Решение № 2130 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2017 г.

Решение № 2130 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Т., чрез процесуалните му представители - адв. Левичаров и адв. Хрисчев, срещу решение № 200/21.04.2017 г., по адм. дело № 789/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. В молба-становище, чрез гл. юрисконсулт Виячева, същият оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Ф. А. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. К. Т. и Ф. А. Т., против Заповед № 2014/08.09.2016 г. на кмета на община П., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на извършителя С. К. Т. да премахне незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", представляваща масивна едноетажна пристройка с размери 3,65м./3,60м. и площ от 13,14 кв. м., построена до масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.502.57.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.502.57, съставляващ УПИ XIII-9037 в кв. 146 по плана на гр. П.. Според съда заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и на административнопроизводствените правила. Изведени са изводи, че пристройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е още, че строежът е нетърпим, спрямо периода на неговото изграждане - след 05.11.2001 г., когато оспорващите са закупили 1/2 ид. ч. от масивна жилищна сграда, цялата от 50 кв. м. в същия имот, съгласно представения нот. акт № 137/05.11.2001 г. на СВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че строителството на процесната пристройка е извършено в периода след покупко-продажбата на 1/2 ид. ч. от масивната жилищна сграда отразена в Нот. акт № 137 от 05.11.2001 г. на СВ - П. /стр. 17/, към която е пристроен строежа. При описанието на строежа по съставения КА, заключение на СТЕ и свидетелски показания, правилни са изводите на съда, че същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. При непредставяне на такива пристройката е незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на такива незаконни строежи от пета категория, какъвто е процесния. Ето защо изводите на съда, че строежа е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му, са правилни. Предвид времето на строителство, след 05.11.2001 г., правилно е прието неприложимост на разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се споделят оплакванията на касатора, че не е единствен извършител на строежа, което опорочава заповедта. Това оплакване няма пряко отношение към законосъобразността на акта, тъй като право на органа е да прецени спрямо кого от установените извършители или собственици на строежа да адресира заповедта, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол, а само дали органът е разполагал с такава оперативна самостоятелност. Неотносими са и оплакванията за висящи граждански производства за делба на имота и процесната сграда, като преюдициални към производството за премахване на строежа. Бъдещите промени в правото на собственост върху незаконния строеж не са пречка за провеждане на производство по чл. 225а ЗУТ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,