Решение № 8143 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2020 г.

Решение № 8143 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител против решение № 8217/19.12.2019 г. по адм. дело № 9435/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменено Решение № 411/02.07.2019 г., постановено по преписка № 69/2018 г. от петчленен разширен заседателен състав на КЗД, в частта с която е прието, че В. Т. - директор ГД"Регистри" в АВ е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение" спрямо С. С. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано е прието, че липсват защитени признаци "лично положение" и "обществено положение", тъй като правото на труд и неговото конкретно упражняване са част от съдържанието на признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Т., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът – С. С., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за основателност на жалбата. Моли решението да бъде отменено, алтернативно да бъде обезсилено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на В. Т. срещу решение № 411/02.07.2019 г., постановено по преписка № 69/2018 г. от петчленен разширен заседателен състав на КЗД в частта, с която е прието за установено, че Т. в качеството му на директор ГД"Регистри" към АВ е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение" спрямо С. С. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил оспореното пред него решение. След като провери постановеното решение във връзка с разпоредата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо, тъй като жалбата, по която съдът го е постановил, е просрочена и следователно недопустима за разглеждане по същество. От представените по делото обратни разписки за връчване на оспореното решение № 411/02.07.2019 г. на КЗД е видно, че решението е връчено на неговия адресат В. Т. на 08.07.2019 г., без да е посочено качеството на лицето на което е връчено съобщението, съгласно изискването на чл. 44 от ГПК, поради което следва да се приеме, че връчването на В. Т. е нередовно. Съгласно представеното по делото пълномощно на стр. 93 от делото, В. Т. е упълномощил адв. В. Бучкова от Адвокатска колегия - Пловдив със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Хъшовска" № 5, ет. 3 да го представлява по образуваната преписка по описа на КЗД по подадената жалба от С. С., както и да завежда и води делото до приключване в съответната инстанция. Видно от представените по делото протоколи от проведени открити заседания по образуваната преписка № 69/2018 г. на КЗД В. Т. е представляван именно от адв. В. Бучкова. Същата е изготвяла и писмени становища по преписката. По делото са представени два броя обратни разписки, видно от които решение № 411/02.07.2019 г. на КЗД е връчено на служебния адрес на адв. Бучкова, гр. Пловдив, ул. "Хъшовска" № 5, ет. 3, веднъж на 08.07.2019 г., чрез деловодител И. Ш. и повторно на 24.07.2019 г., чрез деловодител И. Ш. Съгласно разпоредата на чл. 5, ал. 1 от ГПК, връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. В случая съобщението за изготвеното решение на КЗД е изпратено на В. Т. на посочения в пълномощното служебен адрес на адв. Бучкова и е редовно връчено на деловодител И. Ш. на 08.07.2019 г., съобразно изисквания на чл. 51 ГПК. Именно от тази дата започва да тече и срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Този срок е 14-дневен, така както е посочено в решението и е изтекъл на 22.07.2019 г. - понеделник /присъствен ден/. Жалбата на Т. е подадена и входирана в КЗД с вх. № 44 -00-2415 на 24.07.2019 г., т. е. след изтичане на предвидения в закона срок за оспорване, като липсват доказателства да е изпратена по пощата чрез куриерска фирма или по друг начин, установяващ дата на пощенско клеймо от 22.07.2019 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Изпратеното повторно съобщение на В. Т. на служебния адрес на адв. Бучкова, получено от същото лице - деловодител И. Ш. на 24.07.2019 г. не може да обуслови извода, че в полза на жалбоподателя е започнал за тече нов преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата, след като първото съобщение, получено на 08.07.2019 г. е редовно връчено и оформено съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от ГПК. Неправилно първоинстанционният съдебен състав е приел жалбата за допустима, тъй като не била ясна причината, наложила връчването на решението два пъти, поради което е приел по-благоприятното за жалбоподателя връчване, а именно по-късното на 24.07.2019 г. за редовно такова. С оглед на горното жалбата на В. Т. срещу решение № 411/02.07.2019 г. на КЗД, е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно - чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответната страна С. С. следва да се присъдят сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, платими от В. Т. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение