Решение № 3350 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2017 г.

Решение № 3350 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова У. Т. Н., гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решение № 3576/29.05.2017 г. по адм. дело № 2778/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването му на решение № 4942/08.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че У. Т. Н., гражданин на Ирак, с етническа принадлежност - арабин, по вероизповедание- мюсюлманин сунит, е подал молба № 711/26.03.2014 г. до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците - втора по ред. По първата молба на чужденеца е постановен отказ за предоставяне на статут с влязло в сила решение № 701/15.12.2011 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците. След приключване на административното производство по молбата на У. Н. от 26.03.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ за предоставяне на статут с решение № 4294/30.06.2014 г. Това решение било отменено с решение № 520/02.02.2015 г. на Административния съд - С. град и преписката е била върната за ново разглеждане. При повторното разглеждане заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците издал решение № 7668/15.09.2015 г., с което отново отказал да удовлетвори искането за закрила, подадено от У. Н.. С решение № 8414/07.07.2016 г. по адм. дело № 2308/2016 г. по описа на Върховния административен съд решението било отменено в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и преписката била върната за ново произнасяне в тази част. Съдът дал задължителни указания на административния орган за разглеждане на искането от гледна точка на възможностите лицето да получи ефективна закрила на територията на И. К., да пътува сигурно и законно дотам и да се установи на това място. В развилото се административно производство след връщането на преписката от Върховния административен съд, на 7.10.2016 г. с У. Т. Н. било проведено интервю, в което той заявил, че първия път напуснал Ирак, защото бил изнудван за пари от неизвестни групировки. След като разбрал, че му се родила дъщеря, решил отново да се завърне в Ирак. Малко след завръщането му бил отвлечен. По негово предположение, похитителите му били от терористичната групировка "А. К.". Основанието за отвличането му било неплащането на първоначално поисканата от него сума. Брат му заплатил 6000 долара и У. Т. Н. бил освободен. Чужденецът отбелязал, че не е останал в И. К., където живял около седмица, преди да напусне страната, защото правителството на региона разрешавало да се остане там само седмица, и ако лицето няма гарант, то трябва да напусне района. У. Н. заявил още, че никога не е бил задържан или арестуван, съден или осъждан, както и че не е бил чл. на политическа партия или организация. С решение № 4942/08.03.2017 г., председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставяне на хуманитарен статут на У. Т. Н. поради липсата на предпоставките по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган посочил, че изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на Ирак са от криминален характер. Историята му не разкривала факти за тежки заплахи, които да породят у него основателен страх от посегателства. Според изложените в решението мотиви, районът на И. К. в течение на години е място за вътрешно разселени лица, тъй като на територията му няма въоръжен конфликт. С решение на президента на И. К. било отменено и изискването за спонсорство на вътрешно разселените лица. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че причините за напускане на страна от У. Т. Н. не са от хуманитарен характер, както и че чужденецът може да се установи безпрепятствено в И. К. Отчетени са били и данните за проява на политическа воля от страна на правителството на Ирак за отблъскване на групировката "Ислямска държава", която контролирала все по-малка част от територията на страната. Административният съд счел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че би имал затруднения да пребивава в И. К., тъй като е сунит, като посочил, че по-голямата част от населяващите района лица са сунити. При отсъствието на нарушения, констатирани при проверката на административния акт, съдът отхвърлил жалбата на У. Н. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е формил извод, че липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут на У. Т. Н., тъй като той не е бил принуден да напусне или да остане извън страната поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), актът на председателя на Държавната агенция за бежанците правилно е бил потвърден. Що се отнася до ситуацията в Ирак, налице са актуални данни, които подкрепят преценката, че кандидатът за статут може безпрепятствено да се завърне и установи в държавата по произход. В края на 2017 г. иракският премиер обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха от три години срещу джихадистката групировка "ИДИЛ" (по данни на "Франс прес" ). Групировката е изтласкана от територията на страната, от което следва, че жалбоподателят не би бил подложен от сериозна заплаха за живота или личността му като цивилно лице в резултат на безогледно насилие от вътрешен въоръжен конфликт, завръщайки се в страната, в която живее и семейството му. При липсата на необходимост от търсената закрила, решението на административният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд