Решение № 10407 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодек (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, против решение 2055 от 17.11.2022 г. постановено по адм. дело 1741/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът А. Узунова от гр. Асеновград, чрез адв. Н. Ценева в законоустановения срок е оспорила основателността на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.В съдебно заседание се явява лично и чрез адв.Ценева и моли съда да отхвърли касационната жалба и да присъди сторените в производството разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е решение 2055 от 17.11.2022 г. постановено по адм. дело 1741/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-195 от 10.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив с което е била отхвърлена жалбата на А. Узунова срещу разпореждане [номер]/протокол 2140-15-65/26.01.2022г ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на адресата, преписката е върната на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) в ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на ЛПОСВ, съгласно мотивите в решението и са присъдени разноски. Съдът е приел, че административният орган, незаконосъобразно е отказал да зачете трудовия стаж за периода от м. 01.1975 г. до м. 12.1984 г. и от м. 11.1988г до м.12.1988г,както и в периода 27.03.1989г-01.05.1989г въз основа на представената по делото трудова книжка. С оглед изложеното е установил, че административният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. След анализ на съвкупния доказателствен материал, Административен съд Пловдив е приел за установено, че със заявление вх. 2113-15-2127 от 29.05.2019 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, А. Узунова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).Представени са били изискуемите документи по чл.40 ал.1 НПОС.Доколкото в една от колоните на трудовата книжка била направена корекция на датата на прекратяване на трудовия договор,осигурителните органи изискали извършването на проверка в разплащателните ведомости на осигурителя.В предоставените от осигурителя документи липсвала информация за отработени дни и осигурителен доход. С разпореждане 2140-15-704 от 27.09.2019 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 68 ал. 3 КСО е било отказано отпускане на ЛПОСВ.Този акт не бил обжалван и влязъл в законна сила.С оглед констатираните разминавания при отразяването на осигурителния стаж,органите на ТП на НОИ Пловдив сезирали РП-Пловдив и било образувано наказателно производство за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК,приключило с постановление за прекратяване поради липса на данни за извършено престъпление.С оглед на това обстоятелство Узунова депозирала ново заявление 2113-15-4003/27.09.2021г за отпускане на пенсия за ОСВ на осн. чл.68 ал.3 от КСО,ведно с добавка по чл.84 КСО.Въз основа на проверката на документите на заявителя с разпореждане 2140-15-65/26.01.2022г ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив отказал отпускането на ЛПОСВ и добавка по чл.84 от КСО с аргумента,че липсват доказателства за положен действителен осигурителен стаж от 15 години. Недоволна от постановения акт, А. Узунова е обжалвала разпореждането пред горестоящия административен орган и с решение 2153-15-195 от 10.06.2022 г., директора на ТП на НОИ Пловдив, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Били са изложени мотиви, че че липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход в разплащателните ведомости на осигурителя в Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Пловдив. За да отмени административния акт,съставът на АС-Пловдив е изложил мотиви,че по време на спорния по делото период 1975-1989г в сила е била Наредба за трудовите книжки,приета с ПМС 149/20.03.1953г,която е била отменена с Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,приета с ПМС 227/23.11.1993г.Според съда представената от Узунова трудова книжка съдържа всички реквизити по чл.5 от Наредбата от 1953г и всяко вписване в нея е извършено съобразно чл.8 от Наредбата- заверено е от ръководителя на предприятието и е подпечатано със служебния печат. При спазване на чл.6, §.2, б."в" от Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж /обн.ДВ,бр.20/12.03.1968г./, продължителността на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор е отбелязана на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и е подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин, да засегне двете страници. Освен това трудовата книжка е оформена съгласно изискването на чл. 6, §.1 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен придобитият трудов стаж, са вписани трите имена на работника и на същите страници долу е поставен печатът на предприятието по начин да засегне двете страници. Така на основание чл. 347 КТ от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредбата за трудовите книжки, които нормативни актове са действали по отношение на непризнатия от пенсионния орган период м.01.1975г. до м.12.1988г., редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на длъжност растениевъд в АПК Димитър Благоев гр. Асеновград. При липса на изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж. Според първоинстанционния съд от влязлото в сила Постановление на РП Пловдив се установява, че извършената поправка на една цифра в трудовата книжка, не доказва облагодетелстване на жалбоподателя.Така извършената поправка не е в полза, а във вреда на Узунова, тъй като редуцира осигурителния стаж към неговото намаляване, а не увеличаване. В подкрепа на това са и събраните гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Х. Фейзи, Ф. Фейзула и Р. Шаибова, които като обективни, логични, последователни и взаимодопълващи съдът кредитирал изцяло. Относно непризнаването на осигурителния стаж на заявителя, положен в периода 27.03.1989г. 01.05.1989г., при осигурител Асеновград Табак АД /в ликвидация/, на длъжност събирачка на пакети също не била направена надлежна и компетентна проверка. Неговото отбелязване в трудовата книжка е станало по съответния действащ за периода правов ред и липсват основания същият да бъде изключен при преценката на пенсионните органи за наличие на основанията по чл.68 ал.3 КСО. Решението на Административен съд Пловдив е постановено след прецизна преценка на събраните по делото доказателства и при точното прилагане на относимата материалноправна уредба. Решението се основава на подробен анализ на събраните писмени (сред които и трудовата книжка на Узунова - документ сред визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съдържащ информация за заеманите от него длъжности). Възраженията на касационния жалбоподател ,че органите по осигуряването правилно не са зачели осигурителния стаж на Узунова в периода м.01.1975 до м.12.1988г въз основа на констатираната поправка в трудовата книжка на Узунова и данните от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Пловдив относно действителния й осигурителен стаж,събрани при предходното производство през 2019г са неоснователни. Правилно съставът на АС-Пловдив е приложил материалния закон,действал за конкретния осигурителен период- чл.5 и чл.8 от Наредбата за трудовите книжки ,приета с ПМС 149/20.03.1953г,които с оглед на разпоредбата на чл.347 от КТ от 1986г обосновават законосъобразния извод,че представената от ответника по касация трудова книжка отговаря на нормативните изисквания и е годно доказателство по реда на чл.40 ал.1 от НПОС.В тази връзка инициираното от органите по осигуряването производство пред РП-Пловдив,завършило с постановление за прекратяване поради липсата на извършено престъпление също дава своето отражение върху доказателствената стойност на представената от Узунова трудова книжка.Този факт правилно е отчетен от съдебния състав,разглеждащ спора по същество,в насока на верността на отразените факти в официалния удостоверителен документ. С тях безспорно се установява полаганият осигурителен стаж от ответника по касация на длъжност растениевъд в посоченият осигурител- АПК Димитър Благоев-Асеновград. С оглед на тези изяснени обстоятелства, посоченият от Узунова период от м.01.1975г. до м.12.1984г. и от м.11.1988г. до м.12.1988г. във връзка са представената трудова книжка следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Положеният от нея осигурителен стаж съобразно представената трудова книжка без превръщане се явява в действителен размер от 15г 08м 03 дни, което отговора на изискванията на чл.68 ал.3 КСО.Правилни са и констатациите на първоинстанционния съд,че липсва надлежна проверка на последния посочен за спорен период- при осигурителя Асеноград-Табак АД в ликвидация 27.03.1989-01.05.1989г.По отношение на него отразяванията в трудовата книжка на Узунова са идентични и съответстват на нормативната уредба,поради което и липсват правни основания за изключването на този период от осигурителния й стаж. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника по касация се явява основателна,като от представения договор за правна помощ се установява размерът на разноските- 400 лв за адвокатско възнаграждение,за която сума ще следва Националния осигурителен институт да заплати на същата.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,