Решение № 15069 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2011 г.

Решение № 15069 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Тодорова Христова, от гр. Ботевград против решение № 153/12.01.2011 г. по адм. дело № 7959/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 9, ал. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 153/12.01.2011 г. по адм. дело № 7959/2010 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Иванка Тодорова Христова, от гр. Ботевград срещу решение № 417/28.09.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4511097393/4 от 25.06.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с които е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 49 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/1971 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. С предходни свои актове органите на НОИ са изменили отпуснатата на Иванка Христова пенсия на основание чл. 49 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/1971 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността във връзка с новопредставен от нея осигурителен стаж за времето от септември 1999 г. до юли 2007 г., придобит в Гърция. Установено е, че въз основа на него жалбоподателката е получила пенсия от гръцката държава. Сумирайки този осигурителен стаж към придобития в България, за Христова не е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО и не са налице основания за прилагане на разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, за което тя настоява. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителен стаж, придобит извън страната се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. На основание чл. 49 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/1971 отпуснатата от НОИ пенсия законосъобразно е изменена от момента на отпускане на пенсията в държавата - членка на ЕС, като съгласно чл. 45 положеният осигурителен стаж в тази държава допълва придобития в Република България. Достигайки до същите правни изводи, при точна преценка на фактите по спора, административният съд законосъобразно и обосновано е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на НОИ, с които е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванка Тодорова Христова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,