Решение № 14 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2014 г.

Решение № 14 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Недиком" ООД, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. "Алеко Константинов" № 1, вх. "Г", ап. 1, срещу решение № 659 от 17.12.2013 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 669/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Недиком" ООД срещу акт за установяване на задължение по декларация № 40 от 19.07.2012 г. на орган по приходите в Община Свищов и осъдил дружеството да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото като сочи за безспорен факта, че поземлен имот № 000256 в землището на гр. Свищов е земеделска земя и върху него няма извършени строежи и не е ползван за цели извън земеделското му предназначение до м. април 2011 г. Счита, че съдът допуснал смесване между притежавания от дружеството недвижим имот в регулация, който е отделен парцел, отреден за предприятие за дървообработване и в който са разположени всички сгради, и недвижим имот - земеделска земя, съставляващ поземлен имот № 000256 (сега с идентификатор 65766.81.52, който е извън регулация и с оглед на това за него не е дължим данък. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания акт в частта, с която за периода 2006 г. - 2010 г. за имота е определен данък недвижими имоти. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Смилена Хрусанова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник-отдел "Общински приходи" в Община Свищов, не взема становище.

По делото, на 6.10.2014 г., е представено становище на "Община Свищов - отдел "Общински приходи", представлявано от "Георги Стойнов Василев - н-к отдел", в което се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съденото решение. Съдът правилно установил "границите на районите и видът на предлаганите услуги по всяка една дейност, както и че спорният недвижим имот попада в тези граници, където реално се предоставят услугите". Сочи, че "Представените доказателствени средства обосновават фактическото и право основание за събирането на такса битови отпадъци за спорния имот, тъй като попада в обхвата на заповедите на кмета на Община Свищов". Претендират се направени по делото разноски. Становището е подадено от адв. Тодор Тодоров, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново. Община Свищов - отдел "Общински приходи", не е страна в първоинстанционното съдебно производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно, с оглед на доказателствата по делото - заповед № 86 от 8.02.2001 г. на кмета на общината, скици, нотариален акт, заповед от 12.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приел, че имотът е с трайно ползване "за друг вид производствен складов обект". Обосновано съдът приел, че процесният имот няма характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), предвид отреждането му за дейност по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с оглед на това приложимост за него на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 14.07.2000 г. "Недиком" ООД придобил недвижим имот: терен с обща площ от 16 705, 83 кв. м., находящ се в Западна промишлена зона на гр. Свищов, м. "Блатото", който "съгласно парцеларния план на гр. Свищов съставлява парцели 1-първи и 2-втори (в регулация, с обща площ от 5 238, 74 кв. м.) и парцел 3-трети (извън регулация с площ от 11 467, 09 кв. м.), ведно с построените сгради - нотариален акт № 6, т. IV, рег. № 6328, дело 793/2000 г.

1. На 15.09.2000 г. "Недиком" ООД подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, в която посочило земя с отчетна стойност 54 785, 85 лв., без да конкретизира в или извън регулация.

1. На 8.02.2001 г., със заповед № 86 кметът на Община Свищов, на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) и Решение № 8 по протокол № 2 от 23.01.2001 г. на Архитектурно-градоустройствената комисия одобрил:

а) частично изменение на застроителния и регулационен план "като променя дворищната регулация на парцел, собственост на "Недиком" ООД - Свищов;

б) "променя отреждането му от "Дървообработване "Амбарица - ГО" ООД в парц. "Предприятие за дървообработване "Недиком" ООД - Свищов;

в) "допуска застройка - преустройство, надстройка и пристройка на съществуващата сграда в Западната индустриална зона по регулационния план на гр. Свищов, по зелените линии и надписи".

Графичната част на плана не е приложена по делото.

1. На 26.04.2005 г. на "Недиком" ООД била издадена скица № 394, въз основа на заповед № 86 от 8.02.2001 г., в която е посочено предвиденото по заповедта отреждане на имота в регулация, както и че имота граничи на север със собствен терен, който е извън регулация и с който има неуредени сметки по регулация. В скицата е посочена площ на имота в регулация 7 940 кв. м. и на имота извън регулация - 8 765, 83 кв. м.

1. На 5.07.2005 г. началникът на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Свищов, издал скица № 002771 на имот с № 000256, находящ се в землището на гр. Свищов. В скицата като начин на трайно ползване на имота е посочено "Др. произв. база".

1. На 31.08.2005 г. "Недиком" ООД подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 253, в която посочило земя в регулация 7 940 кв. м. с отчетна стойност 26 038, 79 лв. и земя извън регулация 8 765, 83 кв. м. с отчетна стойност 28 747, 06 лв. Към декларацията били приложени скици рег. № 02771 от 5.07.2005 г. и № 394 от 26.04.2005 г.

1. На 7.04.2011 г., с Решение № КЗЗ-02 на Областната дирекция "Земеделие", гр. Велико Търново, на основание чл. 24, ал. 1 - 3 от Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ) и чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделската земя (ППЗОЗЗ) било променено предназначението на 9 187 кв. м. земеделска земя - имот с идентификатор 65766.81.52 (стар № 000256), за неземеделски нужди - за изграждане на складова база за съхранение на плодове и зеленчуци, при граници посочени в приложена скица и влязъл в сила подробен устройствен план. Не са приложени нито заповедта за одобряване на плана, нито скицата.

1. На 19.07.2012 г., с акт за установяване на задължения по декларация № 40, орган по приходите в Община Свищов, приел, че начинът на ползване на имота е "за друг вид производствен, складов обект", поради което за него се дължи данък недвижими имоти, който за периода 2006 г. - 2010 г. е определен правилно и е внесен.

1. На 3.09.2012 г., с Решение № 94-Ж-97, кметът на Община Свищов потвърдил оспорения акт за установяване на задължения по декларация № 40 от 19.07.2012 г.

1. С Решение № 34 от 6.02.2013 г., постановено по административно дело № 970/2012 г., Административен съд, гр. Велико Търново, отхвърлил жалбата на "Недиком" ООД срещу акт за установяване на задължения по декларация № 40 от 19.07.2012 г.

1. С Решение № 7780 от 6.06.2013 г., постановено по административно дело № 3583/2013 г., Върховният административен съд обезсилил решение № 34 от 6.02.2013 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, и върнал преписката на началника на отдел "Общински приходи" в Община Свищов за произнасяне по жалбата на "Недиком" ООД срещу акт № 40.

1. На 24.06.2013 г., с Решение № 26-00-901, началникът на отдел "Общински приходи" в Община Свищов потвърдил акт за установяване на задължения по декларация № 40 от 19.07.2012 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт № 40 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел, с оглед на чл. 2 ЗСПЗЗ, че процесната земя няма характеристиката на земеделска, тъй като със заповед № 86 от 8.02.2001 г. на кмета на общината е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план относно дворищната регулация на имота и е допуснато застрояване като е променено отреждането му в парцел "Предприятие за дървообработване". С оглед на това приел, че процесният имот има отреждане по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУТ, поради което за него е дължим данък недвижими имоти. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт, отхвърлил жалбата срещу него и осъдил дружеството да заплати разноски по делото.

Изводът на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Единственият довод в подкрепа на това твърдение е свързан с преценката на съда на предназначението на имот с идентификатор 65766.81.52 (стар 000256), за който е платен данък върху недвижимите имоти. Касаторът счита, че в периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г., този имот, който е част от придобия от него с нотариален акт № 6, дело 793/2000 г., недвижим имот, е представлявал земеделска земя и за нея не се дължи данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Така определеният от законодателя обект на облагане с данък върху недвижимите имоти налага да се определи за целите на данъчното облагане релевантният за предназначението на имота юридически факт. Безспорно е, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Но не винаги влезлият в сила подробен устройствен план значи автоматично променено предназначение, т. е. възможност за незабавно използване на имота по промененото предназначение. Когато имотът е земеделска земя, с оглед определянето й в чл. 2 ЗОЗЗ като основно национално богатство и забраната за използването й за цели, различни от земеделските, законодателят е въвел специален ред за промяна на предназначението.

Член 24, ал. 1 ЗОЗЗ, редакция до Държавен вестник, бр. 87 от 5.11.2010 г., и чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ, редакция до Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г., сочат, че след влизане в сила на генерално-застроителен или парцеларен план, съответно след влизане в сила на подробен устройствен план собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. Едва с решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащането на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ, редакция към процесния период, фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и тя юридически е престанала да има качеството на земеделска по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Следователно до тогава, докогато не е завършена процедурата по Закона за опазване на земеделските земи не е налице и довършен фактически състав на промяна на предназначението на земеделската земя.

Тази законово установена процедура за промяна на предназначението на земеделски земи не е синхронизирана с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период. За целите на данъчното облагане законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период, е приел като правопораждащ промяната на предназначение на земеделската земя единствено факта на влизане в сила на подробен устройствен план, с който е променено предназначението на земеделската земя. Това значи, че независимо от непроведеното производство по реда на чл. 24 ЗОЗЗ за целите на данъчното облагане с влизане в сила на подробния устройствен план е налице и промяна на предназначението на земеделската земя. Това обуславя попадането й в обхвата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, доколкото определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 ЗУТ.

Едва с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г., законодателят синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с този по действащите други закони като прие, че освен влезлият в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, за да е налице облагаем с данък недвижими имоти обект е необходимо да бъде извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно след 20.05.2011 г., за да е налице промяна на предназначението на имота за целите на данъчното облагане не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, а е необходимо да е приключила и процедурата по специалния закон - в случая по чл. 24 ЗОЗЗ.

Спорът по настоящото дело касае период преди 20.05.2011 г., поради което за целите на данъчното облагане на имота на касатора релевантен юридически факт е единствено влезлият в сила подробен устройствен план, с който е променено предназначението на земеделската земя. Приключването на производството по чл. 24 ЗОЗЗ е ирелевантен факт, тъй като законодателят не е придал обратно действие на изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.

При така установеното съдържание на релевантната правна норма какво показват фактите по делото?

По делото е безспорно, че касаторът придобил през 2000 г. недвижим имот наречен "терен", с обща площ от 16 705, 83 кв. м. Безспорно е, че в нотариалния акт "теренът" е описан като една част от 5 238, 74 кв. м., находяща се в рамките на регулационния план на гр. Свищов, и другата част - 11 467, 09 кв. м., находяща се извън регулационния план. За да обоснове извод, че процесният имот в своята цялост има характеристиките на облагаем имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ съдът, позовавайки се на заповед № 86 от 8.02.2001 г., приел, че целият недвижим имот на касатора е застроен, за него е допуснато застрояване и е променено отреждането му в парцел за "Предприятие за дървообработване "Недиком" ООД.

Вярно е, че със заповед № 86 от 8.02.2001 г. бил изменен застроителният и регулационен план на парцел, собственост на "Недиком" ООД. Извършена е промяна на дворищната регулация и е допуснато застрояване - преустройство, надстройка и пристройка на съществуваща сграда. По делото не е представена, а съдът не изискал и не указал да бъде представена графичната част на заповедта. Същата е неразделна част от нея, тъй като именно от графичната част може да се установи обхвата на извършената промяна в дворищна регулация.

Какво установява при наличните по делото доказателства заповед № 86?

Заповедта е издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗТСУ, т. е. тя има за предмет изменение на влязъл в сила застроителен и регулационен план. Със застроителния и регулационен план, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗТСУ, се урегулират имоти, ако не са били урегулирани, и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването му. Тъй като влезлият в сила застроителен и регулационен план не е осигурявал достатъчно възможност за целесъобразно застрояване на урегулирания поземлен имот се е наложило изменение на плана. Урегулираният поземлен имот е имот в строителните граници на населеното място или в строителните граници на селищно образование, което в случая е неприложимо, тъй като безспорно става въпрос за строителните граници на гр. Свищов, т. е. на населено място. Но от нотариалния акт е видно, че в строителните граници на гр. Свищов се намира само част от придобития от касатора недвижим имот. 11 467, 09 кв. м. от имота се намират извън регулация - в землището на гр. Свищов. Вярно е, че със заповед № 86 се изменя и дворищната регулация на имота, но от скица № 394 от 26.04.2005 г., която е издадена на основание заповед № 86, е видно, че имотът, предмет на заповедта, е с площ от 7 940, 00 кв. м. Извън обхвата на заповедта остават 8 765, 83 кв. м., които са извън регулация. Именно по отношение на този имот, който е северна граница на урегулирания имот, в скицата е посочено, че са налице неуредени сметки по регулация.

Следователно заповед № 86 няма за предмет урегулирането (включването в регулационния план на гр. Свищов), на цялата част от имота на касатора, която се намирала извън регулация към датата на придобиване. Доколкото на издадената скица № 394 площта на частта от имота, която към датата на придобиването се намирала в регулационните граници на гр. Свищов, е посочена като 7 940, 00 кв. м., а в нотариалния акт е посочена като 5 238, 74 кв. м. и доколкото в скицата е посочено наличие на неуредени сметки по регулация със собствен имот, който се намира извън регулация, то видно е, че със заповед № 86 е променена дворищната регулация на имота на касатора, който се намирал в регулационните граници на гр. Свищов към датата на придобиване, като площта му е увеличена чрез придаване по регулация на част от имота на касатора, който се намирал извън регулация. Имотът на касатора, който се намирал в регулация към датата на придобиване, и преди заповед № 86 е бил с предназначение за дървообработващо предприятие. Смятана на собственика - от "Амбарица - ГО" ООД на "Недиком" ООД, не е смяна на предназначението по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУТ. Заповед № 86 не е променила предназначението на регулирания имот, а е допуснала да се извърши преустройство, надстройка и пристройка на съществуваща сграда. Съществуваща сграда е имало само в частта от имота, която се намирала в регулация.

Видно от изложеното със заповед № 86 не е урегулиран целият недвижим имот на касатора, който към датата на придобиване е бил извън регулация. Само част от него е придадена по регулация към имота, който е бил в регулация. Тази част действително по предвижданията на застроителния и регулационен план е променила предназначението си - от земеделска земя е станала урегулиран поземлен имот отреден за дървообработващо предприятие. С оглед на изложеното по-горе досежно правопораждащия промяната на предназначението на земеделска земя факт датата на влизане в сила на заповед № 86 е датата на промяна на предназначението на частта от неурегулирания имот - земеделска земя, с която е променена дворищната регулация на урегулирания поземлен имот на касатора. По делото няма доказателства за датата на влизане в сила на заповед № 86 и съдът не отчел, че това е релевантният за правния спор факт.

Останалата част от неурегулирания имот на касатора - земеделска земя, с оглед на посоченото в Решение № КЗЗ-02 от 7.04.2011 г., би следвало също да е предмет на влязъл в сила подробен устройствен план. По делото няма доказателства, идентифициращи заповедта, с която е одобрен подробният устройствен план, с който се променя предназначението на останалата част от имота на касатора. Няма доказателства и за датата на влизане в сила на този план.

Съдът приел за правилен изводът на органа, че скица № 394 установява предназначение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУТ на целия имот на касатора, а не само на урегулираната част, което видно от изложеното по-горе не съответства на доказателствата по делото. Съдът не отчел и факта, че един от доводите на органа, за да приеме, че е налице промяна на предназначението на целия неурегулиран имот на касатора - посоченото в скица № 3148 от 12.04.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 65766.81.52, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Велико Търново, не отразява извършеното с Решение № КЗЗ-02 от 7.04.2011 г. промяна на предназначението на имота. Скицата, извадка от кадастралната карта, не е правопораждащ релевантните правни последици акт. Тя само отразява вече възникнали факти. В случая релевантният факт на промяна на предназначението на територията от 7.04.2011 г. не е отразен в издадената скица на 12.04.2012 г., т. е. една година по-късно, но е отразен начин на трайно предназначение, което с оглед на § 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е определеният по реда на закон постоянен статут на територията, без по делото да е установен актът, който определя този начин на трайно предназначение.

Трайно предназначение не за земеделски цели е посочено и в скица № 002771 от 5.07.2005 г. издадена от началника на Общинска служба по земеделие и гори. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ общинските служби по земеделие поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и издават скици до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри. А съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождението на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Следователно и скицата от общинската служба по земеделие, както и скицата - извадка от кадастралната карта, не са правопораждащия промяната на предназначението юридически факт, а само индиция за неговото наличие. Правопораждащият факт - датата на влизане в сила на подробния устройствен план, с който е променено предназначението на имота - земеделска земя, е останал неустановен.

При така установеното съдържание на релевантната правна норма и при установената непълнота на доказателствата, резултат на процесуалното поведение на съда - недаване на указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК, и при забраната на чл. 220 АПК, касационният съд е принуден да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав за ново разглеждане. Само по пътя на новото разглеждане може да бъде правилно приложен материалният закон като се установят релевантните за прилагането му факти.

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд