Решение № 7907 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2009 г.

Решение № 7907 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на министъра на отбраната е подадена чрез упълномощен държавен експерт - юрист Д. Георгиева против решение № 982 от 20.11.2008 г., постановено от Административен съд - София - град, II отделение, 24 състав по адм. д. № 4644/2008 г. Втората жалба против горепосоченото решение е от "Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД, гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор Румен Георгиев, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Б. Дачев. С двете касационни жалби, в съдебно заседание чрез процесуалните представители и с писмени становища се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Според касаторите съдебното решение е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е и неправилно като необосновано и поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 11, ал. 1 от Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки (НВСОП) и излагат подробни съображения против изводите на първоинстанционния съд относно предмета на процесната поръчка. Всички касатори молят Върховния административен съд да отмени съдебното решение и да остави в сила като законосъобразен утвърдения от упълномощен заместник - министър Протокол № РД - 38 - 90/8.07.2008 г. Ответникът - ЗАД "Алианц България" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Милен Драгневски, оспорва двете касационни жалби с писмени възражения и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Лазаров, който пледира за оставяне в сила на съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, защото в обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и е обосновано, а ЗАД "Алианц България" АД е декларирал точно изискващите се факти и обстоятелства, поради което не са нарушени изискванията на възложителя. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. По възражението за недопустимост на съдебното решение касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, защото съдът правилно е определил приложимия нормативен акт - Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, приета с ПМС № 233/3.09.2004 г., към която препраща чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки. Касаторите се позовават на чл. 128, ал. 3 от АПК и твърдят, че към него препраща текста на чл. 122к, ал. 2 от ЗОП. Действително по силата на чл. 122к, ал. 2 от АПК при обжалване актовете на възложителите при възлагане на обществени поръчки, определени с наредбата по чл. 13, ал. 2 от ЗОП се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове, тоест редът, визиран в АПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е приложима нормата на чл. 128, ал. 3 от АПК и спорната обществена поръчка не е изключена от съдебен контрол, защото предметът й не е свързан непосредствено с осъществяване външната политика на страната, с отбраната и сигурността на страната. Процесната обществена поръчка има за предмет застраховане на личния състав на контингент от Българската армия в база "Кропър" - Багдад и кадровите военнослужещи и граждански лица в МО и БА в Ирак и съседни на Ирак страни. За да се приложи нормата на чл. 128, ал. 3 от АПК законодателят е предвидил изрично връзката с външната политика, отбраната и сигурността на страната да е непосредствена, а в конкретната хипотеза е налице връзка, която не е пряка и непосредствена. По отношение твърденията на касаторите за неправилност на съдебното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, Върховният административен съд намира двете касационни жалби за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 982 от 20.11.2008 г., е отменено по жалба на ЗАД "Алианц България" АД решение № РД - 38 - 90/8.07.2008 г. на зам. министъра на отбраната, обективирано в протокол от 30.06.2008 г. на комисия, назначена със заповед № Р - 215/30.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната и делото е върнато като преписка на зам. министъра на отбраната за довършване на откритата с решение № 95/9.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната процедура по възлагане на специална обществена поръчка, която да започне от проверката за допустимост на предложенията и последващата оценка и класиране на участниците, съобразно дадените указания и Министерството на отбраната е осъдено да заплати на ЗАД "Алианц България" АД разноски в размер на 130 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е приел, че дружеството - жалбоподател е отстранено неправилно и неоснователно от процедурата по възлагане на спорната специална обществена поръчка. Първоинстанционният съд е преценил, че предложението на ЗАД "Алианц България" АД изцяло е съответствало на изискванията на възложителя. В мотивите на атакуваното съдебно решение е отразено, че спорните декларации по т. 10.15.6, т. 10.15.11, т. 10.15.12, т. 6.7. и т. 10.15.14 от решението на възложителя за откриване на процедурата и декларация по т. 14 от списъка за необходимите документи към утвърдената конкурсна документация, за които възложителят и назначената от него комисия са приели, че не отговарят на изискванията, не страдат от съществени пороци и недостатъци, защото възложителят не е утвърдил задължителен образец на декларациите и от тях не липсват съществени реквизити. Административният съд - София - град е констатирал, че предметът на процесната специална обществена поръчка не е изписан изцяло в решение № 95/9.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната и в така нареченото "Съдържание" думите "и репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване" липсват, както и от заглавната страница на утвърдената документация (на лист 43 от делото). Оттук е изведен извод, че неточното изписване предмета на поръчката в представените от ЗАД "Алианц България" АД декларации е ирелевантно и не е съществен порок на същите. Освен това първоинстанционният съд е установил, че назначената от възложителя конкурсна комисия не е приложила разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от НВСОП и не е дала възможност на дружеството да отстрани несъответствията в декларациите. Настоящият съдебен състав не споделя становището на Административен съд - София - град, тъй като не съответства на установената по делото фактическа и правна обстановка. Между страните не е имало спор относно правнорелевантния факт, че в представените от ЗАД "Алианц България" АД декларации по т. 10.15.6, т. 10.15.11, т. 10.15.12, т. 6.7. и т. 10.15.14 от решението на възложителя за откриване на процедурата и декларация по т. 14 от списъка за необходимите документи към утвърдената конкурсна документация е вписано "медицински разходи" и липсват думите"и репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване" и само в декларациите на подизпълнителите е включена цялата застраховка. В случая не става въпрос за неточно изписване пълния предмет на поръчката, а за липса на изискуемите декларации по отношение на тази част от процесната поръчка, която включва поемане на отговорност за репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване. В спорните декларации ЗАД "Алианц България" АД е представило информация на възложителя и е декларирало изискуемите обстоятелства само относно застраховката "медицински разходи", но не и във връзка с "репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване". Решаващият съдебен състав намира, че Административният съд - София - град е смесил изискуемите документи относно техническото предложение, като е констатирал, че в техническото задание, предложено от ЗАД "Алианц България" АД е включено и репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване. В случая става въпрос за различни изисквания, като специфичните изисквания относно изискуемите декларации не са изпълнени и кандидатът в процедурата е отстранен именно за това, а не за непълно техническо предложение. Неправилна е тезата, развита в първоинстанционното решение, че възложителят сам е допуснал нарушение, тъй като не бил утвърдил задължителен образец на декларациите. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че в нито един текст на приложимата НВСОП не е регламентирано такова задължение, поради което не може да се възприеме, че възложителят носи отговорност за неправилно вписаните данни в спорните декларации. Необоснован е доводът, развит в мотивите на съдебното решение, за непълно изписване предмета на процесната специална обществена поръчка в решение № 95/9.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната и в така нареченото "Съдържание", в което думите "и репариране вследствие злополука и/или акутно заболяване" липсват. Според решаващия съдебен състав от правно значение в случая е изписването в т. 1 от решение № 95/9.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната за откриване на процедурата, озаглавена "Предмет на обществената поръчка", в която изрично е вписано: "при покритие на всички военни рискове, сключване застраховки "Злополука", "Медицински разходи" и репариране вследствие и/или акутно заболяване... ". В този смисъл са описани и различните видове застраховки в приложеното към документацията в раздел II "Пълно описание на предмета на поръчката" (на стр. 31 от адм. д. № 4644/2008 г.), в което са надлежно вписани всички застраховки, включително "и репариране вследствие и/или акутно заболяване". По отношение становището на първоинстанционния съд за осъществено нарушение от конкурсната комисия на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от НВСОП, настоящият съдебен състав счита, че такова нарушение не е налице. Визираната норма урежда правомощие на комисията при възлагане на обществена поръчка чрез преговори. В конкретната хипотеза обаче, съобразно т. 3 от решение № 95/9.06.2008 г. на зам. министъра на отбраната видът на процедурата е " конкурс по документи". Текстът на чл. 11, ал. 1 от НВСОП е неотносим към процесната поръчка, тъй като с горепосочената наредба се уреждат специални отношения, които са изключения от общите норми и принципи, визирани в ЗОП, поради което нормите, съдържащи се в НВСОП не могат да се прилагат по аналогия и да се тълкуват разширително. От съществено значение е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от НВСОП регламентира правна възможност за назначената от възложителя комисия, а не задължение, неизпълнението на което води до опорочаване на проведената процедура. Като е достигнал до обратния извод, Административният съд - София - град е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, което изисква отмяна на обжалваното съдебно решение изцяло, включително и в частта за разноските. Спорът следва да се реши по същество с отхвърляне жалбата на ЗАД "Алианц България" АД. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ЗАД "Алианц България" АД следва да заплати на ЗАД "Армеец" АД направените по делото разноски - 25 лв. внесена държавна такса за подаване на касационна жалба и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,