Решение № 10417 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/ и чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г). Образувано е по касационна жалба на Д. Петкова Николова от гр. Луковит, [адрес], подадена чрез пълномощника адв. В. Пиргозлиева, с която се обжалва Решение 223/29.11.2022 год., постановено по адм.д. 341/2022 год. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалба против Заповед РД-11-00-1739/17.07.2022 год., издадена от изп. директор на Агенция по заетостта, с която е установен конфликт на интереси и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ по отношение на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лв., за заплащането на която е определен срок за доброволно изпълнение 21 дни от съобщаването на заповедта. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите от жалбата, с която е сезиран, свързани с длъжностното качество на жалбоподателката към момента на установяване конфликт на интереси, съобразно което последната не е имала задължение да декларира наличието на частен интерес, т.е. твърди се издаване на оспорения административен акт без наличие на законово основание. Излагат се твърдения за лисата на частен интерес и конфликт на интереси, т.е. материална незаконосъобразност на същия. В заключение се поддържат доводите от първоинстанционното производство за нищожност на оспорената заповед, респективно незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага доводи за неоснователност на твърдяната от касатора нищожност на оспорения административен акт, както и че решението на АС Ловеч е обосновано и законосъобразно, с оглед което изразява становище, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът се представлява от ст. юрк. Я. Костов, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поддържа доводите от представения писмен отговор, прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, която има правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е Заповед РД-11-00-1739/17.07.2022 год., издадена от изп. директор на Агенция по заетостта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Д. Петкова Николова от гр. Луковит и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ ѝ е наложена глоба в размер на 1000 лв. За заплащане на глобата е определен срок за доброволно изпълнение 21 дни от съобщаването на заповедта. Съдът е сезиран само с искане за обявяване нищожността на обжалваната заповед, тъй като към датата на подаване на жалбата срещу нея е изтекъл четиринадесет дневният срок за оспорването ѝ. С постановеното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата като неоснователна, изследвайки спазването на административнопроизводствените правила за провеждане на производството и компетентността на органа, издал обжалвания АА. Приел е, че обжалваната заповед е издадена след надлежно проведено производство по НОРИПДУКИ, при пълно спазване изискванията на наредбата относно последователността на действията на органа по назначаване и комисията, не е нарушено правото на служителя да участва в производството, да се запознае с преписката, да представи становище и да бъде изслушан, както и че заповедта е издадена от материално компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на закона в производството по издаване на заповедта, които да са толкова съществени, че да водят до нищожност. Решението е правилно. Заповедта, предмет на настоящето производство, не е била обжалвана във връзка с нейната материална законосъобразност в предвидения от закона четиринадесет дневен срок за това, а се оспорва с искане за обявяване на нищожността ѝ, което съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК може да бъде направено без ограничение във времето. В същото време както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция се излагат съображения, които са свързани по-скоро с материалната ѝ законосъобразност. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи следното: Несъмнено административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат адм. акт. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които страдат от толкова тежки недостатъци, че се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове, с оглед което се третират от правото като несъществуващи такива и изобщо не са в състояние да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта. В съдебната практика и правната теория се приема, че некомпетентността на административния орган винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата също е основание за нищожност, но само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, но само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон от друга страна касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на това основание само административен акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, например акт, който изцяло е лишен от законово основание. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, чиято тежест е съществена, може да се обоснове извод за наличие на нищожност. В конкретния случай единственото съображение, изложено от касатора за обосноваване на твърдяната нищожност на оспорения административен акт е, че той /касаторът/ не е имал изискуемото от нормативната уредба длъжностно качество, обуславящо възможност за наличие на частен интерес по смисъла на чл.53 ЗПКОНПИ, респективно задължение по чл. 17, ал.1 и ал.4 от НОРИПДУКИ да си направи самоотвод от изпълнение на конкретното правомощие по служба. Твърди се, че г-жа Д. Петкова Николова е била назначена на длъжност главен експерт, а не на длъжността директор на Дирекция Бюро по труда гр. Луковит, поради което не е лице по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ. Действително, за да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, както и за да е налице частен интерес по смисъла на чл.53 от с.з., съществена материалноправна предпоставка е длъжностното качество на лицето, по отношение на което се установява наличието на конфликт на интереси. Посочените разпоредби изискват то да е лице, заемащо висша публична длъжност, респективно, ако касаторът не е в кръга на лицата, за които въпросните разпоредби са приложими, то оспореният административен акт би бил издаден по отношение на него без наличие на законово основание. Разглежданият случай обаче не е такъв. Съобразно §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета от с.з. /в конкретния случай разпоредбите на чл.52 и чл.53 са в гл. осма/, се прилагат съответно за служителите в администрацията на президента, в администрацията на органите на законодателната и съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. По отношение на касатора от представените с административната преписка писмени доказателства безспорно се установява, че същата е била назначена на длъжност Главен експерт в ДБТ Луковит, след което последователно е преназначавана по реда на чл.82а, ал.1 от Закона за държавния служител с нейно писмено съгласие на длъжност Директор на бюрото със шест последователни заповеди на изпълнителния директор на агенцията, първата от която е от дата 28.02.2019 год., а последната е от 28.02.2022 год., от което следва, че към 20.08.2021 год. /датата на установения частен интерес/, тя е заемала длъжност по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, с оглед на което за нея е било налице задължение да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие по служба в съответствие с чл.17, ал.1 и ал.4 от НОРИПДУКИ. Ето защо съдът намира за неоснователно оплакването от касационната жалба за нищожност на административния акт на основание това, че същият е издаден без наличие на законово основание. По отношение спазването на административнопроизводствените правила за провеждане на производството и компетентността на органа, издал обжалвания АА, в касационната жалба не са налице оплаквания, а първоинстанционният съд е изложил мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК. Като е приел, че оспорената заповед не е нищожна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Ловеч е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход от производството следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция по заетостта следва да се присъдят разноски в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,