Решение № 2135 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2010 г.

Решение № 2135 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Русев Димитров от гр. Варна, срещу решение № 78 от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1054 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-1-770-6/467 от 4.12.2002 г. и заповед № РД-1-7706/68 от 11.03.2003 г. на областния управител на област с административен център - Варна, издадени с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната им част за имот № 1700, намиращ се в селищно образувание "Боровец-юг", землище кв. "Галата", община Варна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, без да се сочи конкретно касационно основание за отмяна, но от изложеното в обстоятелствената част се извлича нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че касаторът в настоящото производство е закупил част от имот с № 1699. Твърди се освен това, че съдът неправилно е приел, че касаторът няма право да закупи разликата над 600 кв. м земя, с трансформирано право на ползване в право на собственост, до фактически ползваната земя от 900 кв. м. На последно място се твърди, че съдът не е изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени му в отменителното решение, тъй като по делото е установено, че в западната част на имота има останали отбранителни съоръжения, които пречат на ползването на имота, които не са заплатени от касатора и са собственост на Министерството на отбраната. Допуснатото нарушение според касатора не е въпрос по целесъобразност, а по законосъобразността на заповедта на областния управител, защото новообразувания имот който му е отреден не е съобразен с този, които му е предоставен за ползване и който фактически е закупил. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответната страна. В него се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно, по изложените съображения. Моли се, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Минчо Иванов Минчев не е взел становище. Процесуалният представител на Министерството на земеделието и храните - заинтересована страна, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в писмените бележки, които представя за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. В тях се съдържат възражения, които се противопоставят на твърденията в касационната жалба. Претендира се за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка. При нея е установено, че с плана на новообразуваните имоти на касатора е отреден имот, според придобитото право на собственост върху 600 идеални квадратни метра. Освен това счита, че по делото безспорно е установено, че заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в обжалваната й част е в съответствие с чл. 28, ал. 6 и 9 ППЗСПЗЗ, включително и с чл. 19 ЗУТ, поради което намира, че касационната жалба ще следва да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Окръжният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Димитър Русев Димитров против заповед № РД-1-770-6/467 от 4.12.2002 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местността "Боровец-юг", кв. "Галата", землището на община Варна. С последваща заповед № РД-1-7706/68 от 11.03.2003 г. областният управител е поправил допусната фактическа грешка в първата заповед относно това, че плана на новообразуваните имоти е за селищно образувание, а не за местността. Двете заповеди са били обжалвани в частта им за имот № 1700. Постановеното решение, предмет на настоящото касационно производство е второ, след отмяната на първоначално постановеното, с решение по адм. д. № 9806 по описа за 2005 г. на Върховния административен съд. Съгласно дадените указания в отменителното решение съдът отново е допуснал съдебно техническа експертиза, от която е приел за установено местоположението на бившия имот № 1711, на новообразувания № 1700 и на имот № 4032-собственост на държавата, представлявана от Министерството на земеделието и храните относно земеделските земи. От заключението е прието за установено, че в нов имот № 1700, който е с площ от 600.65 кв. м е построена сграда, върху бетоновите основи на бивш бункер, като част от военните съоръжения, продължават да съществуват в имота, в неговата западна част. Между построената сграда и военното съоръжение в западната част се намира зеленчукова градина. Прието е за установено освен това, че на жалбоподателя е признато правото да придобие собствеността върху предоставен му за ползване имот от 900 кв. м, от които той е заплатил 600 кв. м. При анализа на заключението основно и допълнително съдът е допуснал грешка относно имота, който е заплатен от жалбоподателя, тъй като в оценителния протокол е записан имот с № 1699, но това неправилно възприемане от съда не се е отразило върху правилността на крайния му акт. От заключенията на вещото лице безспорно е било установено, че имот № 1700, отреден на жалбоподателя е в съответствие с чл. 28, ал. 6 и 9 ППЗСПЗЗ и чл. 19 ЗУТ. При така установените факти съдът е направил правен извод, че обжалваната част от заповедта на областния управител е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, като не е изпълнил и указанията на касационната инстанция. От данните по делото безспорно е установено, че на жалбоподателя е бил предоставен за ползване имот от 900 кв. м, с описани граници, едната от които е път. Установено е освен това, че жалбоподателят е ползвал два имота съответно № 1711 с площ 494 кв. м и имот № 1700 с площ от 722 кв. м. В последния той е построил сграда, обстоятелство за което няма спор, върху основите на стар бункер. Не се спори и че имотът е признат за собствен и с възстановено право на собственост на Министерството на земеделието и храните, като представляващ държавата за земеделските земи. В съответствие с изискването на § 4а, ал. 1 и § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ според оценителния протокол жалбоподателят е закупил само 600 кв. м от предоставения му за ползване имот, като съответно на материалното му право на собственост с плана на новообразуваните имоти му е отреден имот № 1700 с площ от 600. 65 кв. м. Това е така, защото в копието от регистъра на имотите за имот № 1700 за собственик е записан Димитър Русев Димитров, като правното основание за това е посоченият номер на удостоверението за предоставено право на ползване, а след като имотът е и застроен, то площта на имота е ограничена до 600 кв. м. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че след като земята е държавна собственост на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ Димитър Димитров е поискал да закупи изцяло предоставената му за ползване земя от 900 кв. м, което е направил с първоначално подадената си молба до кмета на общината, на него трябва да му се отреди имот от 900 кв. м. Поддържаната теза е, че след като с плана му е отреден имот с по-малка площ от предоставения му за ползване, заповедта, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в обжалваната й част, е и незаконосъобразна. Това твърдение е в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, за което е подал молба, а оценката върху имота е за 600 кв. м. В оценителния протокол най-вероятно е допусната и техническа грешка относно номера на имота, като в нея е вписан този с № 1699, но от данните по делото се установява, че този имот е с друг собственик. Жалбоподателят не е поискал да се поправи допуснатата грешка, което не е и в правомощията на съда. Правото на ползвателите, предоставено с § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не следва да се смесва с предоставеното право по § 4з, ал. 2. Само когато от съседни разлики от имотите, предоставени за ползване не може да се образува имот с размери минимум от 250 кв. м, тогава на ползвателя се предоставя разликата над 600 кв. м, респективно - 1000 кв. м, до фактически ползваната земя, която той може да поиска да се оцени и заплати. В противен случай разликата се предоставя на бившия собственик на земеделската земя, като в конкретния случай това е Министерството на земеделието и храните. Придобитото право на собственост се установява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, при спазване на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е и твърдението, че западната част от имот № 1700 не може да се използва за обработване. От заключенията на експерта е прието за установено, че тъкмо върху западната част от имота има зеленчукова градина, а останалото военно съоръжение се използва като басейн за вода за поливане. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на Министерството на земеделието и храните за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. То ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, като касаторът бъде осъден да заплати разноски в размер на 150 лв. - определено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение