Решение № 9242 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2016 г.

Решение № 9242 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на политическа партия (ПП) "Християндемократическа партия на България" със седалище в гр. С., представлявана от председателя й И. Ю. А.-Р.. Жалбата е срещу отказ на министъра на финансите, обективиран в писмо с изх. № 91-00-62 от 27.04.2016 г. С него на ПП "Християндемократическа партия на България" е отказано да получи 1/7 част от държавната субсидия, определена за коалиция от партии (КП) "Реформаторски блок". С жалбата се твърди, че изричният отказ е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3- 5 от АПК. Според жалбоподателя оспореното писмо представлявало изричен отказ по смисъла на чл. 197 от АПК да се предостави законовият дял от държавната субсидия на ПП "Християндемократическа партия на България". Същият бил постановен в противоречие, както със закона, така и със заповед ЗМФ-90/01.02.2016 г., с която било наредено изплащането на средства за субсидиране съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП) и чл. 62 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2016 г. (ЗДБ). Така било, защото с нея (заповедта) ПП "Християндемократическа партия на България" била определена като партия, имаща право на държавна субсидия. По причина, че в случая била неприложима втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП, субсидията трябвало да се разпредели съобразно предвиденото в коалиционното споразумение, като всяка партия на основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 359, ал. 2 във вр. с чл. 361, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) следвало да получи равен дял. Налице били всички законови предпоставки на ПП "Християндемократическа партия на България" да бъде изплатена 1/7 от субсидията, определена на КП "Реформаторски блок", тъй като имало коалиционно споразумение. В чл. 25, ал. 3 от ЗПП не се въвеждало изискване в споразумението да се съдържа изрично разпределение на субсидията. Единственото условие било да има такова споразумение, а от съдържанието на представеното споразумение се извличала воля всяка партия да получи дял. Жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на чл. 199 от АПК и изричният отказ на министъра на финансите да бъде отменен, като на основание чл. 200 от АПК съдът да разпореди изплащане на субсидията при зачитане на коалиционното споразумение и разпределението й по равно на партиите от коалицията съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗПП и чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 359, ал. 2 във вр. с чл. 361, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност моли да се приеме, че се обжалва бездействие на министъра на финансите по чл. 257 от АПК. При това положение иска на основание чл. 257, ал. 2 от АПК министърът на финансите да бъде осъден да изплати дължимата субсидия. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юриск. И. Г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - КП "Реформаторски блок", ПП "Български земеделски народен съюз", ПП "България на гражданите", ПП "Народна партия свобода и достойнство", ПП "Съюз на демократичните сили", ПП "Българска нова демокрация", ПП "Демократи за силна България" не ангажират становище по жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от заинтересовано лице. Разгледана по същество и с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява следното: На 19.08.2014 г. за участие в изборите за народни представители за Народно събрание на 05 октомври 2014 г. е подписано предизборно политическо споразумение на Коалиция от партии "Р. Б.", в състав от пет партии, както следва: ПП "Български земеделски народен съюз", представлявана от Н. Н. Н.; ПП "Д. Б. на гражданите", представлявана от М. Щ. К.; ПП "Демократи за силна България", представлявана от Р. М. К.; ПП "Народна партия свобода и достойнство", представлявана от К. Я. И. и ПП "Съюз на демократичните сили", представлявана от Б. Ц. Л.. С Анекс № 1 към Предизборното политическо споразумение от 19.08.2014 г. се уреждат финансовите взаимоотношения между партиите в коалицията, касаещи набирането на средства за предизборната кампания. С Анекс № 2 към споразумението с дата 15.08.2014 г. се урежда разпределението на полагащата се за коалицията държавна субсидия. В чл. 1 от него се определят процентите, които се полагат на всяка от участващите в коалицията пет партии. С Анекс № 3 от 20.08.2014 г., към Предизборното политическо споразумение се присъединяват още две партии: ПП "Българска нова демокрация", представлявана от В. И. Р. и ПП "Християндемократическа партия на България", представлявана от И. Ю. А. - Р.. С т. 2 от този анекс партиите се съгласяват, че клаузите на коалиционното споразумение от 19.08.2914 г. остават непроменени и в сила. Със заповед № ЗМФ-90 от 01.02.2016 г., издадена на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПП и чл. 62 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2016 г., министърът на финансите е наредил да се разпредели годишната държавна субсидия за субсидиране на политическите партии и коалиции. Съгласно т. 2 от заповедта размерът на държавната субсидия се разпределя в съответствие с решенията на ЦИК, представените документи и декларираните обстоятелства и се превежда на правоимащите политически партии или коалиции по чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗПП в сроковете по чл. 28, ал. 1 от с. з. Указано е какви документи следва да се представят, между които и актуално коалиционно споразумение за разпределение на определената по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗПП субсидия, а ако такова липсва - декларации от народните представители, избрани от листата на коалицията, за принадлежност към съответната политическа партия в рамките на коалицията. С писмо с вх. № 91-00-62/15.04.2016 г. ПП "Християндемократическа партия на България" е подала заявление за получаване на част от субсидията, полагаща се на КП "Реформаторски блок" като е приложила изисканите с горецитираната заповед документи, включително и коалиционното споразумение. С оспореното в настоящото производство писмо с изх. № 91-00-62 от 27.04.2016 г. министърът на финансите е отказал да бъде изплатена исканата част от субсидията поради противоречие с нормата на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. Административният орган е приел, че поради съществуващ спор относно разпределението на държавната субсидия между партиите от коалицията единствената възможност е същата да бъде разпределена пропорционално на броя на народните представители, избрани от квотата на съответната политическа партия - чл. на коалицията. Безспорно е, че след проведените на 05.10.2014 г. избори няма избран народен представител от ПП "Християндемократическа партия на България". При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Оспореното писмо с изх. № 91-00-62 от 27.04.2016 г. представлява индивидуален административният акт, с който е налице изрично произнасяне по заявлението на жалбоподателя за изплащане на част от държавната субсидия, дължима на КП "Реформаторски блок". Актът е издаден от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посоченият в жалбата ред за разглеждането й по чл. 197 и сл. от АПК касае изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. В случая обаче този текст е неприложим, тъй като е налице произнасяне по същество, с което е постановен отказ да бъде удовлетворено искането на ПП "Християндемократическа партия на България" за изплащане на субсидия. Както беше посочено вече, този отказ представлява формиран индивидуален административен акт, затова и редът за разглеждане на жалба срещу него е този по чл. 145 и сл. от АПК. Поради това и съдът не може да се произнесе с определение по чл. 200 от АПК, каквото искане е направено с жалбата. Отпускането на държавната субсидия за политически партии и коалиции е уредено в глава трета от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 3, изр. 1 от ЗПП, държавната субсидия, отпускана на всяка коалиция, представена в Народното събрание, се разпределя между съставляващите я партии според коалиционно споразумение, а при липса на такова се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Това означава, че хипотезите за разпределение на отпуснатата на коалицията държавна субсидия са две, като същите са дадени в условията на евентуалност. На първо място е предвидено субсидията да се разпределя между съставляващите я партии според коалиционното споразумение. Едва при липса на такова коалиционно споразумение, субсидията се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. В случая съгласно чл. 8 от подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение, субсидията се разпределя между съставляващите я партии в съответствие с тежестта на всяка партия, съгласно Анекс № 2 и се изплаща съгласно реда и правилата на Анекс № 2, като е записано, че анексът е неразделна част от споразумението. Видно от Анекс № 2, на който очевидно погрешно е поставена дата 15.08.2014 г. а не датата на споразумението - 19.08.2014 г., държавната субсидия се разпределя в конкретно посочени проценти между първоначално подписалите споразумението пет партии и общият сбор на процентите е 100 %. С т. 2 от Анекс № 3 от 20.08.2014 г. партиите се съгласяват, че клаузите на коалиционното споразумение от 19.08.2914 г. остават непроменени и в сила, което означава, че и присъединилите се допълнително две партии приемат условията на това коалиционно споразумение, включително и на Анекс № 1 от 19.08.2014 г. и на Анекс № 2 от 15.08.2014 г. Подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение и Анекс № 2 към него имат силата и за присъединилата се допълнително към коалицията ПП "Християндемократическа партия на България". В това споразумение обаче тази партия не фигурира. А друго коалиционно споразумение с разпределение на траншове от държавната субсидия съобразно тежестта на всяка партия няма подписано между седемте партии, влизащи в състава на коалиция КП "Реформаторски блок". При това положение не е налице първата хипотеза по чл. 25, ал. 3 от ЗПП за изплащане на държавната субсидия. Следва да се отбележи, че министърът на финансите няма предоставени от закона правомощия за разрешаване на възникнал по коалиционно споразумение спор, нито има правомощия да преразглежда или тълкува коалиционно споразумение или представени декларации и с оглед законосъобразно превеждане на държавната субсидия за коалиция. Затова министърът на финансите законосъобразно е приложил втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. В случая всички избрани от КП "Реформаторски блок" депутати са представили декларации за принадлежност към партия от състава на коалицията и субсидията е изплатена изцяло на коалицията за всеки един избран народен представител, като министърът на финансите е изпълнил точно вмененото му в ЗПП задължение. Както беше вече отбелязано ПП "Християндемократическа партия на България" няма избран народен представител на изборите, проведени на 05.10.2014 г. Затова и за нея законосъобразно не е отпусната субсидия и при втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че държавната субсидия следва да се разпредели по равно между всичките партии, като се приложат правилата на ЗЗД. При специална законова регламентация как и при какви условия се изплаща държавната субсидия за финансиране на политическите партии или коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия (ЦИК) и участвали в последните парламентарни избори, общите правила на ЗЗД относно гражданските дружества са неприложими. В тази връзка не може да се приеме за относимо разпореденото в чл. 359, ал. 2 от ЗЗД, че ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Следва да се отбележи, че направеното оспорване на истинността на декларациите на избраните за народни представители от другите партии - участници в коалиционното споразумение е неотносимо към предмета на настоящия спор. Въпросът дали избраните от КП "Реформаторски блок" депутати реално членуват в партиите - членове на коалицията няма отношение нито към политическото споразумение и определения с него начин на разпределяне на държавната субсидия, нито към липсата на избрани депутати от ПП "Християндемократическа партия на България". Т. е. дори тези депутати да не членуват в съответната партия, доколкото тя не е ПП "Християндемократическа партия на България", това обстоятелство по никакъв начин не променя факта, че жалбоподателят не фигурира в разпределението на субсидията, определено с коалиционното споразумение, нито че същият няма избрани депутати. Съдът не дължи произнасяне по поставеното при евентуалност в жалбата искане за разглеждане на спора по реда на чл. 257 от АПК. Тъй като се разглежда първото оспорване на отказа по реда на чл. 145 и сл. от АПК, то не се дължи произнасяне по евентуалното оспорване. Освен това предмет на защитата по чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. В случая е издаден акт по чл. 25, ал. 3 от ЗПП, което представлява правно действие и като такова същото не изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения, сочещи на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Същият е законосъобразен, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,