неотчитане на приходи, тъй като дневният отчет по същността си не съставлява документ за регистриране на конкретна продажба, а представлява обобщение на извършените продажби за конкретен период, а също така в електронната памет на фискалното устройство - КЛЕН, са съхранени данни за регистрираните продажби и за постъпленията на търговеца. Съдът се е позовал на практиката на СЕС и е посочил, че когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към най-малко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Приел е, че в случая не е налице загуба на приходи и нарушението е от формален характер, поради което налагането на процесната ПАМ е действително непропорционално, като освен това целта е възможно да бъде постигната и по друг начин. По тези съображения, съдът е отменил издадената ПАМ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, АС – София град е обосновал правилни правни изводи за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, поради липса на материалноправното основание за издаването ?. В случая, оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390764/03.12.2018 г., е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "в" от ЗДДС. Съгласно тези текстове принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, и съответно на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Правилно съдът е приел за спорен въпроса дали при монтирано ЕСФП на самообслужване в обект за продажба на течни горива, е налице задължение за отпечатване на дневен финансов отчет. Редът и начинът за издаване на дневен финансов отчет е определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Съгласно изречение трето от същата норма при продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Според последното изречение на разпоредбата лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива. Правилно съдът е посочил, че в случая е приложим чл. 39, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и обосновано е приел, че в мотивите на оспорената заповед няма доводи, защо след като устройството работи в режим на самообслужване и се касае за търговски обект за продажба на течни горива, следва да се приложи последното изречение на разпоредбата, което касае общия случай на работа с ЕСФП и задължението за отпечатване на дневен отчет. Действително обстоятелствата по делото, установени при проверката в търговския обект - монтирано ЕСФП на самообслужване в обект за продажба на течни горива, не обуславят извод, за задължение за отпечатване на дневен финансов отчет, поради което правилно е прието за недоказано по делото, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. като не е отпечатало дневен отчет за 22.11.2018 г. Основателно съдът е посочил, че е допуснато нарушение на принципа за съразмерност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 5 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено и обстоятелството, че считано от 01.01.2019 г. разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС, на каквото основание е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, е отменена. В този смисъл в съдебната практика е решение № 3291 от 7.03.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12954/2018 г. и решение № 13034 от 3.10.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 4828/2019 г. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, АС – София град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се дължат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение