Решение № 5615 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 345/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Зеленков, чрез адвокат А. Попчев, против решение 1692 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело 1326/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АдмС - Пловдив). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви от правна страна и е тълкувал фактите във вреда на ищеца, въпреки че е изложил правилно фактическата обстановка . Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважат изцяло така заявените искове. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, в представените писмени бележки, чрез юрк. Пенкова, счита касационната жалба за неоснователна. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение АдмС Пловдив е отхвърлил предявените от А. Зеленков искове против ОДМВР - Пловдив, с които Зеленков е претендирал да му бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лв., представляващо претърпени от ищеца неимуществени вреди - безпокойство, уронване на престижа и 3027 лв. за претърпени имуществени вреди в размер на пропуснати, неполучени трудови възнаграждения, в резултат на незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, в следствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 21-0432-000043 от 28.01.2021г. на длъжностно лице от състава на ОДМВР Пловдив, отменена с Решение 1341 от 29.06.2021 г. на АС Пловдив по адм. дело 659 от 2021 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковите претенции, като в обжалваното решение е посочил, че ищецът не се е справил с доказването на претенциите си. От събраните в производството доказателства съдът е установил, че ищецът А. Зеленков е работил като шофьор на автомобил по трудов договор от 03.08.2020 г. В изпълнение на възложените му работа на дата 28.01.2021 г., управлявал лек автомобил с рег. [рег. номер] и около 14:40 часа в гр. Пловдив, бил спрян за полицейска проверка от служители на 1 РУ на ОД на МВР Пловдив. Ищецът бил тестван за наличие алкохол и наркотици в сградата на районното управление, като полевият тест отчел положителна проба за наркотици, за което била съставен ЗПАМ 21-0432-000043 и временно му било отнето свидетелството за управление на МПС. Зеленков не бил съгласен с отчетения резултат и бил откаран от полицейските служители до болница, където дал проби /кръв и урина/ за последващо изследване. Ищецът бил задържан за срок от 24 ч. и било образувано досъдебно производство. Като бил лишен от възможността да управлява МПС, Зеленков трябвало да напусне работата си. Заповедта за налагане на ПАМ е обжалвана и отменена от състав на АдмС-Пловдив, поради това, че дадените в болницата проби са дали отрицателен резултат и се е установило, че ищецът не е управлявал лек автомобил след употреба на наркотици. Било прекратено и досъдебното производство образувано срещу Зеленков. Решаващият съд стигнал до извод, че не би могла да се ангажира отговорността на ответника за причинени имуществени вреди, доколкото от доказателствата по делото, става ясно, че трудовото правоотношение на Зеленков е прекратено по взаимно съгласие. Поради това липсвала връзка между оставането без работа на лицето и наложената му незаконосъобразна ПАМ. По делото са събрани гласни доказателствени средства за доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. АдмС Пловдив е приел, че не се доказват по категоричен начин твърдените от ищеца душевни болки и страдания, стрес и безпокойство. Съдът посочва, че имуществените вреди не се презюмират, а следва да бъдат доказани от лицето, което твърди, че ги е претърпяло, а в настоящия случай Зеленков не се е справил с доказването на претенцията си, тъй като неговата майка не е обсъждала психическото му състояние. С тези мотиви, първоинстанционният съд отхвърлил предявените от Зеленков искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и осъдил ищеца да заплати на ОДМВР-Пловдив разноски в размер на 100 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В исковата молба като основание за завеждане на иска е посочен чл. 2, ал.1, т.4 във вр. с ал.1 от ЗОДОВ. От смисъла на направените искания, обаче става ясно, че исковата претенция е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решаващият съд действително не е споменал разпоредбата в решението си, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото волята на съда е ясно изразена. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. В настоящия случай по съдебен ред е отменена ЗПАМ 21-0432-000043 на длъжностно лице от състава на ОДМВР Пловдив, в следствие на която касаторът временно е бил лишен от възможност да управлява МПС. По отношение на претенцията за причинени имуществени вреди, настоящата инстанция намира, за правилен извода на решаващия съд, че Зеленков не е доказал връзката между причинените вреди и отменената заповед, доколкото безспорно по делото е установено, че трудовото правоотношение на касатора е прекратено по взаимно съгласие. Този факт прекъсва причинно-следствената връзка и не би могла да се ангажира отговорността на ответната страна. Вярно е, че след отмяната на мярката и получаване на документите лицето е започнало отново работа при същия работодател, но не са ангажирани други доказателства или доказателствени средства, които да сочат, че Зеленков е търсил друга работа или е бил в невъзможност да упражнява друга трудова дейност за този период. Правилно АдмС Пловдив е отхвърлил претенцията за обезщетяване на имуществените вреди като недоказана и следователно неоснователна. Неправилен се явява решаващият извод на съда обаче, че и искът за причинени неимуществени вреди е неоснователен. Настоящата инстанция намира, че съдът в обжалваното решение твърде стриктно и ограничително тълкува фактите и доказателствата по делото. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която касаторът е преживял да му създаде стрес, безпокойство и душени болки и терзания, каквито още повече би преживял един човек, който е убеден в своята правота и е наясно, че не е извършил противоправно деяние. Касаторът е бил и задържан. Няма данни заповедта за задържането му да е обжалвана и не се търси обезщетение за вреди от задържането. Но подозрението, че е бил под влиянието на непозволени упойващи вещества очевидно се е отразило на психиката му, както и на семейния и приятелския кръгове, в които се е намирал, а и такава би била нормалната житейска последица от подобно подозрение. За това свидетелства в показанията си и разпитаната като свидетелка Кръстева /майка на ищеца/. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че е реализиран фактическият състав за ангажиране отговорността на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху нея основава претенцията на касатора. Настоящата инстанция счита сума от 600 лв. за справедливо обезщетение, като върху посочената сума, се дължи и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За сумата над 600 лв. до предявения в исковата молба размер, претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като в тази част първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, доколкото пред първата инстанция има направено искане за присъждане на разноски, но няма доказателство за направено плащане, нито списък на разноските, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени заплатената държавна такса за първата инстанция. Пред настоящата инстанция няма направено искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,