Решение № 8222 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14668/2011 г.

Решение № 8222 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14668/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 323, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 321 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Николай Илиев Николов срещу заповед № ЛС- И-805 от 28.07.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е наказан със "забележка", в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд София. Подробни съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмени бележки. Върховният административен съд, състав на Седмо отдeление, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С решение № 14904 от 15.11.2011 г. по адм. д. № 9470/2011 г. на Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия е отменено решение от 12.05.2011 г. по адм. д. № 13562/2010 г. на тричленен състав на Върховният административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. При разглеждане на посочените в заповедта извършени нарушения се установява следното: За да наложи дисциплинарно наказание с оспорената заповед, административният орган е приел, че държавният съдебен изпълнител е допуснал съществени пропуски по движението на част от проверените дела, представляващи виновно неизпълнение на служебните задължения. 1./ По изп. д. № 20017/2008 г. е прието, че държавният съдебен изпълнител е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника едва на 13.06.2008 г., четири месеца след образуване на делото на 30.01.2008 г., която покана е върната невръчена и последствие едва на 2.11.2009 г. е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на адреса посочен в справката на НОИ. Възраженията на жалбоподателя са, че за своевременното докладване на изпълнителните дела съгласно ПАРОАВАС отговаря администрацията, деловодителите и съдебните служители. Независимо, че това не отменя задължението на държавния съдебен изпълнител да разпореди да му се докладват делата веднага след образуването им, както и след получаване на справка от НОИ, в случая не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения по движението на делото. Не е посочено от административния орган конкретното нарушение коя от хипотезите по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ осъществява, т. е. не е посочено правното основание за издаване на акта. 2./ По изп. д. № 20135/2008 г. е прието, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение на 06.05.2008 г. и след получаване на удостоверение от АДВ на 14.05.2008 г. жалбоподателят не е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника, както взискателят е поискал в молбата си за образуване на изпълнително дело и независимо, че не е била внесена държавна такса за извършване на исканото изпълнително действие е следвало държавният изпълнител да изпрати съобщение до взискателя за внасяне на държавна такса за извършване на опис на движими вещи. Възраженията на жалбоподателя са, че след като не е била внесена държавна такса по чл. 47 от Тарифата за извършване на исканото действие и не е внесена определената държавна такса преди извършване на съответното действие, съгласно разпоредбата на чл. 56 от Тарифата, не е налице нарушение. Дори държавният съдебен изпълнител да е следвало да даде указания за внасяне на съответната държавна такса, не се установява неоправдано забавяне на производството, в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основание на което е извършено нарушението. 3./ По адм. д. № 20269/2008 г. е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се изискат служебно справки от ТД на НАП за имущественото състояние на длъжника и след получаване на удостоверение от АДВ по чл. 191 ДОПК на 16.01.2009 г., държавният съдебен изпълнител не е пристъпил към събиране на данни за имотното състояние на длъжника, съответно не е разпоредил внасяне на такса за това от взискателя. За неоснователно е прието възражението, че не е сезиран писмено. Възраженията на жалбоподателя са, че не са извършени други справки за установяване на имущественото състояние на длъжника, тъй като няма писмено искане и не са внесени съответните държавни такси, а законът определя случаите, при които съдебният изпълнител действа служебно и установяването на имущественото състояние на длъжника не е сред тях. Недаването на указания за внасяне на държавна такса не представлява бездействие, което неоснователно забавя производството и административният орган не е посочил точната правна квалификация на нарушението. 4./ По изп. д. № 20233/2008 г. е прието, че жалбоподателят не е извършил изпълнителни действия по делото, след разпореждане от 25.09.2008 г. за връчване на призовка за доброволно изпълнение до длъжника и справка до НАП. В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят не е посочил начин на изпълнение, само е поискал справка от ТД на НАП за имотното състояние на длъжника, но е счетено, че след получаване на справка за имотното състояние на длъжника, държавният съдебен изпълнител е следвало да изпрати съобщение до взискателя с указания да посочи с молба начин на изпълнение, поради което са приети за неоснователни обясненията, че не е бил сезиран писмено за извършване на изпълнителни действия. Възраженията на жалбоподателя са, че ГПК определя случаите, при които държавният съдебен изпълнител действа служебно, а и видно от справката на НАП, постъпила на 09.10.2008 г., длъжникът не е притежавал имущество и е било безпредметно изпращане на съобщение до взискателя да посочи начин/ способ на изпълнение, което е прието за нарушение в оспорената заповед. Не се установява поради бездействието на жалбоподателя производството да е забавено и то необосновано. 5./ По изп. д. № 20197/2008 г. е прието, че не са спазени правилата на местната подсъдност, изпълнителното дело е образувано на 26.06.2008 г. в нарушение на местната подсъдност, взискателят е с адрес гр. Варна, а длъжникът в с. Огняново, община Елин Пелин. Изложени са мотиви, че не е конкретизиран посочения начин на изпълнение върху цялото движимо и недвижимо имущество и банковите сметки на длъжника, за да се приложи разпоредбата на чл. 427, ал. 3 ГПК и постановлението за спиране на производството по делото на основание чл. 638 от ТЗ, във връзка с чл. 432, т. 5 от ГПК е издадено на 24.11.2009 г. след извършване на проверката. Възраженията на жалбоподателя са, че изпълнителните способи са в съответствие с разпоредбата на чл. 427, ал. 3 ГПК. Нарушенията относно местната подсъдност са предмет на инстанционна проверка, поради което неправилно е направен извод от инспектиращия орган за допуснато нарушение на изискванията за местна подсъдност. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения административен акт. Заповедта съдържа точно и конкретно изложение на установените релевантни факти. Неоснователни са оплакванията за нарушение разпоредбата на чл. 310 от ЗСВ. Видно от материалите по дисциплинарната преписка, назначената проверка относно изпълнението на служебните задължения на държавния съдия-изпълнител е приключила с доклад на инспектора към Инспектората на министъра на правосъдието, която е изпратена на компетентния орган на 11.02.2010 г. Считано от първия възможен момент, в който данните от доклада са станали известни на административния ръководител - 11.02.2010 г. (съгласно положената резолюция върху записката), дисциплинарното производство е образувано и проведено в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Тези срокове започват да текат, считано от момента, в който след нарочно извършената проверка са обобщени данните от нея и са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно държавния съдия-изпълнител. Дисциплинарнонаказващият орган е приел като правно основание за издаване на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ, но не е посочил конкретно твърдяните нарушения в коя хипотеза попадат. Основателни са доводите на жалбоподателя, че посочените в мотивите на заповедта като фактически нарушения неоснователно забавяне на процесуалните действия, неизвършване своевременно на необходимите справки и допускане на нарушение на местната подсъдност не са конкретизирани като съответни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 5 от ЗСВ. При посочените фактически нарушения не е установено наличие на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, по т. 2 - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и по т. 5 неизпълнение на други служебни задължения, на които общи правни основания е издадена оспорената заповед. Посочените деяния не представляват нарушения на норми на ГПК и не съставляват дисциплинарните нарушения по ЗСВ, за които е наказан жалбоподателя, не е установено системно неспазване на срокове, предвидени в процесуалните закони, неоправдано забавяне на производството и неизпълнение на други служебни задължения. Воден от изложеното и на основание чл. 323 от ЗСВ, Върховният административен съд, Седмо отделение