Решение № 1752 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Деспотов, чрез адв. Б. Печева, срещу решение 1905/28.10.2022 г. постановено по адм. дело 1507/2022 г. на Административен съд (АС) Пловдив. По подробно изложени в касационната жалба твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател в съдебно заседание не се представлява. Ответникът по касация Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрк. Лазаров оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив отхвърля изцяло предявените искове от И. Деспотов срещу НЗОК за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 27 200 лв., представляващи възнаграждението, което би получил, ако е бил допуснат до работа на база на получаваното от него за съответната длъжност, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в претърпени страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат от действията на служители на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение И. Деспотов е осъден за заплати разноските по делото. За да се произнесе по спора съдът квалифицира исковете като такива с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени от действия и бездействия на административен орган на НЗОК. Съдът съобразява, че не се твърди незаконосъобразност на заповедта за отстраняването от работа от 10.05.2018 г., която не е отменена. Посочва, че временното отстраняване от длъжност по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, чиято цел е да се предотврати настъпването на определени вредни последици, както и че временното отстраняване в случая е обусловено от наличието на образувано наказателно производство срещу съответния служител и мярката поради това е временна до приключване на наказателното производство. Съдът посочва, че това производство не е приключило, поради което действието на административния акт продължава, включително до прекратяването на служебното правоотношение със заповед 2 от 01.07.2020 г. на управоителя на НЗОК. Съдът излага мотиви, че възстановяването на работа на отстранен служител не настъпва автоматично след отпадане на основанието за временно отстраняване, а след волеизявление на лицето, което желае да заеме отново държавната служба и след съответен изричен акт на органа по назначаване. В хода на съдебното дирене съдът изслушва и приема съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице размерът на евентуално дължимото обезщетение на Деспотов за периода от 10.01.2019г. до 30.06.2020г. е в размер на 27 131,59 лева, а възнаграждението, което би трябвало да получи за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г. е в размер на 26 157,64 лева. На следващо място съдът приема, че не е налице и твърдяното от жалбоподателя незаконосъобразно фактическо бездействие на органа по назначаване, изразяващо се в бездействието да възстанови служителя на работа. Позовава се на правната природа на временното отстраняване от длъжност както и с липсата на нормативно задължение, което да не е изпълнено от административния орган. В заключение съдът приема, че исковете са неоснователни и постановява обжалваното решение. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд обосновава законосъобразни правни изводи относно липсата на установен незаконосъобразно действие или бездействие от страна на НЗОК, което да послужи като основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, без да бъдат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите му са логични, последователни и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от закона предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред или съответно признати от съда за незаконосъобразни; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е налице първата изискуема от закона предпоставка, а именно незаконосъобразни действия или бездействия на органа по назначаването, както правилно приема съда. Въпросните, твърдяни от касатора действия и бездействия се основават на влязъл в сила индивидуален административен акт. Установено е по делото, че касаторът е временно отстранен от длъжност от органа по назначаването, с влязла в сила заповед, на основание чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДСл., във връзка със задържане под стража и образувано наказателно дело, считано от 09.05.2018 г. Временното отстраняване от длъжност по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДСл. по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, то не е санкция за неправомерно поведение, нито дисциплинарно наказание, наложено е до приключване на наказателното производство. При това положение, недопускането на служителя да изпълнява държавната служба не представлява незаконосъобразно бездействие, тъй като е последица от вече влязлата в сила принудителна административна мярка и е обусловено от изпълнение на задълженията на административния орган, свързани със спазване на трудово-осигурителното законодателство за времето, докато е в сила наложената мярка. При липсата на установено бездействие от административния орган не е налице елемент от фактическия състав от изброените в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и няма основания за претендиране на обезщетение по този ред както правилно приема решаващият съд. По изложените съображения и при липсата на касационни основания за отмяна решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 (триста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение