Решение № 3908 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - град София срещу Решение 4346/30.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 6324/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-29002919000177-091-001/02.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО), в частта потвърдена с Решение 75/16.01.2020 г. на директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - град София, за ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД, гр. София за дължим и невнесен ДДС от Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода от м.08.2015 г. до м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. в общ размер на 7 321 665,61 лева и лихви в общ размер на 1 458 317,05 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се възпроизвеждат мотивите на решението на горестоящия орган и се обосновава извод за доказани предпоставки на чл.177, ал.1 и ал.2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на ревизираното лице (РЛ), без да се коментират събраните доказателства, включително експертизи и съображенията на съда. Единствено се твърди, че съдът неправилно приел неприложимост на чл.177, ал.3 ЗДДС по съображения, че за първи път е приложена в решението на горестоящия орган и неправилно отказал назначаване на съдебно-оценителна експертиза, във връзка с твърденето за приложимост на чл.177, ал.3 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на РА. Претендират се разноски. Ответникът Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД град София, чрез адвокат К. Дичева моли да се отхвърли, като неоснователна касационната жалба по подробни съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 08.08.2023 г. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв., както и разноски за предходни инстанции в размер на 2 408 лв. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество на спора, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-29002919000177-091-001/02.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП ГДО, с който на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е ангажирана отговорност на основание чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен ДДС от неговия пряк доставчик Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода м.08.2015 г. м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. в общ размер на 7 321 665,61 лева и лихви в общ размер 1 458 317,05 лева. Производството пред АССГ е повторно, след като с решение 6652/05.07.2022г. по адм. дело 10450/2020г. на ВАС е отменено първото решение на АССГ и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отмениетлното решение на ВАС е прието, че в ревизионния акт обстоятелствата обосноваващи знание у ревизираното дружество, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика са систематизирани в три основни групи, а мотивите на съдебния акт са пестеливи по първата група обстоятелства и липсват по отношение на останалите обстоятелства. Дадени са задължителни указания в производството по чл.226 АПК съдът да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест и възможност да сочат доказателства във връзка със спорния по делото въпрос относно знанието у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. При постановяване на решението по спора и преценката за изпълнение на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 ЗДДС, съдът да обсъди доказателствата по делото и възраженията на страните, като изложи мотиви по всички обстоятелства, въз основа които в ревизионния акт се твърди знание у ревизираното дружеството, че ДДС по доставките, по които е ползвало данъчен кредит в периода м.08.2015 г. м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. няма да бъде внесен от прекия му доставчик и да прецени от тези обстоятелства установява ли се, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение е отменен РА, като издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е очертал материалноправните предпоставки, при които регистрирано лице по ЗДДС получател по облагаеми доставки носи отговорност за дължимия и невнесен данък от неговия доставчик. Приел е, че в конкретния случай няма спор по осъществяването на обективните елементи от фактическия състав на чл. 177, ал.1 и 2 ЗДДС: Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е получател по облагаеми доставки на енергийни въглища от Въгледобив Бобов дол ЕООД, предназначени за производство на ел. енергия в ТЕЦ Бобов дол ЕООД и е ползвало данъчен кредит по тези доставки. Доставчикът не е внесъл посочения в ревизионния акт размер на ДДС по фактурите, издадени на ревизираното лице. Обосновал е извод, че в случая от органите по приходите не е доказано наличието на субектния елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на получателя по доставките - да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В тази връзка е изложил следните мотиви: В ревизионния акт и ревизионния доклад липсват твърдения за наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че извършените доставки са привидни, заобикалят закона или са на цена, която значително се отличава от пазарната. За първи път в решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София се въвеждат твърдения, че доставките са на цена значително отличаваща се от пазарната, но за това обстоятелство липсват каквито и да било доказателства, събрани в ревизионното производство. Приел е, че при неприложимост на презумпцията по ал. 3, изначално е провален процесът на доказване знание или задължение за знание. Според съда, информацията от ГФО за обявена неплатежоспособност на Въгледобив Бобов дол ЕООД и приемане на оздравителен план от 22.01.2015г. не създава знание у РЛ, че данъкът няма да бъде внесен, а твърденията на органите по приходите почиват на предположение. Прието е, че и наличието на "множество договори между ревизираното дружество и доставчика, също не обосновава еднозначен и категоричен извод, че "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД е знаело и/или е било длъжно да знае, че доставчикът няма да внесе дължимия данък по спорните облагаеми доставки. Посочил е като безспорно обстоятелството, че "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД е дългогодишен и един от основните (но не единствен) клиенти на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, с оглед на което е заинтересовано да продължи търговската си практика. Сключвайки на 22.02.2015 г. и на 05.06.2018 г. процесните два договора за предоставяне на средства (овърдрафт) РЛ, в качеството си на заемодател РЛ е целяло да помогне финансово контрагента си. От този факт обаче, отново не следва извод, че "ръководството" на "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД, знаейки за "влошеното финансово състояние на доставчика, довело до запор и блокиране на действащите му банкови сметки" е било длъжно да знае и, че "Въгледобив Бобов дол" ЕООД не възнамерява да внесе в срок или по късно начисления в процесните фактури ДДС. Съдът е приел за неоснователни доводите на органите по приходите относно прехвърлени (цедирани) от "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД вземанията от длъжниците "Мини открит въгледобив" ЕАД и "Мина Черно море - Бургас" ЕАД, в общ размер на 8 611 177, 87 лв., срещу същата сума, платима в срок до 3 години по банков път, изцяло или на части или по друг уговорен между страните начин. Посочил е, че прехвърленото вземане е възникнало след предхождащо такова от "Тибиел" ЕООД, към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД. Изложил е съображения, че прехвърлянето на вземания е предвидено като правна възможност с в Закона за задълженията и договорите. Освен това, според приетото по делото заключение на вещото лице, след преглед и анализ на данните в публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети, доклади за дейността и доклади на независимите одитори, на "Мина Черно море Бургас" ЕАД и на "Мини открит въгледобив" ЕАД за 2017 г., е установено, че същите не включват данни за събираемост на цедираните вземания. По отношение на установения факт, че голяма част от задълженията на "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД към "Въгледобив Бобов дол" ЕООД по спорните доставки са уредени чрез прихващане, съдът приел, че това обстоятелство не може да служи като решаващ аргумент в подкрепа на тезата за знание или задължение за знание у дружеството жалбоподател, че доставчикът ще остане задължен за ДДС. На следващо място, въз основа на заключение по назначената експертиза, изследвала Решение Ц-18/01.07.2017 г. на КЕВР, съдът е приел че цените на въглищата през процесните периоди са предмет на регулация от страна на ДКЕВР (КЕВР) и доставките между контаргентите не се различават значително от пазарните цени. След като се позовал на заключението по приетата ССчЕ, изготвена в при първото съдебно производство, с което се установява, че процентът на приходите от продажба на въглища, на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД, спрямо всички приходи от дейността на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД е: за 2015 г. 29, 41 %; за 2016 г. 38, 22 %; за 2017 г. 33, 28 % и за 2018 г. 22, 34 %, а размерът на приходите през ревизирания период на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, като се изключат приходите от продажби на въглища към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД е общо за периода - 65 947 562, 54 лв., съдът е обосновал извод, че със сумите от получените приходи, от дейността на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД (без тези от продажба на въглища към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД) през ревизирания период, дружеството е било в състояние да плати начисления ДДС по фактурите, издадени към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД за съответните години, което изключва знание на РЛ, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика. По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че не са изпълнени кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС и отговорността на ревизираното дружество е ангажирана неправомерно. Решението е правилно, като краен резултат. Нормата на чл.177 от ЗДДС въвежда солидарна отговорност в тежест на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл.177, ал.2 от ЗДДС, тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. В конкретния случай не е спорно и е установено по делото изпълнението обективните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.177 ЗДДС спрямо Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, получател е на облагаеми доставки на енергийни въглища по фактури, издадени от Въгледобив Бобов дол ЕООД, по които е ползвало право на данъчен кредит и ДДС по тези доставки не е внесен от доставчика и е дължим в посочения в ревизионния акт размер. Спорът е за субективния елемент, обуславящ ангажирането на отговорността на получателя. В РА са твърдени обстоятелства за установеност на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС - ревизираното лице-получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. При административното обжалване, решаващия орган е изложил доводи за осъществени двете хипотези на чл.177, ал.2 ЗДДС знание и задължение за знание. С отменитлното решение на ВАС са дадени указания, че с ревизионния акт е обосновано знание у ревизираното дружество, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика и при връщане на делото, пъровинстанционния съд следва да изследва хипотеза на знанието у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Правилно съдът е приел, че в ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт не са твърдени обстоятелства за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, по силата на която се счита, че получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма бъде внесен от неговия доставчик. В този смисъл са изложените съображения и в отменителното решение на ВАС, а именно, че в случая презумпцията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС не е приложена. Ето защо доводите в касационната жалба за приложимост на чл.177, ал.3 ЗДДС, ведно с твърденията за ограничаване възможността да бъдат доказани със заключение по ССчЕ, са неоснователни. Неправилно първоинстанционния съд приема, че при неприложимост на презумпцията по ал. 3, изначално е провален процесът на доказване на знание или задължение за знание, че данъкът няма да бъде внесен. С разпоредбата на чл.177, ал.3 ЗДДС е предвидена оборима презумпция за задължение за знание, когато са изпълнени едновременно условията по т.1 и т.2 от същата. Това не означава, че знанието или задължение за знание не могат да бъдат доказани от органите по приходите, при неприложимост на чл.177, ал.3 ЗДДС. Трайно се приема в практиката на ВАС, че с разпоредбата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е установена солидарна отговорност за чуждо задължение, възникнала по силата на закона и представляваща изключение от общото правило по ЗДДС, че данъкът се дължи от доставчика. Като установено от закона изключение, разпоредбата следва да се тълкува и прилага стриктно. Поради това, всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване. По силата на чл.177, ал. 2 от ЗДДС доказателствената тежест за това е на органите по приходите. Само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността му за заплащане на данъка добавена стойност. Във фактическия състав на отговорността по чл. 177, ал.2 ЗДДС липсват нормативно установени условия, при съществуването на които знанието се счита за съществуващо към релевантния момент. Затова относими към преценката за наличието му са обективни факти, чието проявление сочи, че на лицето е било известно, че данъкът няма да бъде внесен. В т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на Съда на Европейския съюз се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. От значение за преценката дали данъчно задълженото лице следва да бъде държано отговорно за чуждото задължение е дали то действало добросъвестно и е предприело разумни мерки в рамките на собствените си възможности с аргумент от приетото от СЕС в т. 33 от решението му от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, и т. 25 от решението му от 21.02.2008 г. по дело С-271/06, Netto Supermarkt., както и т.37 от решение на съда на Европейските общности от 20.05.2021 година по дело С-4/20. Следователно наличието на знание следва логически да се изведе от конкретни обективни факти от действителността, чиято кумулативна даденост указва, при липса на друго логично обяснение, на наличие на такова субективно отношение към неплатеното чуждо задължение. Противоречивите позиции на страните по делото са по въпроса дали Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД като получател по облагаемите доставки е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Според констатациите в РА, обстоятелствата, въз основа на които се обосновава предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС са няколко. На първо място, органите по приходите са приели, че от анализа на ГФО на Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода от 2014г. - 2017г. се установява влошено финансово състояние на дружеството. Приходите от продажба се формират от продажба на въглища, като основен клиент е Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД, който действа като посредник по покупката и доставката на въглища към ТЕЦ Бобов дол ЕАД. Реализираните приходи не покриват разходите за оперативна дейност, като най-голям дял са разходите за възнаграждения и осигуровки на персонала. Задълженията към доставчиците нарастват, което допринася за изпадане на дружеството в неплатежоспособност. На 15.05.2012г. е открито производство по несъстоятелност, а на 22.01.2015г. от събранието на кредиторите е приет оздравителния план, в който не се включват задължения, възникнали след датата на депозиране на оздравителния план. Предвид въведената в закона последователност на погасяване на публичните задължения по поредност на възникване, РЛ знае, че дори плащайки ефективно дължимото ДДС по извършените към него доставки след 01.08.2015г. и използването на същото от Въгледобив Бобов дол ЕООД за погасяване на задълженията му към бюджета, то дължимия ДДС по доставките към Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД, извършени към 2015г. няма да бъде внесен. Аналогично знание е обосновано и за периоди 2016г. 2018 г. Настоящата инстанция приема за доказано въз основа на обстоятелства, които са публично достъпни от вписванията в Търговския регистър, че Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е знаело за тежкото финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД, за изпадането му в неплатежоспособност и откритото производство по несъстоятелност на 15.05.2012г. Правилно съдът е приел, че знанието на тези факти, сами по себе си не установяват знание у РЛ, че ДДС по получените от него доставки няма да бъде внесен. Съгласно чл.607, ал.1 ТЗ, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника, като при открито производство по несъстоятелност не са забранени или ограничени търговски сделки. В този смисъл не може да се приеме доказана недобросъвестност на РЛ, което е продължило търговската си дейност с доставчика и след откритото му производство по несъстоятелност. На второ място, органите по приходите са приели, че РЛ е сключило договори за продажба на въглища от 21.08.2015 г. и анекси към тях от 30.09.2016 г., с които цените на продажба на въглища по договорите са намалени почти наполовина. Така наложената търговска практика, съчетана с факта, че Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е основен клиент, като изкупува 90 % от произведената енергийни суровини и формира над 50 % от общата стойност на декларираните продажби обуславят извод за знание, че ДДС по доставките няма да бъде внесен. Тези констатации не са доказани. Със заключение по назначената ССчЕ в хода на повторното производство е установено, че цените за продажба на въглища се регулират от КЕВР, а намалянето на цените с посочените анекси е от 6,31% по единия договор и 6,72% по другия, което е съобразено с решенията на КЕВР. От друга страна от заключението на ССчЕ от първото производство е опровергана констатацията, че Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е основен клиент, като изкупува 90 % от произведената енергийни суровини и формира над 50 % от общата стойност на декларираните продажби. Заключението установява, че процентът на приходите от продажба на въглища на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД, спрямо всички приходи от дейността на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД е: за 2015 г. 29,41 %; за 2016 г. 38,22 %; за 2017 г. 33,28 % и за 2018 г. 22,34 %; като за 2015 г. 29,41 %; за 2016 г. 38,22 %; за 2017 г. 33,28 % и за 2018 г. 22, 34 %. Следователно за ревизирания период, около 30 % от общата стойност на декларираните продажби от Въгледобив Бобов дол ЕООД е формирана от продажбите към Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД. На трето място, органите по приходите приемат, че за периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2018 г. задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД към Въгледобив Бобов дол ЕООД са в общ размер на 71 776 795,06 лева, от които чрез ефективно плащане са погасени 1 211 269,00 лева, а 70 565 526,06 лева са погасени чрез прихващане на насрещни задължения. Направен е извод, че по този начин уредените отношенията между двете дружества лишават доставчика от паричен поток в размер на 70 565 526,06 лева. Настоящата инстанция приема, че разплащането на задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД към Въгледобив Бобов дол ЕООД чрез прихващане е един от способите за погасяване на задължения на длъжника и сам по себе си изборът му не обуславя за наличие на изследвания субективен елемент по смисъла на чл.177, ал.2 ЗДДС. В този смисъл е и цитираната в решението на директора на ОДОП практика на ВАС. В настоящия случай също са установени интензивни и продължителни търговски отношения между страните, множество насрещни вземания и задължения, констатирани както от приходните органи, така и от ССчЕ, поради което изпълнението чрез прихващане не изключва добросъвестността на касатора, а е в унисон с икономическата логика на търговската дейност, при която юридическото лице, в качеството си на кредитор по възникнали облигационни правоотношения и на длъжник по други, цели да гарантира както изпълнението на изискуемите си притезания, така и погасяване на задълженията си. На следващо място, органите по приходите твърдят, че с договор за цесия от 10.07.2018 г. ревизираното дружество прехвърля на доставчика си свои вземания от "Мини открит въгледобив" ЕАД и "Мина Черно море - Бургас" ЕАД, в общ размер на 8 611 177,87 лева срещу цена в същия размер. В резултат Въгледобив Бобов дол ЕООД е лишено от 8 611 177,87 лева, като е получило вземания от длъжници, които е по-вероятно да не платят своите задължения. В случая не са спорни обстоятелствата, че с договор за цесия от 10.07.2018 г., "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД прехвърля на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД вземанията от длъжниците "Мини открит въгледобив" ЕАД и "Мина Черно море - Бургас" ЕАД, в общ размер на 8 611 177, 87 лв., срещу същата сума, платима в срок до 3 години по банков път, изцяло или на части или по друг уговорен между страните начин. Необоснована е констатацията на органите по проходите, че в резултат на цесията, Въгледобив Бобов дол ЕООД е лишено от 8 611 177,87 лева, които е по-вероятно да не се платят от длъжниците. На първо място, с договора за цесия, страните се договарят плащането от страна на Въгледобив Бобов дол ЕООД да се извърши в срок до 3 години по банков път, изцяло или на части или по друг уговорен между страните начин, т.е. клаузите по договора не предвиждат плащане на цената от Въгледобив Бобов дол ЕООД да стане при сключване на договора, за да има лишаване от налични средства в размер на 8 611 177,87 лева. От друга страна констатацията на органите по приходите, че Въгледобив Бобов дол ЕООД е получило вземания от длъжници, които е по-вероятно да не платят своите задължения е необоснована, доколкото със заключение по назначена експертиза е установено, че от публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети, доклади за дейността и доклади на независимите одитори на "Мина Черно море Бургас" ЕАД и на "Мини открит въгледобив" ЕАД за 2017 г. не се установяват данни за събираемост на вземания. На последно място, органите по приходите твърдят обстоятелства, свързани с начина, по който Въгледобив Бобов дол ЕООД е осъществявал разплащанията си с трети лица и участието на ревизираното дружество в извършените плащания. Прието е, че са сключени договори за предоставяне на средства за ползване на овърдрафт от 22.02.2015 г. и от 05.06.2018 г. между ревизираното дружество и доставчика. По силата на тези договори, получателят по доставките е заемодател на своя пряк доставчик и заплаща задълженията на доставчика директно на неговите клиенти. Това според касатора означава, че ревизираното дружество знае кои задължения на Въгледобив Бобов дол ЕООД се погасяват, тъй като самото то извършва погасяването чрез платежни операции, респективно знае, че ДДС по издадените към него фактури не се погасява, защото платежните операции по такова погасяване следва да се извършат именно от него. Няма спор и ССчЕ експертиза установява, че между РЛ и доставчика са сключени договори за предоставяне на средства за ползване на овърдрафт от 22.02.2015 г. и от 05.06.2018 г. По силата на тези договори и писма нареждания, подписани от доставчика РЛ плаща задължения на наредителя на посочени кредитори и персонал. Безспорно РЛ знае, че не му е наредено да извърши плащане на дължимия от доставчика му ДДС по фактурите, по които е получател, но също така е безспорно, че няма право по силата на сключените договори да извършва плащания, които не са му наредени, включително и към бюджета. От друга страна, със заключение по ССчЕ, назначена при първоначалното разглеждане на делото и приета без оспорване от страните се установява, че за ревизираните периоди Въгледобив Бобов дол ЕООД освен с РЛ търгува и с други дружества, като процентът на приходите от продажба на въглища на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД, спрямо всички приходи от дейността на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД е: за 2015 г. 29,41 %; за 2016 г. 38,22 %; за 2017 г. 33,28 % и за 2018 г. 22,34 %; като за 2015 г. 29,41 %; за 2016 г. 38,22 %; за 2017 г. 33,28 % и за 2018 г. 22, 34 %. Също така се установява, че освен приходите от продажби на въглища към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД, Въгледобив Бобов дол ЕООД е реализирало приходи за периода 01.08.2015г. 31.12.2018г. в размер на 65 947 562, 54 лв. Със заключението по т.3 по ССчЕ, назначена при повторното производство се установява, че Въгледобив Бобов дол ЕООД е извършило разплащания в брой от касата на дружеството по години, както следва: за 2015г. 2 965 002,85 лв.; за 2016 г. - 4 044 402,21 лв.; за 2017г. 3 798 563,98 лв. и за 2018г. - 4 162 862,12 лв. За да извърши тези разплащания, Въгледобив Бобов дол ЕООД е имало налични по каса парични средства за ревизираните периоди в размер на 11 551 831,20 лв. При тези факти, установяващи наличието на касова наличност за ревизираните периоди в размер на 11 551 831,20 лв., както и приходи от продажби, извън тези към РЛ в размер на 65 947 562,54 лв., обоснован е извода на първоинстанционния съд, че с наличните активи Въгледобив Бобов дол ЕООД е могъл за всяка от ревизираните години да плати начисления ДДС по фактурите, издадени към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД в общ размер на 7 321 665,61 лева. С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД, макар да е било наясно с тежкото финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД, с изпадането му в неплатежоспособност и откритото производство по несъстоятелност на 15.05.2012г., както и че по нареждане на доставчика плаща негови задължения с отпуснати от РЛ в заем суми, а задълженията си към доставчика, в по-голямата им част погасява, чрез прихващане, с оглед установената възможност на Въгледобив Бобов дол ЕООД за всяка от ревизираните години да плати начисления ДДС по фактурите, издадени към "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД в общ размер на 7 321 665,61 лева с установените приходи от продажби към други дружества за периода 01.08.2015г. 31.12.2018г. в размер на 65 947 562,54 лв., както и отделно с установената касова наличност в размер на 11 551 831,20 лв., е имал логично обяснение да счита, че ДДС за доставките ще бъде платен от доставчика. При условие, че знанието у РЛ, че данъкът няма да бъде внесен от прекия му доставчик следва да бъде доказано от органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, настоящата инстанция счита, че събраните по делото доказателства не установяват, че дължимия данък по процесните фактури няма да бъде внесен от доставчика, с оглед което не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.177, ал.2, предложение първо от ЗДДС. Предвид на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че с оспореното решение, АССГ е изградил правилни изводи за отсъствие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, поради което правилно е приложил материалния закон и отменил издадения РА. Поради това, решението не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 5 000 лв. за адвокатско възнаграждение е основателна. От друга страна, претенцията за разноски за предходни инстанции в размер на 2 408 лв. е неоснователна. Такива е следвало да се претендират пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,