Решение № 8105 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването, чрез гл. юрк. Б. Иванов, срещу решение 1903 от 23.03.2021 г., постановено по адм. д. 10201/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), поправено с решение 4854/14.07.2022г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд мотивира решението си основно чрез свидетелските показания на д-р Маслев, които не кореспондират обективно с реалното здравословно състояние към процесния период на Б. Мишева. Счита, че не са налице предпоставките предвидените в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Министърът на здравеопазването не участва и няма законоустановени правомощия в процеса на поставяне на диагноза, извършване на прегледи, назначаване на лечение на конкретния пациент. Излагат се съображения, че събраните по делото доказателства не обосновават наличието на причинно-следствена връзка между действие или бездействие на Министерството на здравеопазването и развитието на заболяването на Б. Мишева и последиците от него. Дадената препоръка в решението на Комисията за защита от дискриминация няма обвързващ законов и задължителен характер. Цитира европейска нормативна уредба, според която не е налице бездействие на органа. Моли за отмяната на съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от гл. юрк. Иванов. Ответниците - Д. Димитров и Й. Димитрова, чрез процесуален представител, считат касационната жалба за неоснователна. Претендират присъждане на разноски. Редовно призовани за съдебно заседание, ответниците се представляват от адв. Чобанова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалвания съдебен акт е уважен частично предявеният иск на Д. Димитров и Й. Димитрова за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лв. от общо 100 000 /сто хиляди лева/ за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни терзания, синовна мъка, унижение и страдания, причинени им от установена дискриминация с Решение 350/26.09.2014 г. по преписка 202/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, изразяваща се в непредприемането на позитивни мерки и в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, като по този начин не е било предоставено на майка им Б. Мишева лечение с лекарствен препарат [наименование], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2014 г. до окончателното му плащане. Наред с това Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати и направените от ищците разноски по делото. АССГ е разгледал по същество иска на Д. Димитров и Й. Димитрова, в качеството им на наследници по закон на починалата Б. Мишева, против Министерство на здравеопазването, с правно основание чл. 74 от Закона за защита от дискриминация и чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., частичен иск от причинените им вреди в общ размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищците, ведно със законната лихва от 26.09.2014 г. до окончателното плащане. Уваженият иск е за обезщетение на неимуществени вреди, причинените на ищците от неправомерно поведение на Министъра на здравеопазването бездействие да предостави на Б. Мишева (техен наследодател) възможност правна и/или административна, за състрадателно лечение с лекарствен препарат [наименование], с оглед доказана невъзможност за постигане на ефект за лечение на заболяването и със средствата на стандартната [заличен текст], установено с Решение 350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, потвърдено с решение 1630/08.02.2017 г. по адм. д. 12978/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Вредите са претендирани за периода от 15.07.2011г. /датата на първия отказ от страна на длъжностни лица при ответника за предоставяне на състрадателно лечение на майка им/ до завеждане на исковата молба 09.09.2019г. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан по основание и частично - за размера от 30000 /тридесет хиляди/ лева, които е присъдил на ищците, тъй като е бил сезиран именно с тази сума. Съобразил е, че по делото безспорно е установено влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се в непредприемането на позитивни мерки за създаването на определени подзаконови правни норми чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти и че с бездействието е осъществена дискриминация по признак увреждане . Съдът е приел за безспорно установено извършването от длъжностно лице министъра на здравеопазването на дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 2, пар. 1, във вр. с чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), чл. 26 във вр. с чл. 17 от МПГПП и чл. 32 от КРБ, както и чл. 14, във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). АССГ е изложил и мотивирани съображения относно размера на присъденото обезщетение, като е сметнал, че искът е частично основателен като присъденото по справедливост обезщетение следва да е в рамките на 30 000 лв. Тъй като е бил сезиран с частичен иск именно за тази сума, съдът я е присъдил. При постановяване на решението си АССГ е съобразил, че е била осъществена дискриминация по признак увреждане по отношение на Б. Мишева /тяхна наследодателка/, като след смъртта й, двамата ищци са встъпили в административното производство и са обвързани с решението на КЗД. Доказани са претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, унижение и страдание, претърпени душевни терзания, че тяхната майка не получава адекватно състрадателно лечение и държавата в лицето на компетентния за това орган Министъра на здравеопазването не е създал подходящи нормативни условия за прилагането му. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1/ незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2/ настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди претърпени душевни терзания, синовна мъка, унижение и страдания чрез непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, като по този начин не е било предоставено на майката на ищците Б. Мишева лечение с лекарствен препарат [наименование] за периода от 15.07.2011г. /датата на първия отказ от страна на длъжностни лица при ответника за предоставяне на състрадателно лечение на майка им/ до завеждане на исковата молба 09.09.2019г. Основателни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Липсва причинно-следствена връзка между дискриминацията осъществена по отношение на г-жа Мишева и твърдените вреди, претендирани от нейните наследници. По този въпрос, между същите страни и на същото основание, но за друг период е налице влязло в сила решение 10821 от 11.07.2019г., на ВАС, Трето отделение. Вярно е, че ищците са встъпили в административното производство като наследници на майка си, но установеното дискриминационно отношение и поведение е било насочено към нея, а не към тях. Наследниците й нямат право на иск за настъпилите по отношение на нея неимуществени вреди. А във връзка с претърпените от самите тях вреди липсва пряка причинно-следствена връзка с осъщественото спрямо майка им дискриминационно поведение. Правилно АССГ е установил за налична първата предпоставка за отговорността на държавата. С влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация е налице установено извършването от длъжностно лице министъра на здравеопазването на дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 2, пар. 1 във вр. с чл. 17 МПГПП, чл. 26 във вр. с чл. 17 МПГПП и чл. 32 КРБ, чл. 14 във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен и чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр. Доказан е и вторият елемент от фактическият състав настъпилите за ищците вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания от извършената от ответника дискриминация по отношение на майка им за неосигуряване на възможност тя да ползва ваксината в България, с която евентуално да облекчи състоянието си. Тази възможност е била отнета именно в резултат на упражнената дискриминация от страна на министъра на здравеопазването, чрез непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правна рамка, чрез която да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран лекарствен продукт [наименование], който е обект на клинично изследване, да бъде приложен спрямо терминално болни пациенти, каквато е била Б. Мишева. Липсва обаче третият елемент от фактическият състав на отговорността по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и неимуществените вреди причинени на ищците. Произходът на същите не може да е установеното дискриминационно отношение, тъй като тое било насочено към майка им, а не към тях. Правото на иск за неимуществени вреди в този случай не може да бъде наследено и упражнено от лицата. Поради изложените съображения решението като валидно и допустимо, но неправилно следва да бъде изцяло отменено и вместо това съдът да отхвърли като неоснователна претенцията на Д. Димитров и Й. Димитрова, оформена като частичен иск за сумата от 30000 лв. от 100000лв. Доколкото не са направени искания за присъждане на разноски такива на касатора не следва да бъдат определени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,