Решение № 108 от 13.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104097/2022 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., за допълване на решение № 76 от 20.07.2023 г., постановено по настоящото дело, с което е оставена без уважение молбата на Ц. А. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 5135 от 22 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 14607/2018 г. по описа на Районен съд Варна (потвърдено с решение № 260581 от 29 септември 2020 г. по в.гр.д. № 470/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, последното влязло в сила след постановяването на определение № 372 от 11 май 2021 г. по гр.д. № 557/2021 г. по описа на III г.о., ВКС). Молителката твърди, че в постановеното по делото решение съдът е пропуснал да се произнесе по очевидната нищожност на процесния нотариален акт, каквото задължение има съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Насрещната страна Д. П. К. дава становище за неоснователност на молбата по чл. 250 ГПК. Молбата е неоснователна. С допълнителното решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението страната не може да иска пререшаване на спора по същество независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да поставя искания за изменение на мотивите, които според страната са непълни. В производството по извънинстанционен контрол съдът може да се произнесе само по някое от изрично изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В това производство съдът не извършва проверка на представените в рамките на инстанционното разглеждане на спора доказателства, каквато се прави при решаване на спора по същество. При евентуална отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане на компетентния съд, последният ще може да обсъди събрания доказателствен материал. В случая с решението си от 20.07.2023 г. съдът се произнесе именно по заявеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и обсъди доводите на молителката. Неоснователни са твърденията, че съдебният състав е следвало служебно да прогласи нищожността на представения по делото нотариален акт поради приетото разрешение в ТР № 1/2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Както се посочи, в производството по отмяна събраните по делото в инстанционното разглеждане на спора доказателства не се обсъждат и изводите относно тяхната автентичност или вярност не подлежат на преразглеждане, а още по-малко е възможно този въпрос да бъде поставен отново с искане за допълване на решението по чл. 307 ГПК. Несъгласието на страната с резултата от спора не й дава възможност да иска пререшаването му на основание, каквото не е предвидено в закона. Поради изложеното молбата за допълване следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,