Решение № 6710 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от директора на [заличен текст], чрез адв. Костов, срещу решение 5411/17.02.2025 г., постановено по адм.дело 12789/2024 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което по жалба на Н. С. М., чрез законния си представител С. В. М., е отменен отказ обективиран в писмо изх. 145 от 05.12.2024 г. и делото е върнато като преписка на Директора на [заличен текст] като същия е задължен да предприеме технически средства от свое име, или посредством обработващия лични данни Секюрити груп ЕООД за замъгляване на образите на други субекти на данни във видеозаписа и предоставяне на същия запис на заявителката досежно нейните лични данни, т.е. образ от събитието. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът Н. С. М., чрез законния си представител С. В. М. и чрез адв. Цонев, с поподробно изложени доводи оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни отменителни основания съгл. чл.209 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел за установено, че на 25.11.2024г. е подадено заявление 448/25.11.2024 г. от детето Н. С. М., чрез С. В. М. неин законен представител, по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на достъп до нейни лични данни на основание чл. 15 от Регламент(ЕС) 2016/679. Заявлението е подадено по електронен път на електронната поща на училището за предоставяне на видеозапис от охранителна камера. Установено е и не е спорно, че на 20.11.2024 г. малолетното дете Н. С. М., ученичка в [клас] клас на [заличен текст] в час по физическо възпитание пада и наранява лявата си ръка, като видно от лист за преглед на пациент от същата дата, издаден от МБАЛСМ Н.И.Пирогов , че диагнозата е [диагноза]. Съгласно доклад 146/05.12.2024г. ВрИД Директор на училището след постъпване на заявлението за предоставяне на видеозаписа, заместник директорът на училището се е свързал с отговорно лице от ВАД Секюрити груп ЕООД, която е фирмата изпълнител по предоставяне и поддръжка на техническите средства за видеонаблюдение в училището и е поискал запазването на информацията от 20.11.2024г. в часовото време в рамките на събитието. На 28.11.2024г. представител на Секюрити груп ЕООД е предоставил в сградата на училището записите от събитието на 20.11.2024г. на флаш памет. На 05.12.2024г. е получен отговор от училището, изх. 144 от 05.12.2024 г. в който е обективиран отказ за предоставяне на записа, като е посочено, че същият съдържа чувствителни лични данни по смисъла на ЗДОИ. С оглед заявеното в жалбата и установеното от фактическа страна съдът правилно е определил спорния предмет като е приел, че заявлението е подадено по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, а не по реда на ЗДОИ, до администратора на лични данни, какъвто се явява училището. Изложил е доводи, че изготвянето на видеозапис представлява обработване на лични данни, който запис в случая е осъществен от трето лице, на което е възложено това, поради което то се явява обработващ личните данни. След анализ на относимите материалноправни разпоредби съдът е приел, че обективираният отказ се явява незаконосъобразен. Посочил е, че когато субектът на данните желае да получи от администратора копие от записа, а това може да засегне правата на други лица, които се явяват субект на данни в същия запис, то следва посредством техническа намеса, тези образи да бъдат замъглени. При така изложените доводи съдът е отменил оспорения отказ и е задължил ответника да предприеме необходимото с технически средства от свое име, или посредством обработващия лични данни Секюрити груп ЕООД за замъгляване на образите на други субекти на данни във видеозаписа и предоставяне на същия запис на заявителката досежно нейните лични данни, т.е. образ от събитието. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактите по делото и правилно е приложил релевантните правни норми. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При установените факти, пряко приложими са разпоредбите на чл.15 §1 и §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, според които субектът на данните има право да получи от администратора достъп на обработваните от администратора лични данни, свързани със субекта, като администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Правилна е преценката на АССГ за наличие на формиран отказ на администратора на лични данни - [заличен текст] по отправено искане по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на субекта на данните, а именно предоставянето на видеозапис от 20.11.2024г. от час по физическо възпитание, съдържащ лични данни на детето Н. М.. Качеството администратор на лични данни относно училището е законово регламентирано в Закона за предучилищното и училищно образование и Наредба 8 за информацията и документите в системата на предучилищното и училищно образование. В случая, предвид мястото на обработване и самия администратор, видеонаблюдението се осъществява с оглед подобряване на сигурността и прозрачността на грижите, както и решаване на възникнали конфликти при отглеждането на децата в детските заведения, а също и в училищата, както и с цел защита живота и здравето на най-уязвимата категория от обществото като цяло - децата и непълнолетните български граждани. Видеонаблюдението по своята същност представлява съвкупност от действия - записване и съхранение с автоматично средство - система за видеонаблюдение, която попада в понятието "обработване" по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съгласно дефиницията, дадена в §1, т.1 от ДР на Закона за защита на личните данни. От своя страна, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече признаци. Данните от системата за видеонаблюдение позволяват лицата да бъдат идентифицирани в съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент 2016/679. Видеозаписите от средствата за наблюдение съдържат информация, която по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД е способна да разкрие физическата идентичност на лицето, което е записано. Наблюдение, извършено посредством видеозаснемане на лица, записано върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърд диск, представлява в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 95/46 обработване на лични данни с автоматизирани средства (решение от 11 декември 2014 г., Ryneš, C-212/13, т. 25), следователно система за видоеноблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства по смисъла на посочената разпоредба, когато инсталираният диспозитив позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица. В случая се касае за упражняване право на субекта на данни, произтичащо пряко от Регламента, за осъществяване на което са приложими разпоредбите на Регламента, задължаващи администратора на лични данни при поискване да предостави исканите данни във вид, форма и по начин, съобразно установените с Регламента правила. По аргумент от изр. второ на чл.15, §3 от Регламента и относно тежестта на доказване на хипотезите на неоснователност или прекомерност на искането по смисъла на чл.12, §5 от Регламента, същата е на администратора, който следва да докаже явно неоснователния или прекомерен характер на искането. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани и няма данни, че искането е неоснователно и прекомерно. В случая, администраторът все още съхранява записа и следва да представи копие и ако записа позволява да бъдат идентифицирани други субекти на данни, съответната част от него следва да бъде анонимизирана( напр. чрез замъгляване на копието или на част от него), преди да бъде предоставено на искателя. Изпълнението на искането е от значение за упражняване на гарантираните от закона права и интереси на детето и няма да повлияе неблагоприятно (отрицателно) върху правата и свободите на други участници, поради което упражняването на правото на достъп, претеглено спрямо други основни права, е в съответствие с принципа на пропорционалност и в равновесие с други основни права, което произтича и от чл.15,§4 от Регламента. В заключение, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл.15, т.3 от Регламента администраторът следва да предостави копие от личните данни, които са в процес на обработване. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, следва да бъде уважена и му бъде присъдена сумата от 1300лв. разноски за настоящата инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът на основание чл. 221, ал. 2 от АПК