Решение № 2263 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2008 г.

Решение № 2263 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Георгиев Зашев е подал касационна жалба срещу решението от 7.03.2008 г. по адм. д. № 59/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 60/22.01.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Благоевград за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, която е правоприемник на Областна дирекция "Полиция" - Благоевград, е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Окръжният съд е установил, че със заявление от 14.12.2006 г. до Областната дирекция "Полиция" - Благоевград Димитър Георгиев Зашев поискал да му бъде издаден паспорт. След извършена служебна справка били установени осъждания на лицето. Със заповед № 60/22.01.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Благоевград на Димитър Зашев била наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност до настъпването на реабилитация на осъжданията. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с необходимото съдържание и в съответствие с материалния закон. Според приложеното към преписката свидетелство за съдимост на Районен съд - Благоевград, Димитър Зашев бил осъждан за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода. Върху свидетелството не е направено отбелязване, че осъжданията са реабилитирани, което обосновавало прилагането на мярката по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. Решението не противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност може да не се разреши напускане на страната и да не се издаде паспорт на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Както е приел окръжният съд, по отношение на жалбоподателя съществува основание за налагането на забрана за напускане на страната. Мярката се прилага по преценка на административния орган, при наличието на предвидения от закона фактически състав. Доводите, изтъквани от жалбоподателя, че бил изтърпял наложените му наказания и че винаги се е завръщал в страната при пътуванията си зад граница, необходими за търговската му дейност, имат отношение към целесъобразността за налагане на ограничението и затова не могат да бъдат взети предвид от съда, който проверява законосъобразността на административния акт. Забраната има временен характер и преустановява действието си, когато настъпи реабилитация за всички осъждания на лицето. Постановеното от окръжния съд решение, с което е отхвърлена жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд