Решение № 6067 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2017 г.

Решение № 6067 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Е. Й. К. срещу Решение № 2493/08.12.2016 г. по адм. дело № 2683/2016 г. по описа на Административен съд - В. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано поради липса на правнорелевантни мотиви - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил изложил мотиви дали НП № 28-0000006/12.01.2016 г. е законосъобразно. Не бил изследвал въпроса за настъпили вреди за лицето от незаконосъобразен акт на орган на държавна власт. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответника да му заплати сумите, претендирани пред първоинстанционния съд, както и направени в настоящото производство разноски. Ответната по жалбата страна ИА "Автомобилна администрация" изпраща представител. Депозирано е становище, с което се оспорва касационната жалба. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като съда правилно отхвърлил искането за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Претендира прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., направени от лицето в производството по делото пред Административен съд - В. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е основателна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Е. Й. К. срещу ИА "Автомобилна администрация" за сумата 420 лв., представляващи имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение пред Районен съд - Д. и пред Административен съд - Д. по оспорване на НП № 28-0000006/12.01.2016 г. на Началник на ОО "АА" - гр. Д., с което на К. било наложено наказание "Глоба" в размер на 500 лв. Претендирана е и сума в размер на 1,85 лв., за направени пощенски разходи, 12.00 лв. държавна такса за преписи и банкова такса за паричен превод в размер на 1,90 лв. претендирано е и присъждане на направени в производството разноски в размер на 500 лв. Първоинстанционният съд, с оспореното пред настоящата инстанция решение е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Отхвърлил го е изцяло и в двете части - претендирани имуществени и неимуществени вреди. Осъдил е К. да заплати на ИА "Автомобилна администрация" - гр. С. сумата от 300 лв., направени по делото разноски. По делото е установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Съдът е приел, че разноските направени от К. за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение е прието от съда като израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не била задължителна и неизбежна, а била по избор на наказаното лице. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество жалбата е основателна, в частта, с която се иска присъждане на претърпени от К. имуществени вреди в размер на 420 лева, представляващи направени от лицето разноски за адвокат при оспорване на законосъобразността на издаденото по отношение на него НП пред Районен съд Д. и пред Административен съд Д. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по - горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка настоящия състав не споделя становището, че заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е задължително и неизбежно. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ИА "Автомобилна администрация" да бъде осъдена да заплати на Е. К. сумата 420 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление № 28-0000006/12.01.2016 г. на Началник на ОО "АА" - гр. Д. Претендираното обезщетение в тази част е безспорно установено по размер. Представени са копие от пълномощно с дата 20.03.2016 г. и разписка за изплатено възнаграждение в размер на 300 лева по анд № 289 от 2016 г. на РС - Д. и договор за правна защита и съдействие по канд № 264 на АС Д. от 01.07.2016 г., според които лицето е заплатило изцяло сумата 120 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, а вместо него да бъде постановено друго, с което ИА "АА" да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 420 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление № 28-0000006/12.01.2016 г. на Началник на ОО "АА" - гр. Д. Претенцията за репариране на търпяни от лицето неимуществени вреди е правилно определена от първоинстанционния съд като неоснователна. От събраните по делото доказателства не се установява да е търпял вреди в резултат на издаденото срещу него НП в повече от нормалното за всеки подобен случай. Липсват доказателства, че през периода от издаване на НП до отмяната му, е имало каквато и да е пречка за упражняване от страна на К. на професията си, естествено при безпрекословното съобразяване с изискванията на закона. Видно от разпита на съпругата на лицето в хода на съдебното дирене, се установява, че ищеца не е оставал без работа, тъй като е управлявал предоставен от работодателя камион от по - нисък клас и с по-малко спред закона към водача изисквания. Не са събрани доказателства за връзка между твърдяното му влошено здравословно състояние и издаденото наказателно постановление. К. е бил под влияние на емоции, свързани с влошено здравословно състояние на детето си и свързаната с това необходимост от предприемане на тежко оперативно лечение и постоперативни грижи. Настоящата инстанция следва да отбележи и вземе предвид и обстоятелстовото, че съдилищата произнесли се по жалбата срещу НП са установили безспорно, че К. е осъществил състав на административно нарушение, тъй като към момента на проверката не е притежавал изискуемото по закон удостоверение за психологическа годност, а с такова се е снабдил едва месец след това. Наказателното постановление е отменено на основание разпоредбата на чл. 9 от НК, поради своята малозначителност и липсата на вредни последици. При тези обстоятелства следва да се приеме, че К. с поведението си е станал причина за настъпване на вредните за него последици и търпяното на психологическо натоварване. Първоинстанционният съд е взел предвид обстоятелството, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, облягаща се на извода, че отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ . Причинно-следствената връзка, довела до настъпването на твърдяната вреда е основен елемент от фактическия състав на отговорността и като всички останали елементи, подлежи на доказване. В настоящия случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на такава. При липсата на който е да е от изискуемите по закон елементи за квалифициране като основателен на предявения от лицето срещу административния орган иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно НП, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отхвърлил тази претенция изцяло. Липсват доказателства за основателност и на претенцията за присъждане на обещетение за претърпени имуществени вреди в резултата на получени преписи от документи по делата за оспорване на НП. Получаването на който и да е от документите не е пряко и непосредствено свързано с упражняване на права или съобразяване със задължения от страна К. или с настъпването на други правно значими последици за него. Основателна е жалбата на К. срещу решението, в частта, в която са присъдени разноски на ответника за ползванията от него помощ от юрисконсулт. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е била недопустима и първоинстанционния съд не е следвало да я уважи. Разноски на ответника по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на касатора К. за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателна, като се вземе предвид уважената част от предявения от лицето иск. ИА "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на К. разноски в размер на 108,46 лева за производството пред Административен съд В., както и сумата 113,46 лева за воденото производство пред настоящата инстанция, от които 108,46 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000254820/20.12.2017 г. и 5 лева заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение