Решение № 7466 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2011 г.

Решение № 7466 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби на Т. Чакъров с ЕТ "Рами - ГТ - Тома Чакъров", подадена чрез адв. Н. Иванова и на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 3932/30.11.2010 г. на Административен съд София-град, I-во отделение, 1-ви състав, постановено по адм. д. № 6385 по описа за 2008 г. на този съд.

Едноличният търговец обжалва съдебното решение в следните части:

1. с която е потвърден РА № 3678/14.02.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, частично изменен с решение № 1444/02.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в общ размер на 3 627,78 лв. и лихви в размер на 655,28 лева;

2. съдът не присъдил разноски в размер на 7 761,30 лв., въпреки уважаване на жалбата и заявеното искане за разноски.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Не е съобразена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК, респективно института на съпружеска имуществена общност (СИО). В изходящият поток на лицето за трите години едни и същи разходи са включени двукратно.

С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Чакъров съдът трябвало да се присъдят разноските в размер на 7 761,30 лева.

Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част по съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание чрез адв. Иванова. Претендира разноски за касационното производство.

Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА в частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 204 398,30 лв. - главница и 29 527,56 лв. - лихва.

В касационната жалба се сочи отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

Основното спорно обстоятелство е датата, на която Чакъров е получил доход от сделките, сключени между свързани лица, тоест дали получаването е в рамките на ревизираната 2006 г. или е извън нея - през 2008 г. Събраните доказателства не изясняват спорният въпрос. В касационната жалба подробно са анализирани предназначението на приложение № 5 към ГДД, издадения АПВ, несъответствието между получените по банков път суми и тези, които са декларирани в ГДД.

Касаторът твърди, че ГДД представлява частен диспозитивен документ, отговорите на вещото лице по ССчЕ са дадени по правни въпроси и е неприложима разпоредбата на чл. 202 ГПК. Неоснователно АССГ отхвърлил довода на процесуалния представител на ответника относно договора за цесия. Последният е сключен с цел отклонение от данъчно облагане. Посочените в чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) моменти на придобиване на дохода не са лимитивно изброени.

Касаторът е пледирал чрез гл. юрисконсулт Манчева за отмяна на решението в тази част, отхвърляне жалбата на едноличния търговец и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационното производство и двете страни са депозирали писмени доказателства.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Т. Чакъров с ЕТ "Рами - ГТ - Тома Чакъров" относно разноските, неоснователност в останалата част и неоснователност на касационната жалба, подадена от Д "ОУИ" - гр. София.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, тяхната правилност на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Административният съд е установил следното: Ревизионното производство е започнало при констатирано наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. След събиране на доказателства е установено наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи/доходи.

Констатирано е, че с договор от 20.09.2005 г., съдържащ нотариално заверени подписи, всичките съдружници с дялове от "Еуроком Пловдив" ООД са ги прехвърлили по номинал за 5000 лв. на "Трейсър/Софтуер/Юръп Б. П., представляващо холандско дружество. Промяната в капитала на дружеството е вписана с решение № 6784/02.11.2005 г. на Пловдивския окръжен съд. На 20.09.2005 г. съдружниците в "Еуроком Пловдив" ООД са подписали и договор за цесия относно вземането си от "Трейсър/Софтуер/Юръп Б. П." с друго холандско дружество - "Едмъндсън Пропърти С. А". "Трейсър/Софтуер/Юръп Б. П." е продало дяловете си на "Евроком кабел мениджмънт България" ЕООД с договор от 07.07.2006 г., съдържащ нотариално заверени подписи за сумата от 22 000 000 евро. Прехвърлянето е вписано на 13.07.2006 г.

Получена е информация и са изпратени доказателства от холандската данъчна администрация, според които "Трейсър/Софтуер/Юръп Б. П." е отчело придобитите дялове по договор с дата 20.09.2005 г., но като цена е отразена сумата в размер на 21 700 000 евро. Към датата на получаване на информацията сумата не е реално заплатена. Посочена е счетоводно на позиция "текущи задължения". Пак въз основа на данните, предоставени от чуждестранната данъчна администрация се установява че, "Трейсър/Софтуер/Юръп Б. П." е получило по сметката си 16 000 000 евро от "Едмъндсън Пропърти С. А".

Първоинстанционният съд е направил извода въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на в. л. К. Русинов по ССчЕ, че жалбоподателят е получил по своя банкова сметка две плащания от "Едмъндсън Пропърти С. А" - едното на 16.06.2008 г., а другото на 20.11.2008 г., на обща стойност 434 000 евро. Такава е стойността на дяловете, притежавани от ревизираното лице в "Еуроком Пловдив" ООД, продадени на "Трейсър/Софтуер/ Юръп Б. П.". Получените суми са описани в данъчната декларация за 2008 г., съответно е внесен дължимия данък по ЗДДФЛ. Страните не са оспорили представените банкови извлечения, ползвани от вещото лице във връзка с изготвяне на експертното заключение.

Първоинстанционният съд се е мотивирал във връзка с приложението на на чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.), че реалното получаване на доход се различава от правото да бъде получен такъв. На облагане подлежи именно получения доход, а не очакването за неговото получаване. Оплакванията за нищожност на договора за цесия са възприети от съда като ирелевантни, тъй като това би означавало юридическия абсурд да се предприеме облагане на доход, за който изначално е прието, че е получен без правно основание. Същевременно от значение в случаят е установеното обстоятелство на заплащане на данъка през 2008 г., тоест в годината на дохода, като приходният орган би могъл само евентуално да начисли лихва за забава. В съдебното решение са цитирани влезли в сила решения на ВАС, постановени по повод на ревизионни актове, издадени на останалите физически лица - съдружници, касателно продажбата на дялове на "Еуроком Пловдив" ООД.

Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) доходът се счита за придобит както следва:

• при плащане в брой - в деня на плащането;

• при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати.

Както се сочи в касационната жалба, основният спор по делото е датата на която Чакъров е получил доход от процесните сделки. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че на този въпрос административният съд е дал правилен отговор, кореспондиращ на събраните по делото писмени доказателства и на заключението по ССчЕ. Банковите извлечения за плащания от "Едмъндсън Пропърти С. А" на 16.06.2008 г. и на 20.11.2008 г., на обща стойност 434 000 евро, не са оспорени, поради което се ползват с присъщата им доказателствена сила.

На л. 349 от делото е приложено заключението на в. л. К. Русинов. В констативно-съобразителната част вещото лице е отбелязало, че на 16.06.08 г. е заверена банковата сметка в "Прокредит банк" АД със сумата от 173 970 евро, а на 20.11.2008 г. е заверена банковата сметка в "Кредит Суис" със сумата 260 000 евро, като сумарно двете плащания през 2008 г. са на стойност 434 000 евро.

Русинов е констатирал плащане на авансов данък в размер на 34 031,44 лв. на 20.06.2008 г. и на данък в размер на 52 000 лв. - на 04.12.2008 г. Общо платения данък е 86 031,44 лева. Заключението не е оспорено от страните и е обсъдено от съда съгласно изискванията на чл. 202 ГПК в съвкупна преценка със събраните писмени доказателства, като следва да се отбележи, че отговорите на Русинов не са по правни въпроси.

По делото е приложен АПВ № 900341/08.09.2009 г., в който издателят на акта е констатирал следното: "... лицето е подало декларация по чл. 50 ЗОДФЛ за 2008 г.; декларирани са доходи от прехвърляне на права или имущества в размер на 848 730 лева; авансово внесения данък е в размер на 86 952,20 лева. Това означава, че декларираният от Т. Чакъров доход е проверен и възприет от приходния орган. В подкрепа на този извод е представеното в касационното производство приложение № 5. В таблица 5 е посочен доход с продажна цена в размер на 848 830 лв., изплатена от "Едмъндсън Пропърти С. А". В касационната жалба е обяснено, че сумата от 848 730 лв. представлява данъчна основа, облагаема с ДОД, изчислена съгласно чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ след приспадане цената на придобиване на дяловете - 100 лева. Дори и да не се възприеме това твърдение, то соченото от представителя на Д "ОУИ" - гр.

София несъответствие между получения през 2008 г. доход и декларирания в ГДД е твърде несъществено и само по себе си не може да мотивира извод за различен резултат по делото. Недопустимо е за пръв път в касационното производство да се оспорва истинността на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г., която не е оспорена в първоинстанционното производство и която е била предмет на проверка в последващо издадения АПВ от 08.09.2009 г.

В писмо № 2100183/26.06.2007 г. на ЦУ на НАП е записано, че на 20.09.2005 г. "Трейсър" купува дяловете на "Еуроком Пловдив" от 12 ФЛ... Към момента покупната цена остава неплатена...."

Текстът на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2007 г., е материалноправна норма, без да й е придадено обратно действие. Това означава, че тя не се прилага за доходи, за които се твърди, че са придобити през 2006 г.

Доходът от продажбата на дяловете е деклариран през 2008 г., поради което не може да се счете, че са налице укрити приходи, тоест законосъобразно е прието в първоинстанционното решение, че липсва основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Вземането за стойността на дяловете не може да бъде квалифицирано като доход по смисъла на чл. 11, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.), респективно незаконосъобразно е определен данък за 2006 г.

В горепосочения смисъл са решение № 6320/13.05.2010 г. на ВАС IА о. по адм. д. № 16448/09 г.; решение № 12033/28.09.2011 г. на ВАС, I о. по адм. д. № 1732/11 г.; решение № 15444/15.12.2010 г. на ВАС, I о. по адм. д. № 7860/10 г.; решение № 9521/08.07.2010 г. на ВАС, IА о. по адм. д. № 3221/10 г.

По касационната жалба на Т. Чакъров с ЕТ "Рами - ГТ - Тома Чакъров":

Основното оплакване на касатора е свързано с неправилно определяне на данъчната основа в която за периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. са включени приходи и разходи в пълен размер, без да се извадят 1/2 от тях предвид гражданския брак на Чакъров с Г. Чакърова до края на 2004 г. Това оплакване е неоснователно, тъй като периодът на брака до неговото прекратяване с развод, не съвпада напълно с процесните периоди. Недоказано е и твърдението на касатора за двукратното участие на разходите в изходящия паричен поток, респективно неправомерното увеличаване с тях на паричния недостиг за трите години.

При липса на произнасяне в първоинстанционното решение относно искането за присъждане на разноски, страната е могла да поиска такова произнасяне от компетентния съд.

Настоящата касационна инстанция присъжда на Чакъров разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение в размер на 7 231 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение