Решение № 752 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2012 г.

Решение № 752 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Абдул Азис Хусейн Мохаммед, от Сомалия, чрез процесуален представител адв. Илиана Савова, против решение № 879/20.02.2012 г. по АД № 9641/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ и нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във вр с чл. 4, § 5 от Директива 2004/83/ЕО, както и по чл. 179, ал. 1 и чл. 180 от ГПК. Оспорва изводите на съда за липсата на предпоставките по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за достоверност на молбата за закрила, като твърди, че молителят е положил усилия да обоснове молбата си и да даде обяснения за липсата на доказателства. Заявява, че съдът не е извършил преценка на фактическите констатации в административния акт и не се е произнесъл по възражението за недоказани фактически изводи на административния орган. Излага твърдение, че приложената справка № 1962/19.04.2011 г., изхождаща от административния орган, представлява частен документ и няма обвързваща доказателствена сила за фактите относно обстановката в страната по произход. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че персонално бежанецът не е имал проблеми в страната си, а инцидентът по време на пътуване не може да се приеме за преследване. Представя копие от справка № 01-5183/3.10.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ - МС относно актуалната обстановка в Сомалия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. По преписката липсват доказателства, че лицето е преследвано в страната си по произход. Неоснователно е възражението, че не са обсъдени всички факти от бежанската история на лицето и актът не е мотивиран. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Абдул Азис Хусейн Мохаммед - гражданин на Сомалия, против решение № 561/25.10.2011 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на Административен съд - София-град е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е постановил решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства при спазване на процесуалните правила. Правилни са изводите на съда относно липсата на предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за признаване статут на чужденеца, които изводи се основават на всички представени в преписката на административния орган доказателства. По делото е установено, че чужденецът Абдул Азис Хусейн Мохаммед - гражданин на Сомалия, е влязъл нелегално на територията на РБългария на 10.05.2011 г. От проведеното интервю с него на 26.08.2011 г. става ясно, че баща му и по-големият му брат Мохамед, войници от сомалийската армия, са били взривени през лятото на 2009 г., след като от движението "Ал Шабаб" са били уговаряни да работят за тях. Като помислил, че идва неговият ред, чужденецът тръгнал с жена си и детето си за Йемен с корабче. След като насила били свалени от корабчето, детето се удавило, а той изгубил и съпругата си. Впоследствие се установил в Сирия и в Турция, а през 2011 г. преминал нелегално в България. Правилно е становището на съда относно липсата на законовите предпоставки за предоставяне на бежански статут и на хуманитарна закрила на Абдул Азис Хусейн Мохаммед. Съдът е направил своите правни изводи въз основа на доказателствата за обстановката в Сомалия и от личната бежанска история на чужденеца. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липсата на доказателствена сила на представената по делото справка от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ-МС. Директива 2004/83/ЕО, в частта й относно оценяването на фактите и обстоятелствата, не е определяща при преценката на доказателствата, доколкото тази директива съдържа общи указания до държавата за начина на уреждане на този вид обществени отношения и вече е транспонирана. Конкретните разпоредби на чл. 58 - 67 от ЗУБ и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ регламентират начина на събиране и преценка на доказателствата в производството по предоставяне на статут по ЗУБ. Този специален закон урежда в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 правото на Държавната агенция за бежанците да събира данни за чужденците, подали молба за статут с оглед изясняване на обстоятелствата в тази молба. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗУБ източник на данни могат да са както чужденци, така и български или чуждестранни органи. Именно на базата на събраната информация са изготвени справките за обстановката в Сомалия през 2011 г. и през 2012 г. Така самият закон регламентира изготвянето на представените справки, които обобщават информация от български и чуждестранни органи и информационни агенции и съдържат факти за обстановката в Сомалия. Посочените факти могат да бъдат оборени чрез представянето на всякакви други доказателства, съдържащи достоверна информация. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при преценката на административния акт съдът превратно е тълкувал инцидентът с удавянето на детето, а не го е преценил като резултат от преследване. Съдът е анализирал данните от интервюто и правилно е приел, че чужденецът не е заявил да е бил обект на лично преследване или лично посегателство срещу него. Като конкретна причина да напусне Сомалия той е посочил "тормоза, наложен на населението от страна на движението Ал Шабаб". Посочените и в сега представената справка факти за въоръжени сблъсъци в Сомалия не водят автоматично до извод за пряка лична заплаха срещу чужденеца. Що се отнася до представените по делото Насоки на ВКБООН за определяне на съответствие на критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Сомалия, този документ е обсъден от административния орган в обжалваното решение и е направен извод, че съобразно личните данни, изнесени от чужденеца, той не попада в рисковите групи лица, поставени в голям риск от преследване. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,