Решение № 17629 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15663/2018 г.

Решение № 17629 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15663/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Д. А., против решение № 1982/22.10.2018 г. постановено по адм. дело № 811/2018 г. на Административен съд - В., с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 03/322/00823/3/01/04/01, изх. № 01-2600/7929/31.08.2017 г. за налагане на финансова корекция. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Ц. при Храм "Св. Рождество Богородично", село Б., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Гонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 811/2018 г. по описа на Административен съд-В. е образувано по жалбата на Ц. при Храм "Св. Рождество Богородично", срещу решение № 03/322/00823/3/01/04/01, изх. № 01-2600/7929/31.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер на 16 660, 44 лв. За да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Позовал се е на данните от допуснатите по делото съдебно-техническа и икономическа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения са приети, като обективно, компетентно дадени. Най-общо, въз основа на събраните по делото доказателства обосновано е прието, че направените от административния орган изводи не съответстват на действителната фактическа обстановка, доколкото според заключението на експертите, заложените в договора и количествено-стойностната сметка дейности са изпълнени с малки отклонения, които не надвишават одобрения бюджет, отговарят на функциите на заложените активи и не нанасят вреда на проекта. Прието е, че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса, нито е събрал, проверил и преценил доказателствата в тяхната съвкупност. Посочено е, че органът не е направил анализ дали с изпълнението на заложеното по договора с минимални отклонения е променило функцията на елементите, при което издал акт, в противоречие с приложимия материален закон. Съдът е приел, че в акта не са изложени мотиви за посоченото като основание за налагане на корекцията по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Постановеното решение е правилно като краен резултат. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места", по което е сключен договор № 03/322/00823/26.03.2013 г., с предмет на проекта – основен ремонт и реконструкция на Храм "Св. Рождество Богородично". Съгласно т. 4. 13 от договора ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция при условията и в срока по договора, приложенията към него и в съответствие с одобрения инвестиционен проект, както и всички действащи в областта на нормативните актове, а в случай, че не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, фондът може да поиска връщане на вече изплатените суми /т. 8. 1 от договора/. При извършената в периода 31.10. - 22.11.2016 г. проверка на място са открити несъответствия на част от заложените по договор активи, за които бенефициерът се е запознал и с уведомително писмо изх. № 01-052-2600/412/29.11.2016 г. му е дадена възможност в 14-дневен срок да направи забележки и възражения. В представени обяснения от 15.12.2016 г., бенефициерът подробно е описал възраженията си за всеки един актив, за който е констатирано несъответствие, като е посочил, че преобладаващата част от тях са формални или са допуснати поради техническа грешка. С писмо изх. № 01-2600/7929/27.12.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Храм "Св. Рождество Богородично", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция в размер на 24 932, 53 лв. и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение бенефициерът е оспорил финансовата корекция като е посочил, че проектът е изпълнен в пълна степен и няма отрицателни последици за дейността на храма. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, което е частично уважено, органът издал решение № 03/322/00823/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция в размер на 16 660, 44 лв., представляваща 3. 95% от размера на финансовата помощ, съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. Следва да се отбележи, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 24/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 2 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по изпълнение на договор № 03/322/00823/26.03.2013 г., е уредена с Наредба № 24, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24/2008 г. Във връзка с изложеното не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора по отношение на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Неоснователно е твърдението на касатора, че от доказателствата по делото и заключенията по двете експертизи са установени извършени нарушения от ползвателя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на процесното решение административният орган не е направил анализ дали с изпълнението с минимални отклонения на заложеното по договора, е променена функцията или друг елемент на вложените активи и до каква степен се е отразило върху изпълнението на целия проект. В решението за налагане на финансова корекция ДФЗ се е позовал на т. 8. 1 във вр. т. 4. 13 и т. 4. 19, б. "а" от договора за отпускане на финансова помощ, без да е съобразил, че инвестицията е изцяло извършена и активите се използват по предназначение. Първите два актива, за които е наложена финансова корекция са външни стоманени ажурни врати при ограда, като в заявлението за подпомагане са посочени размери 220/220 см. и 110/220 см. При извършената проверка на място от експертите на ДФЗ е установено, че едната врата е с размер 255/270 см., а втората – 90/176 см. И в двете заключения експертите са посочили, че закупените и монтирани ажурни врати са общо 8. 50 кв. м. и широчина от 3. 45 м., което е с 1. 24 кв. м. повече от заложеното по проект – 7. 26 кв. м. В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е заключило, че при определяне на площите при проверката не е взето предвид, че горната част на вратите е с овална форма /свод/, като от двете страни на вратите са монтирани стоманени колони, които служат и за каси на вратите. По отношение констатацията в контролния лист от проверката на място, че липсват 235 кг. стоманени колони с дължина 1. 1 м. вещите лица по изготвената комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза са посочили, че стоманените колони със заложената дължина са изпълнени/поставени на северната ограда на храма, за което е приложен снимков материал. В съдебно заседание е уточнено, че колоните са с каменна зидария към основата, поради което са по-къси и отговарят на заложените активи в проекта. По част "Електрическа инсталация" по договор е заложена позиция "Монтаж на осветително тяло – 5 бр. ", а на място е установен монтаж на 1 бр. тяло. В заключението по комплексната експертиза е посочено, че на място са монтирани 20 бр. единични осветителни тела и 7 бр. двойни /аплици/, което е потвърдено и със съдебно-счетоводната експертиза. По част "ОВК" по договора е заложена позиция "Доставка и монтаж на осов вентилатор с отделяне 600 м3/ч. и приемане 330 м3/ч., 34 W, 220 V, 43 db – 2 бр., като вещите лица са установили, че са доставени и монтирани два броя вентилатори с характеристики: отделяне 330 м3/ч. и приемане 330 м3/ч., 34 W, 220 V, 43 db. Експертите са посочили, че не е възможно осов вентилатор да отделя и приема в един и същи режим различен обем въздух за час, какъвто е заложен по договор. Цитирано е и мнение на проектант част ОВК, според който осовия вентилатор може да работи или като смукателен или като нагнетателен, в зависимост в коя посока се въртят перките, като потокът въздух преминава еднопосочно по оста на вентилатора. Изрично е посочено, че на пазара няма комбиниран вентилатор. Относно монтираните в храма два броя конвектори вещите лица са установили, че моделите съответстват/идентични са по функции на тези, заложени по договор, като са заключили, че не нанасят вреда на проекта. По част "ОВК" по договор е заложена позиция "Доставка и монтаж на разширителен съд ЗЗ литра", а при проверката на място е установен съд 24 литра. В заключението си вещите лица са изчислили обема на разширителния съд и са достигнали до извод, че монтираният съд с обем 24 литра е достатъчен за функциониране на системата. Посочено е още, че заложеният по договор съд ЗЗ литра не съществува на пазара. Има съд 35 литра, който е по-близък до проектния, но както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган не е извършил анализ за неизпълнението на заложените параметри по проекта и доколко точно 35-литров съд е необходим, поради което приема заключението на вещите лица, че 24-литровият разширителен съд е достатъчен за функциониране на системата в храма. По проект са заложени 7 бр. различни дървета и храсти, които не са били установени при проверката на място. Съдът обаче е посочил, че същите фигурират в описа на застрахованото имущество, съгласно полица № 0000512607/13.10.2015 г. сключена между бенефициера и "Армеец" АД. Още повече, че в приложения по делото констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 08.09.2015 г. е посочено, че няма нарушени зелени площи. С оглед изложеното следва да се отбележи, че преди издаване на решението за налагане на финансова корекция не е извършен анализ на целите и значението на всеки един компонент, за който се твърди, че е налице неизпълнение. Видно от събраните доказателства и изслушаните заключения по експертизите се установява, че не е налице степен на неизпълнение, тъй като извършените дейности изпълняват предназначението, за което са били предвидени. Договорът е изпълнен с несъществени отклонения, които обаче не следва да се считат като неизпълнение на договорни или нормативни задължения по смисъла на т. 8.1 от договора, тъй като не оказват негативно влияние и не променят заложеното в проектното предложение намерение за извършване на ремонт и реконструкция на храма. Както се установи част от активите, за които има наложена финансова корекция са закупени и монтирани, а други не съществуват като изделия на пазара, поради което са заменени с други, подходящи за постигане на основната цел. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не е нарушена и финансовата част на проектното предложение, като бенефициерът се е съобразил със заложения бюджет и техническите характеристики на активите. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 24/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, като органът определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнение зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин /ал. 2 на чл. 46/. В случая административният орган не е изложил мотиви относно степента на неизпълнение, а само е изброил липсващите според него активи, като не е изследвал последиците за дейността като цяло. Така, в резултат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, правилно е прието за установено от съда, че Ц. при Храм "Св. Рождество Богородично" е извършила ремонт и реконструкция на храма при спазване на договорните и нормативни изисквания. В заключение следва да се отбележи, че при определяне размера на финансовата корекция – 3. 95%, ДФЗ се е позовал на Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, поради което следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава и от основание процесното решение № 03/322/00823/3/01/04/01, изх. № 01-2600/7929/31.08.2017 г. за налагане на финансова корекция. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за това производство разноски по приложен списък в размер на 1 030 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, същите са и реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на касационния жалбоподател се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита, поради което не следва да бъдат намалявани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение