Решение № 8067 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13799/2017 г.

Решение № 8067 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13799/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А. 2014" ЕООД, с адрес: гр. Т., ул. В. Л., .№..., представлявано от А. З. А., срещу решение № 1732/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 3003 по описа на Административен съд гр. В. за 2016 г. С оспореното решение е потвърден ревизионен акт /РА/ № Р-03002515010307-091-001/26.07.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 344/14.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС, в размер на 30 509.70 лв. главница и лихва 5 007.14 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2014 г. В касационната жалба се поддържа твърдение за наличие на всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, на постановеното съдебно решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл игнорирайки всички събрани доказателства в хода на ревизията и в съдебното производство. Не са анализирани доказателствата за пряката доставка между "И. Т." ООД и "А. 2014" ЕООД, а е акцентирано върху свързаността между доставчиците по веригата. От доказателствата по делото се установява връзка не между доставчика и получателя по конкретните фактури, а с предходния доставчик. Това обстоятелство необосновано е преценено от съда като предпоставка за т. нар. "кръгова измама". Според изложеното в касационната жалба не е установена данъчна измама, тъй като не е доказано знание у лицата относно участието им в измамата и не е констатирано намаляване на данъците, съответно не е постигнато отклонение от данъчно облагане. Изводите на АС-В., че е налице данъчна измама са необосновани. Несъстоятелно е позоваването на факта, че стоката е прехвърлена в един и същи ден с малка печалба между четири лица. По подробно изложени в касационната жалба твърдения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски съгласно приложен списък и доказателства за заплащането им. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В., в писмена молба депозирана по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Безспорно е установено по делото, че има движение на стоката, но то е само документално. Правилно и съответно на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, АС-В. е приел, че не е налице реалност на осъществените доставки. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност и след задълбочен и подробен анализ на същите. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства, съдът е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт. Правилно е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки. По подробни съображения изложени в пледоария по съществото на делото предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Предмет на съдебен контрол пред АС-В. е бил ревизионен акт № Р-03002515010307-091-001/26.07.2016 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 344/14.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В., с който на "А. 2014" ЕООД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2014 г. в размер на 30 509.70 лв., по фактури издадени от "И. т." ЕООД и не е призната фактурирана доставка на услуга съгласно фактура № 8/01.06.2014 г. С определение № 770/29.03.2017 г., производството по делото е прекратено в частта касаеща доставка по фактура № 8/01.06.2014 г., като определението не е обжалвано и е влязло в сила. Производството по оспорване на ревизионния акт относно неговата законосъобразност е продължило в останалата част. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В резултат е приел, че по спорните фактури издадени от "И. Т." ЕООД, не са осъществени реални доставки, поради което не са налице предпоставки за възникване право на приспадане на данъчен кредит в полза на ревизираното лице, като получател по фактурите. Споделени са изводите на ревизиращите органи, че са налице само документално оформени стопански операции. Съдът е напрали извод, че са касае за създаване на предпоставки за извършване на кръгова данъчна измама. Въпреки представените по делото договори, приемо-предавателни протоколи и фактури за последваща реализация на стоките, съдът след анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност е приел, че те само документално отразяват движение на стоката и то в едни и същи дни и обекти. Обсъдени са подробно представените фактури, превозни документи и товарителници, като е акцентирано, че превозът на стоката се осъществява всеки път в един и същи часови отрязък, стоките са същите и разпореждането с тях е с минимална печалба. Освен това се касае за доставки между четири фирми, които документално прехвърлят стоката помежду си, като последния получател по доставките е първия първия доставчик по стоковата верига. Съдът е съобразил и фактът, че се касае за "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, така както твърди касатора. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, като е очертан спорния предмет по делото и в тази връзка правилно е разпределена тежестта за доказване. Съдът е описал подробно какво приема за установено и съответно, на базата на кои приети по делото доказателства, събрани в хода на ревизията или в съдебното производство е направил изводите си. Изложил е подробни съображения защо не следва да бъдат кредитирани част от представените писмени доказателства и какви противоречия са констатирани при обсъждането им. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи за липса на доказателства за осъществени реални доставки и наличие на обективни данни за данъчна измама. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. За да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, лицето следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Според чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие. Това правило отнесено към доставката на стоки означава, че данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Според счетоводното отразяване на търговските операции стоката е прехвърлена в деня на издаване на фактурите четири пъти като "И. Г." ЕООД я е закупил от "К. г." ООД и я е доставил на ревизираното лице "А. 2014" ЕООД. От своя страна "А. 2014" ЕООД продава стоката на "А. к." ЕООД, който я доставя на "К. г." ООД. Доказателства за реалното предаване на вещите не е установено, въпреки наличието на документи съставени в подкрепа на това твърдение. Правилно е прието от съда, че въпреки издаването на счетоводни документи същите не отразяват реално осъществена доставка, поради което и ДДС е начислен неправомерно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Ето защо, се приемат за неоснователни твърденията в касационната жалба, че е следвало да бъде изследвана само и единствено сделката между ревизираното лице и "И. т." ЕООД. Правилно, с оглед фактическите установявания по делото, първоинстанционният съд е изследвал и предходните доставки и е изложил мотиви по отношение на тях, като е обосновал извода си относно липсата на икономическа обоснованост и логика в документираните доставки. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че четирите дружества получават и плащат едни и същи стоки и суми по всички издадени от тях фактури, като по този начин се цели ползването на данъчен кредит. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението, че със съдебното техническата експертиза се установява превоза на стоки. Приетото по делото заключение дава отговор на въпросите дали конкретно посоченото МПС в транспортните документи, може да осъществи превоз с определено количество стока, а не относно релевантния за спора факт дали процесните стоки, които са разменяни между дружествата са превозени на конкретната дата с това МПС. Неоснователни, предвид изложеното, са касационните оплаквания, че правото на данъчен кредит е отказано без да бъде обсъдена доставката между ревизираното лице и "И. т." ЕООД. В мотивите на съдебния акт, решаващият състав е посочил защо и въз основа на кои доказателства приема, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което ДДС е начислен без основание. Ревизираното лице е имало възможност да представи относими доказателства по спорните факти както в ревизионното производство, така и при оспорването на РА. Негова е била тежестта да докаже реалните доставки по фактурите, както правилно е приел административният съд. Не са оборени установените от органите по приходите факти, че според процесните фактури в рамките на един и същи ден стоката е доставена от "И. т." ЕООД на ревизираното лице, то я е продало на "А. к." ЕООД, като в края на деня стоката е върната при "К. г." ООД, който е първият продавач по веригата от доставки. Правилно и въз основа на събраните доказателства, решаващият състав на АС - В. е приел, че съставените документи във връзка с доставките са с невярно съдържание и целят всички участници по веригата да ползват данъчен кредит. В конкретния случай обаче, тъй като фактурите са неправомерно издадени, това право е отречено от ревизиращите органи и от съда при правилно приложение на материалния закон. В случая не е налице движение на стоките, а само единствено документално оформяне на продажбите при което счетоводната отчетност е създадена, с цел да се упражни право на данъчен кредит въз основа на фиктивни фактури. Съдът на ЕС в практиката си /решения по дела "Б."; "Ф."; "ЛВК-56" ЕООД и "Е. - К" ЕООД/ сочи, че режимът на приспадане на данъчен кредит предвиден в Директива 2006/112 ЕО, не допуска данъчно задължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделката по веригата от стоки преди и след осъществената такава от ревизираното лице е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Следователно, за да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи знание у лицето относно неправомерното поведение на доставчика. В конкретния случай такова знание е установено. Доставчика и получателя по доставката са имали знание за обстоятелството, че издадените от тях фактури не отразяват реално осъществени търговски операции. Преценката на фактите е в компетентността на националния съд, който съгласно националните правила за доказване формира фактическите си изводи и в случая тези изводи са обосновани от събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1083.97 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение