Решение № 4985 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13725/2019 г.

Решение № 4985 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13725/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 5600/30.09.2019 г., постановено по адм. д. № 5983/2019 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила Заповед № РД-15-732/01.04.2019 г. на министъра на здравеопазването. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Е. Малинов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5600/30.09.2019 г., постановено по адм. д. № 5983/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД-15-732/01.04.2019 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Е. Малинов за заеманата от него длъжност главен експерт в отдел "Канцелария и административно-информационно обслужване", дирекция "Административни дейности" в Министерство на здравеопазването като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което е определено като противоречие с материалния закон и целта на закона. Първоинстанционният съд е установил и приел, че не е налице реално съкращение на щата, защото е налице пълно запазване на функциите на заеманата от Е. Малинов длъжност и липсва намаляване на числеността на щатните позиции за длъжностите с идентични на нея основни и преки задължения, ранг и компетентност за заемането им. Обоснован е извод, че премахнатата като нормативно определена позиция продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, но в друга дирекция и под друго наименование, без да са намалени броя на лицата, които е предвидено да е заемат. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Според разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от Е. Малинов не е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът точно е установил, че длъжността не се намира вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция), но като система от функции, задължения и изисквания продължава да съществува. На практика при извършената структурна промяна в администрацията на Министерство на здравеопазването длъжността, заемана от Е. Малинов е трансформирана в друга длъжност в друга дирекция ("Електронно здравеопазване") без да са намалени бройките за заемането й. При извършената съпоставка на функции, задължения и изисквания за заемане на длъжността АССГ е провел задълбочен анализ въз основа на представените по делото длъжностни разписания, които не са оспорени от страните. Изрично следва да бъде посочено, че създадените с новото щатно разписание щатни бройки за длъжността, за която АССГ установява, че е идентични със заеманата от Е. Малинов, са вакантни. Следователно основаният правен извод на решаващият съд за липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което се явява обоснован и законосъобразен. Преструктурирането на администрацията чрез промяна на броя и наименованието на дирекциите и отделите, при което обаче се запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност и броя на лицата, които я заемат, не представлява съкращение на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Промяната на наименованието на длъжността в този случай не съставлява съкращение на щата независимо от отпадане на длъжността като позиция в щатното разписание, защото е извършено трансформиране на длъжността, която е продължила да съществува в друга дирекция под друго име, но с идентични функции, задачи, отговорности и изисквания за заемането й при ненамалена численост. Аргументите в касационната жалба за наличие на разлики между новосъздадената длъжност и заеманата от Е. Малинов не водят до обратен извод доколкото посочват само отговорности, които са били част от длъжностната характеристика на заеманата преди изменението на длъжностното разписание длъжност, но са отпаднали при новосъздадената. Не са налице нови и различни отговорности, които да са присъщи само за новосъздадената позиция, които да не са изпълнявани до този момент от съкратения служител. Основателни са твърденията в касационната жалба относно компетентността на издателя на оспорената заповед, спазването на предвидената в закона писмена форма и формалните административнопроизводствените правила, на които АССГ не е акцентирал в обжалваното съдебно решение. Тези пропуски на първоинстанционния съд не съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, в което е обоснован законосъобразен правен извод за противоречие с материалния закон при издаване на оспорената заповед. Възраженията пред касационната инстанция в подкрепа на извода на АССГ за противоречие с целта на закона при издаване на оспорената заповед с позоваване на докладна записка на главния секретар на Министерство на здравеопазването за отправяне на предложение по чл. 197а от ЗДСл, не следва да бъдат обсъждани с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства. АССГ се е позовал на основание за отмяна на оспорения акт – противоречие с целта на закона, но без да се аргументира с наличие на доказателства за преследвана различна цел от обичайната при съкращение на щата, а именно оптимизиране на администрацията. Установената фактическа липса на съкращение в щата е обусловила извода на административния съд за противоречие не само с материалния закон, но и с целта на закона. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Е. Малинов не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение