Решение № 4106 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2015 г.

Решение № 4106 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна е подала касационна жалба срещу решение № 1862 от 23.09.2015 г. по адм. дело № 1845/2015 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е осъдена да заплати на Стоянка Гроздева Пенева сумата 100 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебно производство по обжалването на наказателно постановление № 4774/22.01.2014 г. на началник-сектор "Пътна полиция - Контрол на автомобилния транспорт" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, ведно със законната лихва от 20.01.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявеният иск и се присъдят направените разноски. Ответницата Стоянка Гроздева Пенева е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Стоянка Гроздева Пенева срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 100 лева, представляваща стойността на направените разходи за адвокатска защита по НАХД № 6108/2013 г. по описа на Районния съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е установил, че началникът на сектор "Пътна полиция - Контрол на автомобилния транспорт" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна издал наказателно постановление № 4774/16.05.2009 г., с което наложил на Стоянка Гроздева Пенева две административни наказания - глоба в размер на 50 лева и глоба в размер на 100 лева, за извършени от нея административни нарушения по Закона за движението по пътищата. С решение № 144/22.01.2014 г. по НАХД № 6108/2013 г. по описа на Районния съд - Варна по жалба на Стоянка Пенева наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. По делото жалбоподателката била представлявана от адвокат от Адвокатска колегия-Варна. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2014 г. Стоянка Пенева заплатила възнаграждение на адвоката в размер на 100 лева. От правна страна съдът приел, че направените от ищеца съдебни разноски съставляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Посочено е, че в Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд се дава квалификация на исканията за обезщетяване на направените разноски в производство по обжалване на административен акт като такива с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според административния съд, платеното на адвоката възнаграждение за процесуално представителство по делото, по което е било оспорено и отменено наказателното постановление, следва да се възстанови, тъй като страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Връзката между направените разходи за защита и наказателното постановление е причинно-следствена, тъй като адвокатската защита не би била потърсена, ако постановлението не е било издадено. С тези мотиви съдът осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна да заплати на Стоянка Пенева обезщетение в размер на 100 лева за понесената от нея имуществена вреда заедно със законната лихва, считано от 20.01.2014 г., или от датата, на която е извършено плащането на разноските. Върховният административен съд намира, че решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За ангажиране на имуществената отговорност на държавата или общините за вреди е необходимо да е издаден незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен, да е извършено незаконно действие или да е допуснато незаконно бездействие от орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност, да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на административен акт, не може да се определи като вреда от административна дейност. За да подлежи на обезщетяване, имуществената вреда следва да е настъпила пряко по силата на административното разпореждане. Проявлението на вредата не може да е условно, в зависимост от това дали засегнатото от акта лице ще направи или не разходи за защита. Отговорността за разноски в производството пред съд няма общо с параметрите на отговорността за вреди от административна дейност, още повече, че в случаите, когато се предвижда отговорност за разноски, тя се носи от всеки правен субект, страна по делото, а не само от държавата и общините. Отговорността за разноски се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материалноправна норма. Приложимите процесуални закони, в случая, Законът за административните нарушения и наказания и Наказателно-процесуалният кодекс, не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото. Затова претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява заобикаляне на закона. Съдът неточно се е позовал и на Тълкувателно постановление № 2/2015 г. Поставеният пред Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Върховния административен съд въпрос е свързан с подсъдността на предявените пред съдилищата искове, с които се търси компенсиране на разноски, поради което мотивите на постановлението не биха могли да послужат за целите на тълкуването и прилагането на материалния закон. Решението на Административния съд - Варна е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения от Стоянка Пенева иск. С оглед изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат. В полза на касационния жалбоподател, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева. Тъй като съдът неправилно е задължил касационния жалбоподател да внесе държавна такса по сметката на Върховния административен съд в размер на 25 лева, без да съобрази, че съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК държавните учреждения се освобождават от държавна такса, сумата не следва да се възлага в тежест на загубилата делото страна, а да се възстанови на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд