Решение № 1134 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Домейн Менада ЕООД, ЕИК 040488269 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк],[адрес] чрез адв. Стоянова против Решение 2911/30.04.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по административно дело 7324/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/1493#3/11.07.2022 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 360 лв.

С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски за две съдебни производства. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Стоянов. Същият представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" заявява в писмена молба чрез пълномощника си юрк. Георгиева искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК възразява евентуално против размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ 01-2600/1493#3/11.07.2022 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който на основание чл.7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 във вр. с чл. 53, ал. 1 от Наредба 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро винарския сектор за периода 2019 г. 2023 г. (Наредба 6/26.10.2018 г.) е установено на Домейн Менада ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 885.48 лв., представляващо разлика между одобрения и изплатен размер на финансовата помощ и максимално допустимия размер.

АССГ приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно не е нарушено правото на дружеството жалбоподател да участва в административното производство по издаването на акта. С писмо с изх. 01-6500/373/28.01.2022 г., връчено на 02.02.2022 г., му е предоставена възможност да представи писмени възражения в 14-дневен срок. Същият е изразил становището си в писмо с вх. 01-6500/373#2/15.02.2022 г. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е открито с писмо с изх. 01-2600/1493/16.03.2022 г., допълнено с писмо с изх. 01- 2600/1493#1/22.03.2022 г., и в указания срок са представени възражения. Административният орган е разгледал възраженията и ги е приел за неоснователни, видно от мотивите на АУПДВ.

Съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на акта. Приел е, че данните за оборота правилно са взети от консолидирания финансов отчет на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция като едноличен собственик на капитала на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс ЕООД, последното едноличен собственик на капитала на Домейн Менада ЕООД, Менада Винеярдс ЕООД, Домейн Менада Дистрибуция ЕООД, Сакар Винеярдс ЕООД и Винарска къща Сакар АД в ликвидация, заличено на 27.12.2019 г. В случая според съда е налице свързаност в най чистия й вид 100 % контрол (чл. 3, § 3, б. а) от Препоръка 2003/361 ЕО на Комисията). Според консолидираните финансови отчети на френското дружество майка общият оборот на свързаните дружества надвишава 200 млн. лв.

Жалбоподателят декларира свързаност само с Менада Винеярдс ЕООД и Сакар Винеярдс ЕООД. Решението за отпускане на исканата от жалбоподателя помощ е взето въз основа на декларацията на Домейн Менада ЕООД. Поради това според АССГ не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, тъй като не е налице грешка на органа, а неправилно декларирани данни. Освен това грешката е била очевидна за бенефициера.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилност на така постановеното решение са следните: 1. Съществено процесуално нарушение липса на мотиви и по-конкретно: 1.1. необсъждане на доводите на жалбоподателя за неправилно посоченото в акта правно основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП; 1.2. необсъждане на възраженията му, основаващи се на чл. 52, ал. 3 от Наредба 6/26.10.2018 г.; 1.3. необсъждане на възраженията му за това, че условията, при наличието на които може да се иска възстановяване на изплатена сума, са регламентирани в чл. 66, ал. 3 от Наредба 6/26.10.2018 г., и същите безспорно в случая не са налице, а проверката за свързаност следва да се извърши на етап оценка за допустимост на проекта; 1.4. от мотивите на оспореното съдебно решение не става ясно как съдът е достигнал до извода, че всички предприятия, включени в консолидирания отчет, са свързани, и че следва да се вземат предвид данните от този отчет за всички предприятия. 1.5. съдът не се е произнесъл и по въпроса за направените корекции на финансовите отчети през 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; 2. Противоречие с материалния закон и по-конкретно: 2.1. неправилни са изводите на съда за неприложимост на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014; 2.2. неправилен е изводът му, че всички предприятия, включени в консолидирания отчет на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция, са свързани с Домейн Менада ЕООД и че следва да се вземат предвид данните от този отчет за всички предприятия, за да се обоснове извод за наличието на оборот над 200 милиона евро.

Според мотивите на акта:

1.На 26.06.2019 г. Домейн Менада ЕООД подава заявление за подпомагане с ИН 2932010036 ведно с декларация по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП, в която декларира, че е средно предприятие и е свързано с Менада Винеярдс ЕООД и Сакар Винеярдс ЕООД.

1. Въз основа на така подадената декларация и данните към нея предприятието е определено като средно. На основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредба 6/26.10.2018 г. е определен максимален размер на финансирането 50% от стойността на действителните разходи за осъществяването на допустимите инвестиционни дейности по проектното предложение, който е залегнал и в сключения Договор за предоставяне на финансова помощ 25/01.10.2019 г. между ДФ Земеделие и Домейн Менада ЕООД. Договорена е финансова помощ в размер на 556 979.26 лв.

3.По подаденото от Домейн Менада ЕООД заявление за авансово плащане е изплатена сума в размер на 445 583.41 лв., а по подаденото заявление за окончателно плащане на 30.10.2020 г. е изплатена и разликата до пълния размер въз основа на Заповед ОЗ-РД/3752/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие .

4.Според мотивите на акта вследствие на извършени одитни проверки от страна на Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове е установено, че декларираният от Домейн Менада ЕООД статут на средно предприятие не кореспондира с действителния му статус. Това е така, защото видно от извършените одитни проверки едноличен собственик на капитала на Домейн Менада ЕООД е Мари Бризар Уайн Енд Спиритс ЕООД, което е едноличен собственик на капитала и на Менада Винеярдс ЕООД, Домейн Менада Дистрибуция ЕООД, Сакар Винеярдс ЕООД, Винарска къща Сакар АД (в ликвидация). Едноличен собственик на капитала на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс ЕООД е Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А.

5.Бенефициерът и свързаните с него български дружества са включени в консолидирания отчет на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А.

6.Според данните в консолидирания отчет на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А. за 2018 г. за тази година и за 2017 г. (референтни години за определяне на категорията предприятие) групата е с оборот над 200 млн. евро.

7.Направен е извод, че бенефициерът попада в категорията по чл. 53, ал. 1, т. 3 от Наредба 6/26.10.2018 г. и максималният размер на финансовата помощ следва да бъде 15% от действително направените допустими разходи по проекта, т. е. 167 093.78 лв. На възстановяване подлежи разликата между 556 979.26 лв. и 167 093.78 лв. или 389 885.48 лв.

Както е констатирал първостепенният съд, данните от Търговския регистър към датата на подаване на заявлението за подпомагане ведно с декларация по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (26.06.2019 г.) сочат, че Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция е едноличен собственик на капитала на Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД, ЕИК131175899. Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД е едноличен собственик на капитала на Домейн Менада ЕООД, ЕИК 040488269, на Домейн Менада Дистрибуция ЕООД, ЕИК 130978731, на Сакар Винеярдс ЕООД, ЕИК 126649986, на Менада Винеярдс ЕООД, ЕИК 131393194. За Винарска къща Сакар АД, ЕИК 126048619, заличено на 27.12.2019 г., са вписани следните обстоятелства: Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД - юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол; Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция - юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол.

Според самостоятелните финансови отчети на Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД за 2017 г. и 2018 г. собствеността на дружеството в дъщерните му дружества Домейн Менада ЕООД, Домейн Менада Дистрибуция ЕООД, Сакар Винеярдс ЕООД и Менада Винеярдс ЕООД е 100 %. Собствеността във Винарска къща Сакар ЕАД е 100 % през 2017 г. и 99% през 2018 г.

В консолидираните отчети на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция приходите за 2017 г. са 414 742 хил. евро, а за 2018 г. 388 905 хил. евро. Според заключението на приетата по делото експертиза това е годишният оборот или нетният доход от продажбите на стоки и услуги след приспадане на косвените данъците (в случая на акцизи). В консолидираните отчети на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция в списъка с консолидираните дружества от България са включени Мари Бризар Уайн енд Спиритс България, Домейн Менада, Домейн Менада Дистрибуция и Винарска къща Сакар, както и Сакар лози и Домейн Менада лози, и дружества от Полша, Франция, Литва, Испания, Дания, Бразилия, САЩ.

Годишният оборот само на българските дружества за 2017 г. и 2018 г. според заключението и на експерта не надхвърля 200 млн. евро.

Според § 2, ал. 1, б. а) от пряко приложимия чл. 50 от Регламент (ЕС) 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти подпомагането за инвестиции по § 1 в неговия максимален размер се прилага само за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията. Според ал. 2 на § 2 за предприятия, които не са включени в обхвата на дял I, член 2 параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, с по-малко от 750 служители или с оборот, по-малък от 200 млн. евро, максималният интензитет на помощта се съкращава наполовина.

Според определението в член 2, § 1 от дял I на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО категорията на микро, малки и средни предприятията (МСП) се състои от предприятия, които държат на служба по-малко от 250 лица и които имат годишен оборот, непревишаващ 50 милиона Евро, и/или обща сума на годишния баланс, непревишаваща 43 милиона Евро. В рамките на категорията МСП, малкото предприятие се определя като предприятие, което държи на служба по-малко от 50 лица и което има годишен оборот и/или обща сума на годишния баланс не превишаваща 10 милиона Евро. В рамките на категорията МСП, микропредприятието се определя като предприятие, което държи на служба по-малко от 10 лица и което има годишен оборот и/или обща сума на годишния баланс не превишаваща 2 милиона Евро.

Член 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО определя видове предприятия, които се вземат предвид при изчисляване броя на служителите и на финансовите суми, и те са: 1. "Самостоятелно предприятие" - всяко предприятие, което не се класифицира като съдружно предприятие или като свързано предприятие; 2. "Съдружни предприятия" - всички предприятия, които не се класифицират като свързани предприятия, и между които съществува следното взаимоотношение: едно предприятие (горно предприятие) държи, самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия по смисъла на параграф 3, 25% или повече от капитала или от правата на глас на друго предприятие (долно предприятие) с изброените изключения; 3. "Свързани предприятия" - предприятия, които имат някое от изброените взаимоотношения помежду си: (a) едно предприятие има болшинството от правата за гласуване на акционерите или членовете в друго предприятие.

Предприятия, които имат помежду си някои от отношенията, описани в първия параграф чрез едно или повече други предприятия, също се считат за свързани.

Член 4 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО определя използваните данни за броя на персонала и финансовите суми и отчетен период

Според чл. 4, §1 данните, които се прилагат за броя на персонала и финансовите суми са тези, отнасящи се за последния счетоводен период и изчислени на годишна основа. Те се отчитат от датата на закриване на счетоводните отчети. Избраната сума за оборота се изчислява изключвайки данък добавена стойност (ДДС) и други индиректни данъци. § 2: Когато към датата на приключване на счетоводните отчети едно предприятие констатира, че на годишна основа то е превишило или е слязло под таваните за броя на персонала и за финансовите суми, посочени в член 2, това не води до загуба или до придобиване на статута на средно, малко или микропредприятие, освен ако тези тавани се превишат в два последователни счетоводни периода.

Член 6 е озаглавен Определяне данните на предприятието . Според § 2 на чл. 6 данните, включително броя на персонала на предприятие, което има съдружни предприятия или свързани предприятия, се определят на базата на счетоводните отчети и на други данни за предприятието или, когато съществуват, обединените счетоводни отчети на предприятието или консолидираните отчети, в които предприятието е включено чрез консолидация. Съгласно ал. 2 към данните от първия и втория параграф се добавят 100% от данните на всяко предприятие, което е свързано директно или индиректно с въпросното предприятие, когато данните не са вече включени чрез консолидация в отчетите.

В чл. 4 4г от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) са възпроизведени посочените текстовете от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО. Пряко приложимият чл. 50 от Регламент (ЕС) 1308/2013 обаче препраща именно към приложението към препоръката.

В Съображение 9 към Препоръка 2003/361/ЕО е посочено следното: С оглед получаване на по-добра представа за действителното икономическо състояние на МСП и за да се премахнат от категорията групи предприятия, чиято икономическа мощ може да превишава тази на истинските МСП, следва да се направи разграничение между различните видове предприятия, в зависимост от това дали те са самостоятелни предприятия, дали те имат холдинги, които не водят до контролираща позиция (съдружни предприятия), или те са свързани с други предприятия.

Според т. 30 от Решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-110/13, HaTeFo GmbH, Препоръка 2003/361/ЕО следва да се тълкува с оглед на съображенията за приемането й (вж. по аналогия Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-91/01, т. 49). В т. 31 от решението съдът приема, че от съображения 9 и 12 от препоръката следва, че определението за свързани предприятия цели да се достигне до по-добро схващане за реалната икономическа позиция на МСП и да се изключат от квалификацията като МСП тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, с цел да се гарантира, че от различните норми или мерки, установени в полза на МСП, ще се възползват само тези предприятия, които наистина се нуждаят от тях. Предоставените на МСП предимства съставляват най-често изключения от общите правила, като например в областта на държавните помощи, така че определението за МСП трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване (т. 32). При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на МСП, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие, и да се следи определението за МСП да не се заобикаля поради чисто формални съображения (т. 33).

При така очертаната правна рамка и съобразно даденото тълкуване на Препоръка 2003/361/ЕО в цитираното решение на СЕС, настоящият касационен състав намира, че е съответно на приложимите правни норми постановеното от АССГ решение, даващо отговор на основния спорен между страните по делото въпрос за това представлява ли жалбоподателят средно предприятие по определението в член 2 от дял I на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО (държи на служба по-малко от 250 лица и има годишен оборот, непревишаващ 50 милиона Евро, и/или обща сума на годишния баланс, непревишаваща 43 милиона Евро) и правилно ли са определени от административния орган данните за предприятието.

Всъщност жалбоподателя не оспорва, че е свързано предриятие с Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД, както и с останалите български дружества, в които Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД притежава 100 % собственост от капитала, независимо че при подаване на заявлението за подпомагане декларира свързаност само с две от тях. Именно поради това поставя въпрос на вещото лице за това дали оборотът на тези дружества надхвърля 200 млн. евро. Наличието на свързаност между група предприятия при сходни факти е прието и в Решение 7648/9.08.2022 г. на ВАС по адм. д. 1908/2022 г., както и в Решение 276/11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. 9230/2023 г.

В случая обаче е налице свързаност между жалбоподателя и Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция, което чрез Мари Бризар Уайн енд Спиритс България ЕООД осъществява отношенията на свързаност по б. а) 100 % брой на гласовете в общото събрание.

В рамките на групата Мари Бризар Уайн Енд Спиритс отношенията между Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция и всички останали дружества, включени в нея, са такива между дружество майка и дъщерни дружества, притежавани от компанията майка. Доколкото компанията майка притежава 100 % от капитала на дъщерните дружества, тя взема решения за дейността им и упражнява контрол, в т. ч. може да взема решения за предоставяне на ресурси на своите дъщерни дружества като инвестиции, трансфер на технологии и др., да определя следваните от дружествата административни политики, да осигурява достъп до по-големи пазари. Изводът е, че в случая не е налице холдинг без контролираща позиция (съдружни предприятия), а за свързани предприятия в рамките на групата Мари Бризар Уайн Енд Спиритс . Не случайно в представения от Домейн Менада ЕООД Годишен доклад за дейността за 2018 г., това дружество посочва като свързани лица, с които осъществява сделки, не само българските дружества, но и такива от Полша, Франция и Литва.

Както посочва СЕС в т. 36 от решението си от 2 април 2009 г. по дело С-83/08, положение, за което е характерно наличието на структурни връзки по отношение на дяловите или акционерните участия и правата на глас и в резултат от което едно и също лице, упражняващо управленски функции в няколко от съответните пивоварни, независимо от действителното си поведение може да въздейства върху взетите от последните решения във връзка с търговската им дейност, изключва възможността тези пивоварни да бъдат разглеждани като икономически независими една от друга.

В съответствие с § 2 на чл. 6 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО данните за определяне на категорията предприятие на жалбоподателя са взети от консолидираните отчети на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция, в които Домейн Менада ЕООД е включено чрез консолидация. Ал. 2 на чл. 6 потвърждава правилността на този извод, доколкото предвижда, че към данните от втория параграф се добавят 100% от данните на всяко предприятие, което е свързано директно или индиректно с въпросното предприятие, ако тези данни не са вече включени чрез консолидация в отчетите.

С оглед изложеното неоснователна е тезата на касатора, че следва да се съобразят само данните за оборотите на българските дружества.

Неоснователни също така са и доводите му за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в оспореното решение и необсъждане на всички доводи за незаконосъбразност на акта, наведени в жалбата му.

Действително в титулната част на АУПДВ са посочени правните основания на чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП, но в мотивите на същия преди разпоредителната му част са посочени тези на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП.

Чл. 27, ал. 7 ЗПЗП регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. В случая, както твърди жалбоподателят, финансовата помощ е предоставена по мярка "Инвестиции в предприятия" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г.

Чл. 27, ал. 3 ЗПЗП обаче задължава Разплащателната агенция (РА) да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според чл. 27, ал. 5 ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. С така вменените на РА задължения се изпълняват изискванията на чл. 58 от Регламент (ЕС) 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, отм. в сила от 01.01.2023 г., приложим към датата на издаване на процесни АУПДВ, за защита на финансовите интереси на Съюза.

РА съгласно чл. 20а, ал. 2, т. 2 ЗПЗП се представлява от изпълнителния директор на ДФ Земеделие . С оглед на това правилно АССГ приема, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган с правилно посочени правни основания по чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП (виж също така и Решение 2326/27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 9247/2023 г.), а некоректното посочване на чл. 27, ал. 7 в акта не може да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

Според касатора е недопустимо извън основанията по чл. 66 от Наредба 6/26.10.2018 г. и след издаването на заповед на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за одобрение на заявлението за подпомагане и финансиране в размер на 50 на сто от стойността на разходите за осъществяване на допустимите инвестиционни дейности, да се иска възстановяване на част от получените средства с мотива, че бенефициерът не отговаря на изискванията за средно предприятие. В тази връзка са и твърденията му за неспазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.

Тази негова теза не се подкрепя от пряко приложимите норми на съюзното законодателство. Според съображение 4 към Регламент (ЕС) 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и неговия чл. 2 по отношение на предвидените в този регламент мерки по принцип следва да се прилагат Регламент (ЕС) 1306/2013 и приетите в съответствие с него разпоредби. Чл. 58 от Регламент (ЕС) 1308/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и да вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално: а) като проверяват законността и редовността на операциите, финансирани от Фондовете; в) предотвратяват, разкриват и отстраняват нередности и измами.

Нередност според определението в чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО) 2988/95, към което препраща чл. 2, § 1, б. ж) от Регламент (ЕС) 1306/2013, е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.

В случая проверката на законността и редовността на операциите, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, е извършена от Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове , която е сертифициращ орган по чл. 9 от Регламент (ЕС) 1306/2013, след като е изплатена пълната сума по заявлението за окончателно плащане, и ДФ Земеделие е уведомен за доклада и резултата от проверката с писмо с вх. 07-1200/357/25.01.2022 г.

Съгласно чл. 63, §1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Според § 3 без да се засягат разпоредбите на член 54, параграф 3 , сумите, включително лихвите по тях, както и правата на плащане, които подлежат на отмяната, посочена в параграф 1, и на санкциите, посочени в параграф 2, се възстановяват.

От изложеното следва, че макар проверката относно категорията на предприятието по член 2 от дял I на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО да се извършва преди определяне на интензитета на финансовата помощ, чл. 63 от Регламент (ЕС) 1306/2013 не регламентира невъзможност за установяване на подлежаща на възстановяване изплатена финансова помощ след одобрението й и изплащането й. Преклузивен срок от 18 месеца е регламентиран в чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и същият, считано от датата, на която е получен от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност, не е изтекъл към датата на акта и към датата на откриване на административното производство.

Срокът от 12 месеца, посочен в чл. 7, § 3, ал. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013, не е давностен, противно на доводите на касатора. Ако чл. 63, § 1 и § 3 от Регламент 1306/2013 предвиждат по същество, че когато се установи, че даден бенефициер не спазва условията за предоставяне на помощта, съответната държава членка не изплаща или оттегля изцяло или частично помощта и сумите, включително свързаните с тях лихви, трябва да бъдат възстановени, то чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение 809/2014 предвиждат, че в случай на недължимо плащане съответният бенефициер е длъжен да възстанови въпросната сума, евентуално заедно с лихви (т. 263 от Решение на Общия съд от 6 декември 2023 г. по дело T-48/22).

Според § 3 на чл. 7 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.

Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

Неоснователни са доводите на касатора, че съгласно чл. 7, § 3 от Регламента за изпълнение 809/2014 той не дължи възстановяване на посочените в акта суми. Както е приел първостепенният съд, интензитета на финансовата помощ в случая е определен от административния орган въз основа на подадената към заявлението декларация по чл. 4а ЗМСП, а не поради допусната от органа грешка. Дори и да се приеме, че е допусната грешка от страна на компетентният орган, тъй като последният е следвало да извърши проверка на декларираните обстоятелства въз основа на данните в Търговския регистър и в представения Годишен доклад за дейността на Домейн Менада ЕООД за 2018 г., в бележките към Финансовия отчет на който е посочено, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Мари Бризар Уайн Енд Спиритс България ЕООД, а крайно дружество майка е Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция, както и изрично е декларирано в т. 27 от същите бележки, че дружеството има отношения на свързано лице с предприятия под общ контрол на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А., Франция, то грешката няма как да не е била очевидна за бенефициера, и същата не е свързана с фактическите елементи за изчисляването на конкретното плащане, а с неизвършването на допълнителна проверка на декларираните от жалбоподателя обстоятелства, относми към определяне на категорията на предприятието.

Неправилно според настоящия съдебен състав касаторът тълкува чл. 4, § 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, считайки че падането на оборота на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А. под 200 млн. евро през 2019 г. и 2020 г. е следвало да бъде съобразено от административния орган при издаването на АУПДВ. Според посочения текст, когато към датата на приключване на счетоводните отчети едно предприятие констатира, че на годишна основа то е превишило или е слязло под таваните за броя на персонала и за финансовите суми, посочени в член 2, това не води до загуба или до придобиване на статута на средно, малко или микропредприятие, освен ако тези тавани се превишат в два последователни счетоводни периода. Референтните два периода в случая са 2017 г. и 2018 г., за които Домейн Менада ЕООД няма качеството на средно предприятие и оборотът на Мари Бризар Уайн Енд Спиритс С.А. не е под 200 млн. евро.

Касационното основание по чл. 209, т. 3, т. 2 АПК съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт, е налице само тогава, когато съдът не е изложил мотиви относно съществени фактически и правни въпроси, което препятства ефективния касационен контрол и нарушава правото на защита на страната. Оспореното от Домейн Менада ЕООД решение на АССГ не страда от такъв порок. Дори и съдът да не е обсъдил всички, наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на обжалвания от него административен акт, то това обстоятелство не може да бъде преценено като процесуално нарушение, притежаващо белега същественост, доколкото дори и да не беше допуснато, това не би довело до различни правни изводи за решаването на конкретния правен спор.

По така изложените съображения Решение 2911/30.04.2024 г. на АССГ по дело 7324/2022 г. следа да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение