Решение № 7992 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2014 г.

Решение № 7992 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град против решение № 363/20.01.2014 г. по адм. дело № 565/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Емил Асенов Евтимов решение № РО - 825/17.12.2012 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № 213-00-3427-3/19.10.2012 г. на длъжностно лице по чл. 54е, ал. 4 КСО досежно разпореденото възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 3.05.2011 г. - 2.06.2011 г. в размер на 412,65 лева главница и 106,99 лева лихви за периода от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване разпореждането и лихва до окончателното погасяване на задължението. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54г, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Емил Асенов Евтимов, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административния съд в нарушение на изискванията по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е формирал вътрешното си убеждение на базата на оспорената единична съдебно-графическа експертиза, вместо да съпостави това експертно становище с противоположното заключение на две от вещите лица по назначената повторна и разширена СГЕ, както и с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с решение № РО - 825/17.12.2012 г., издадено от директора на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдено разпореждане № 213-00-3427-3/19.10.2012 г. на длъжностно лице по чл. 54е, ал. 4 КСО при ТП на НОИ, с което е разпоредено Емил Асенов Евтимов, от гр. София да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 3.05.2011 г. - 2.06.2011 г. в размер на 412,65 лева главница и 106,99 лева лихви за периода от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване разпореждането и лихва до окончателното погасяване на задължението. Спорът е по фактите и приложението на материалния закон и касае обстоятелството дали на Емил Асенов Евтимов е било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) от бившия му работодател "Слатина - Булгарплод" АД, гр. София при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 03.05.2011 г. и оттук дължимостта за този един месец на изплатените осигурителни плащания. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е, че на осигуреното лице не е било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. В тази връзка с молба вх. № 0561/18.07.2011 г. то е поискало от бившия си работодател неговото изплащане. Със заповед № 31/1.08.2011 г. на изпълнителния директор на "Слатина - Булгарплод" АД, гр. София е наредено на Емил Евтимов да бъде изплатено дължимото парично обезщетение за 1 месец предвид наличието на основанията по чл. 222, ал. 1 КТ. По делото е приет разходен касов ордер № 301 от 2.08.2011 г., съгласно който на лицето е изплатено обезщетение от 691,92 лева. Документът е оспорен и във връзка с неговата истинност са събрани гласни доказателства и са назначени и приети две съдебно-графически експертизи - единична и тройна. Единичната експертиза дава заключение, че подписът положен от името на Емил Асенов Евтимов в разходен касов ордер № 301/2.08.2011 г., във връзка с изплатено обезщетение от 691,92 лева не е положен от лицето, а по изготвената тройна съдебно-графическа експертиза две от вещите лица са стигнали до заключението, че подписът е на лицето. Тройната експертиза е подписана с особено мнение от вещото лице Велчев, който е изготвил единичната експертиза. Съдът е изследвал внимателно заключенията и е кредитирал онова от тях, което се допълва от останалите доказателства по делото, установяващи косвени факти по спора. Обосновано е направен извод за липса на безспорност на процесното плащане по чл. 222, ал. 1 КТ, предвид неотразяването му в трудовата книжка на лицето и заявяването му от работодателя 17 месеца по-късно. Вещите лица са онези участници в процеса, които се призовават от съда, за да му дадат своето становище (заключение) по такива въпроси на делото, за чийто отговор са нужни специални знания, с които съдът не разполага. При разногласие между вещите лица, съдът не е длъжен да кредитира с доверие заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изводът на административния съд, с който е отказал да цени заключението на тройната експертиза е процесуално издържан и не противоречи на изискванията на чл. 202- чл. 203 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 54г КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Безработното лице е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата, изключващи изплащането на паричното обезщетение за безработица. Липсата на безспорност на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е факт, който рефлектира върху основанията за квалифициране на изплатеното за периода 3.05.2011 г. - 2.06.2011 г. парично обезщетение за безработица като неоснователно и оттук имащ пряко значение за преценка на неговата дължимост. Изводите на административния съд, че не са налице всички фактически елементи от фактическия състав на нормата, извличана от чл. 54г КСО са законосъобразни и обосновани и не обуславят неточно прилагане на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение