Решение № 12964 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2016 г.

Решение № 12964 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 1034/09.05.2016 г., постановено по административно дело № 2324/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-18-1305589-091-001/25.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 294/24.06.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" гр. В., относно определените на Е. И. С. данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 6 601,34 лева главница и 5 059,68 лева лихви и в частта, с която приходната администрация е осъдена да заплати разноски в размер на 668 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на оспореното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда относно наличие на изтекла погасителна давност за публичните задължения за 2007 г., като се твърди, че по делото са събрани доказателства относно спиране на давностния срок на основанието по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. И. С. против ревизионния акт, с който са й определени данъчни задължения за 2007 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. От ответника по касационната жалба - Е. И. С., чрез пълномощник адвокат С. З. е постъпил писмен отговор, в който се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - В. е ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на Е. И. С. са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 6 601,34 лева главница и 5 059,68 лева лихви, за данъчен период 2008 г. в размер на 3 444,46 лева главница и 2 121,78 лева лихви и за данъчен период 2010 г. в размер на 2 010,79 лева главница и 801,87 лева лихви. Настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе досежно установените с ревизионния акт публични задължения за периода 2007 г. В тази част ревизионният акт е бил отменен от съда, който е приел за основателно възражението за погасяване на задълженията по давност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. Съгласно тази норма, давността за задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е започнала да тече от 01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2013 г. Според решаващия съд, конкретното ревизионно производство е започнало след изтичане на посочения давностен срок, тъй като заповедта, с която е била възложена ревизията е връчена на ревизирания данъчен субект на 28.03.2014 г. Този правен извод не се споделя от касационната инстанция, тъй като не е съобразен с установените по делото факти и приложимия закон. В хода на първоинстанционното съдебно производство от страна на приходната администрация е представено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 53108/19.12.2014 г., с което е наложена възбрана върху имот, собственост на ревизираното лице, представляващ магазин, с площ от 18,55 кв. м., находящ се в гр. Р., ул. "Ц. А." .№.... Видно от представена справка - извлечение, издадена от Служба по вписванията гр. Р. по партидата на лицето Е. И. С. е, че тази обезпечителна мярка е ефективно наложена чрез вписване на възбраната върху имота. Така установеното обстоятелство означава, че давностния срок е спрял да тече на основанието, регламентирано в чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно с налагане на обезпечителната мярка, чието действие в последствие е било продължено до издаване на процесния ревизионен акт. Следователно задълженията за данък върху доходите на физическите лица за 2007 г., не са били погасени по давност, тъй като изтичането на същата е било спряно. Този извод налага настоящият съд да разреши спора за дължимостта на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за този данъчен период, както и неговия размер. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приходните органи са установили наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода. Това е дало основание за провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК. Анализирано е движението на паричните средства, разходвани от лицето, като в разходната част са включени обичайния размер на разходите за живот, определени по данни на НСИ, вноски към търговско дружество, разходи към енерго-разпределително дружество, разходи за пътуване в чужбина, разходи за закупуване на лек автомобил и недвижим имот, разходи за вестникарска услуга от "Вестникарска група България" ООД, платени данъци и такси. В приходната част са включени изтеглени суми от банкови сметки, закупена валута, получени заемни средства от М. Н., възстановени суми от "Вегак" ЕООД. Извършена е съпоставка между приходите към датата на придобиването им, съответно направените от лицето разходи към датата на извършването им, при която за 2007 г. е установен недостиг на парични средства в размер на 30 355,59 лева, като върху така определената данъчна основа е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 6 601,34 лева и лихви до датата на издаване на ревизионния акт в размер на 5 059,68 лева. Посочените в ревизионния доклад конкретни парични суми, формиращи баланса на приходите и разходите, не са били оборени от ревизираното лице, нещо повече от негова страна е заявено, че не оспорва размера на същите, както и датите, на които са придобити или разходвани. Същевременно, приходната администрация е използвала незаконосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства, който не съответства на приложимия материален закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл. 15 от същия закон, данъчната година е календарната година, а чл. 17 от ЗДДФЛ регламентира, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В този смисъл данъчната основа за данък върху доходите на физически лица, законово се определя на годишна, а не на месечна основа или съобразно моментни салда. Първоинстнационният съд е установил това несъответствие, поради което правилно е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която е изготвила паричен поток за 2007 г. на годишна база, съобразно данните, установени в ревизионното производство. Съгласно заключението на вещото лице, недостигът за 2007 г., изчислен в годишен аспект е 30 300,67 лева, въз основа на която сума, дължимият данък следва да е в размер на 6 588,16 лева, а лихвите за забава, изчислени от датата на изискуемостта до датата на издаване на ревизионния акт са в размер на 5 049,59 лева. С оглед на изложените мотиви, съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт относно определените с него данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата до 6 588,16 лева главница и за сумата до 5 049,59 лева лихви, се явява неправилно и подлежи на отмяна. Следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. И. С. против ревизионния акт, в частта с която са й определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата до 6 588,16 лева главница и за сумата до 5 049,59 лева лихви, а в останалата част решението следва да остане в сила. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта, с която Дирекция "ОДОП" гр. В. е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 668 лева. Съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт и след изчисляване на съдебно-деловодните разноски по компенсация, ревизираното лице дължи разноски на приходната администрация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 981,56 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,