Решение № 17604 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2018 г.

Решение № 17604 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от секретаря на община Ямбол в качеството на длъжностно лице, определено със заповед на кмета на община Ямбол, да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, против решение № 159 от 21.09.2018 г., постановено по адм. 165/2018 г., на Административен съд - Ямбол, четвърти състав, с което е отменено негово решение № 2801-09961 от 6.06.2018 г. за отказ за достъп до обществена информация по заявление, подадено от М. Сивкова. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че не е ясно дали исканото конструктивно обследване на "Безистен" гр. Ямбол е унищожено, като ако е считал, че преписката не е пълна е следвало да изиска представянето на допълнителни доказателства. Налице е акт на кмета на общината за унищожаване на документи. Оспорва се и приетото от съда, че исканата информация има характер на обществена информация. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - М. Сивкова, чрез пълномощника си адв. Терзийски, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Заявява претенция да й бъдат заплатени направените разноски за правна помощ при изготвяне на жалбата, с която е сезиран Административен съд - Ямбол, които не са й присъдени с решението на съда с доводи за липса на доказателства за заплащане на сумата на конкретен адвокат, а заплащането й на Фондация "Достъп до информация". Представени са доказателства за връзката между Фондацията и адв. Терзийски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Установил е, че административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация вх. № 2801-12696/21.07.2016 г., подадено от М. Сивкова, съдържащо искане да й бъде предоставен достъп до "Конструктивно обследване на Безистена" гр. Ямбол. В заявлението е посочено, че обследването е финансирано от бюджета на общината. С решение № 2801-13631/4.08.2016 г., секретарят на Община Ямбол е отказал достъп до търсената информация, с доводи, че същата не е обществена. С решение на Ямболския административен съд, постановено по адм. дело № 189/2016 г., цитирания отказ е отменен, като преписката е върната за ново произнасяне. Съдебното решение е оставено е в сила с решение № 6812 от 23.05.2018 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. дело № 113/2017 г. С молба от м. май 2018 г., Сивкова е сезирала секретаря на Община Ямбол с искане за изпълнение на съдебното решение. С решение № 2801-09961/6.06.2018 г. секретарят на Община Ямбол е постановил повторен отказ за достъп до исканата обществена информация по заявлението от 21.07.2016 г. Отказът е мотивиран с доводи, че искания документ няма самостоятелно значение, тъй като предоставя оперативна информация, не е послужил за издаване на последващ акт от общинската администрация, а и има характер на временно-оперативен и с текущо значение, с кратък срок за запазване, като за общината няма задължение да го съхранява. Представена е извадка от Номенклатура на делата образувани от дейността на Община Ямбол със срокове за съхранение, утвърдена на 1.01.2013 г. от кмета на община Ямбол, акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 4.10.2017 г., съставен от комисия в Община Ямбол, в който е описано, че последната е отделила за унищожаване документи с изтекъл срок на съхранение, които нямат практическо и справочно значение и писмо от 8.01.2018 г. от началник отдел "Държавен архив" - Ямбол относно акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение, с което уведомява кмета на община Ямбол, че приемат акта за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение. Съдът е приел, че от цитираните доказателства не се установява дали е унищожен документът "Конструктивно обследване на Безистен", за който обект не се спори, че е паметник на културата от национално значение. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение № 2801-09961/6.06.2018 г. на секретаря на Община Ямбол е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД02/0386 от 6.08.2010 г. на кмета на Община Ямбол, с която секретаря на общината е определен за лице, което да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до искана обществена информация, но е незаконосъобразно. Съдът е посочил, че информацията, съдържаща се в искания документ има самостоятелно значение, същата по характера си е обществена, тъй като е относима към обект национална културна ценност и неговото физическо състояние и се дължи на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да може всеки гражданин да си състави собствено мнение за състоянието на този имот. Обследването е възложено от общината и е заплатено със средства от общинския бюджет, т. е. информацията е във връзка с повишаването на прозрачността и отчетността на субект по чл. 3 от закона, каквато несъмнено е общината. Липсват категорични доказателства документът да е унищожен. Освен това общината няма право да го унищожава, тъй като същият е предмет на неприключило производство - след отмяната на предходния отказ на секретаря на общината да предостави достъп до информация, преписката е върната на органа за ново произнасяне, с което висящността на производството е възобновена. По тези съображения, оспорения отказ за достъп до исканата информация е отменен. Така постановено решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, че изводите на съда за липса на категорични данни за унищожаване на конструктивното обследване са необосновани. Същото не намира опора в данните по делото. В нито едно от представените от задължения субект доказателства, които са подробно обсъдени от съда, не се установява унищожаването на конкретния документ, носител на търсената информация. Правилни са и изводите на съда, че няма основания процесния документ да бъде категоризиран като документ с временен характер, същият е със самостоятелно значение, в който смисъл съдът вече се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение. Правилно е прието, че поради това липсва основание за унищожаването му, а и същият като предмет на неприключилото административно производство не следва да бъде унищожен. В този смисъл, правилен е изводът на съда, че твърдяната липса на съхранение на документа е останала недоказана. Не може да бъде споделено и възражението, че съдът е бил длъжен да изиска още доказателства от административния орган, щом е считал, че представената преписка не е окомплектована. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК и правилно е разпределил доказателствената тежест, като задължението за установяване на фактическите и правни основания за издаване на акта лежи върху задължения субект. Същият е представил доказателства, но от тях не се установяват твърденията от защитната му теза. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че исканата информация за физическото състояние на обект "Безистен" е обществена и се дължи на заявителя. Този спорен въпрос вече е решен с влязлото в сила решение № 143/18.11.2016 г. по адм. дело № 189/2016 г. на Административен съд - Ямбол, оставено в сила с решение № 6812/23.05.2018 г. по адм. дело № 113/2017 г. на ВАС, е което е отменен предходния отказ на секретаря на община - Ямбол за предоставяне на поисканата информация. В решенията изрично е прието, че търсената информация е обществена и следва да се осигури достъп до нея, като е обсъден и самостоятелния характер на информацията от възложеното и финансирано от общината обследване на физическото състояние на "Безистена" в гр. Ямбол. Всички доводи в касационната жалба относно строителството и други подобни са неотносими към спора. Постановеният повторен отказ със същите доводи, както и възраженията в касационната жалба са израз на несъобразяване с влязло в сила съдебно решение, като следва да бъде споделено посоченото от представителя на Върховната административна прокуратура, че това е "грубо незачитане" на влязъл в сила съдебен акт. Задълженият субект е длъжен да предостави исканата информация, като изпълни съдебното решение. Ако повторният отказ беше мотивиран само с посочените доводи, то той би бил нищожен, по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК, но доколкото са развити и нови основания - относно унищожаване на документа, в който е обективирана търсената информация, правилно съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен и го е отменил. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски за касационното производство, такива не са и доказани, поради което не следва да бъдат присъждани. Искането му за присъждане на разноските за правна помощ, направени в първоинстанционното производство, не следва да бъде разгледано, тъй като първоинстанционното решение, съдържащо изричен диспозитив, с който искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката не е уважено, е влязло в сила в тази част, тъй като не е обжалвано. Не е направено и искане за изменение/допълване на постановеното решение в частта за разноските в срока по чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. По тези съображения претенцията е извън предмета на произнасяне. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,