Решение № 15880 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2013 г.

Решение № 15880 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ТМСИ Долна баня" ЕООД, гр. Долна баня, представлявано от адв. Румен Еленски, срещу решение № 2579/19.11.2012 г. по адм. д. № 1894/2012 г. на Административен съд - Пловдив, I отд., IV състав. Твърди, че решението е недопустимо поради липсата на правен интерес от оспорването. Прави възражение и за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че оспореното разрешително е издадено без да е спазена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от Закона за водите (ЗВ). Писмената преценка по чл. 62, ал. 6 от ЗВ не представлява индивидуален административен акт и не следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователните са доводите за нарушение на чл. 62, ал. 1 от ЗВ. Предвид изложеното иска да бъде обезсилено, респ. отменено обжалваното решение. Претендира за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - община Долна баня, редовно призована, се представлява от адв. Саздов. Оспорва касационната жалба като неоснователна. В чл. 62, ал. 1 от ЗВ императивно е посочено, че при издаване на разрешително за водоползване следва да бъдат съобразени обществените интереси. Съдът е спазил процесуалните и материалноправни норми и решението е обосновано. Прави възражение по чл. 78 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция УВИБР - Пловдив, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователен е доводът за недопустимост на оспорването. Общините участват в административното производство по издаване на разрешителни за водоползване. Дейностите, за които е издадено оспореното разрешение, се извършват на територията на община Долна баня и следователно се засягат обществени интереси, поради което за общината е налице пряк правен интерес от оспорване. При съдебния контрол за законосъобразност съдът е установил основания за отмяна на оспорения акт, каквото е липсата на фактически основания за издаването му. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната инстанция не споделя възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на оспореното решение. Съгласно чл. 70 от ЗВ, разрешителното за водоползване се изпраща на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното. Както правилно е приел административният съд в решението си, това обуславя правото на жалба на лицата, изрично изброени в посочената разпоредба и участвали в процедурата по издаване на разрешителното. Подадената жалба от кмета на община Долна баня срещу разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31130042/17.04.2012 г. на директора на БДУВ в Източнобеломорски район с център Пловдив, е допустима и правилно е допусната и разгледана по същество от първоинстанционния съд. Съдът е отменил оспореното разрешително за водовземане, като е приел, че същото е издадено при нарушение на материалния закон - чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от Закона за водите. В него не са изложени подробни мотиви и съображения дали не са нарушени обществените интереси, налице ли е съответствие с изискванията за опазване на околната среда, съществува ли друга възможност за задоволяване на нуждите от воден обект. Поради неизлагането на мотиви по посочените въпроси, не е било възможно извършването на контрол за законосъобразност по отношение на индивидуалния административен акт. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита същите за обосновани, изведени от фактите по делото и приложимия материален закон. Действително приложената по делото преценка но чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от ЗВ, изготвена от старши експерт в отдел "Разрешителни", само формално отговаря на изискванията на закона. В нея, с по едно изречение, схематично, е даден отговор на въпросите, които съгласно закона задължително трябва да бъдат съобразени при издаване на разрешително за водоползване. Поради това от изложеното в тази преценка не става ясно от какво следва изводът, че е защитен общественият интерес. В допълнение на изложените мотиви следва да се посочи, че в издаденото разрешително не е посочена точно целта на водоползването. В заявлението на "ТМСИ Долна баня" ЕООД е вписано като цел на водовземането- водоползване за промишлени нужди-промиване на баластра в трошачно-миячна сортировачна инсталация. Видно от представения договор за наем, сключен със "Стил" АД - гр. Долна баня, заявителят е наемател на инсталация за преработка на инертни материали. За да се прецени обаче съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането, заявителят следва да конкретизира какви количества инертни материали ще преработва и откъде ще бъдат доставяни те. Това изискване следва и от разпоредбата на чл. 55, т. 4 от Закона за водите, съгласно която в разрешителното е необходимо да бъдат посочени придобитите права, които предполагат издаване на разрешително за водоползване. Видно от писмото на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на територията на община Долна баня са регистрирани две находища на подземни богатства, като за едното концесионен договор е сключен със "Стил" АД, а другото не се експлоатира. Директорът на Басейнова дирекция е следвало да укаже на заявителя да посочи конкретно планираните количества инертни материали, които ще бъдат обработвани и откъде ще се доставят те, за да даде отговор на въпросите, поставени в разпоредбата на чл. 62 от Закона за водите. При липсата на доказателства в този смисъл, разрешително за водоползване е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както обосновано е приел административният съд. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,