Решение № 4041 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2016 г.

Решение № 4041 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 1509 от 06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 912/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 06-2-001-6500/5 от 09.02.2016 г., подадено от Н. М. П. и преписката е изпратена за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Н. М. П. от град В., чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). Правилно е прието от АС-В., че сезираният с искането субект е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявлението с вх. № 06-2-001-6500/5 от 23.02.2016 г., в отговор на писмо изх. № 06-2-001-6500/5 от 09.02.2016 г., с който или да остави без разглеждане заявлението като неясно или да го разгледа по същество. В случая Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не се произнася по подаденото от Н. М. П. заявление вх. № 06-2-001-6500/5 от 09.02.2016 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Следователно правилно решаващият съд е приел, че съществува законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ, съставът на Административен съд - В. постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. С оглед на изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - В. е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция, направеното искане и представените доказателства за разноски по делото от ответника, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на същия 330 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,