Решение № 1505 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2012 г.

Решение № 1505 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, подадена чрез юрк. Захариева, против решение № 4421 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 51/2012 г. на Административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-150-2600/3657 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на фонда и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Сочи като отменителни основания, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост. Ответната страна, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в хода на производството административния орган не е доказал, че са налице основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по отношение на всички посочени в административния акт площи поради и което правилно административният съд е отменил акта и е върнал преписката за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от пълномощника на ЗКПУ "Напредък 2000" село Згалево, община Пордим, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. 02-150-2600/3657 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на фонда. С него е оторизирана обща субсидия за кампания 2010 г., като е приел като недопустима за подпомагане по НДП обща площ от 6,48 ха. Възразил е, че в процесния акт липсва изложение на фактическите и правни основания, при които посочените в писмото площи са определени като недопустими. Липсват и мотиви/ обяснения при какви проверки и защо са преценени като недопустими за подпомагане. Използвана е информация по отношение на допустимите площи от 2009 г., която не е меродавна към 2010 г. Неправилно ДФЗ-РА като е приел, че процентното съотношение на недопустимата към установената площ е 3,9 %, е намалил с 12,96 ха декларираната от бенефициента площ от общо 1 649,71 ха. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от представител на кооперацията общо заявление за плащания на площ УИН: 15/230610/49962 от 7.04.2010 г. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Заявлението отговаря на всички нормативни изисквания и съдържа надлежно попълнена таблица на използваните парцели през 2010 г. Искането касае схемите за единно плащане на площ и схемите за национални доплащания за кампания 2010 г. С оспореното писмо на кооперацията е отказано частично финансово подпомагане, поради констатирани несъответствия за четири площи, като е прието, че от тях 6,48 ха са недопустими. ДФЗ-РА при така установената като недопустима площ е приел, че е процентното съотношение на недопустимата към установената площ е 3,9 % и е намалил с 12,96 ха декларираната от бенефициента площ. Посочено е, че установените площи са площи от заявените парцели, изчислени съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г. т. е. площи, които отговарят на изискванията за отпускане на помощта. Недопустимата площ е посочена, като площ, която не отговаря на изискванията за отпускане на помощ, тъй като при извършена кръстосана проверка съобразно парцелите от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ се установява, че тези площи следва да се изключат. От писма с изх. № 11-343 от 11.07.2012 г. е констатирано, че за процесните парцели е използвана сателитна снимка от 2009 г., направена на 22.09.2009 г. Като краен резултат по първата схема е оторизирана сумата от 298 251,61 лв. от поисканата 301 807,07 лв., а по втората схема е оторизирана сумата от 163 154,03 лв. от поисканата от поисканата от 165 100,15 лв. Административния орган при определяне на допустимите площи и определяне на оторизираната сума по двете мерки не е извършил теренна проверка на място за сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно- техническа експертиза, дала основно заключение. Тази експертиза не е оспорена от страните, приета е от съда и е залегнала в мотивите към решението. При тези данни по делото, съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. Приел е, че безспорно ответникът по жалбата е компетентен орган да постанови оспорения административен акт, както и, че има право да извършва административни проверки и въз основа на подобна проверка и направено сравнение от СИЗП да констатира наличието на недопустима площ от 6,48 ха, която не е приел за обработваема и е изключил от подпомагане. Констатирал е обаче, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили, като основание за издаване на акта, което в случая не е направено към процесния период - 2010 г. Не е доказано безспорно, че през 2010 г. площите от 6,48 ха, приети като недопустими за подпомагате са били необработваеми. Позовал се е на заключението на вещото лице, че от снимки от 2011 г. се установява, че тези площи са обработваеми с едно малко изключение от 1,27 ха, които са 0,08 % от заявената площ, което е индиция, че през 2010 г. също са се обработвали. Констатациите на административния орган биха били верни, ако процесното писмо касаеше заявление за подпомагане от 2009 г., но съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, акта следва да е материално законосъобразен към момента на постановяването му и ответникът следва да докаже това съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК. Въз основа на тези съображения, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и му е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Основното възражение на касатора е насочено срещу заключението на изготвената и приета в съдебното производство СТЕ с която се опровергават официалните данни по досието. Доводът е неоснователен. Експертизата е изготвена и приета в съдебно заседание на 06.06.2012 г. в присъствието на страните и не е оспорена от страна на ДФЗ-РА. Ако представителя на касатора е считал, че са налице основанията на чл. 201 от ГПК е следвало да оспори заключението на СТЕ и да направи конкретни искания, което не е сторено. В изпълнение разпоредбата на чл. 202 от ГПК административният съд е обсъдил неоспореното заключение по изготвената и приета СТЕ заедно с всички доказателства, включително и с писмо на МЗХ изх. № 11-343 от 11.07.2012 г. в което се сочи, че в процесния случай констатациите за състоянието на процесните площи, касаещи 2010 г. са на базата на сателитни снимки от 22.09.2009 г. Заключението не е оспорено в тази му част и обосновано е било кредитирано от съда и съответно е послужило за обосновка на правните изводи. При наличието на аерофотоснимка за процесните площи от 2009 и 2011 г., при които се констатират съществени различия относно стопанисването им и при липсата на теренни проверки през 2010 г., приетото от ДФЗ, че и през 2010 г. тези площи са били в същото състояние, заснето през 2009 г. остава недоказано. Още повече, че в административната преписка няма данни/ а и не се твърди от страните/ за извършвана през 2010 г. теренна проверка на място на заявлението на кооперацията. Неоснователно е и възражението на касатора, че при постановяване на решението административният съд не се е съобразил с представените снимки от 2009 г. и не е изложил мотиви по какви причини приема за меродавни тези от 2011 г. Не намира подкрепа в основните принципи заложени в чл. 7 и чл. 12 от АПК, тезата на касационния жалбоподател за съобразяване от страна на съда със снимките от 2009 г., тъй като са от по-близка дата до процесния период - 2010 г. В случая процесните площи са определени като попадащи в недопустим за подпомагане слой през кампания 2010 г. въз основа единствено на ортофото и сателитни изображения за 2009 г. Няма безспорни доказателства, че тези данни са били актуални през 2010 г., когато е започнала обработката и ползването на площите от кооперацията. При липсата на актуална геореферентна графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена теренна проверка, доколкото процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5% проверки на място за 2010 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г., те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не се отговаряли на изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на на административния акт е било да докаже твърдяните факти в оспореното писмо. Такива доказателства от страна на ДФЗ не са представени в производството. Останалата част от жалбата съдържа теоретично изложение на системата за проверка на декларирани площи и няма характер на касационни доводи, поради което и не подлежи на обсъждане. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,