Решение № 8705 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 252/2017 г.

Решение № 8705 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 252/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - С. О., срещу решение № 7689/05.12.2016 г. по адм. дело № 2321/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост и вместо това - да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява се от юрк. Вл. Личев, който поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения. Счита, че в настоящия случай процесните обекти, въпреки мотивите на Административен съд С.-град, представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, същите са разрешени като такива и би следвало премахването им също да бъде осъществено по този ред. Ответната страна - "Инициативи" АД,, чрез адв. А. Т., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Поддържа се представеният по касационната жалба отговор, претендират се разноски, по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от дружеството - ответник в касацията, (правоприемник на "Булай" ЕАД), срещу заповед № РА-18-01/05.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при С. О., с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7, вр. чл. 56 ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи за рекламната дейност на С. О., е наредено премахването на преместваемо съоръжение: "Модулни павилиони за търговия с промишлени стоки", находящо се върху част от тротоара на подхода към УНСС, ул. "Осми декември", кв. 160 по плана на гр. С., р-н "Студентски", изпълнено в редица, в две групи - от три модула с общ размер 13.10/4.40м. и височина 2.50м. и четири модула, с общ размер 17.50/4.40м. и височина 2.50м., с метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма-стъклопакет, захранени с ел. енергия, поставени върху терен-общинска собственост с площ 132 кв. м., с изтекъл срок на разрешенията за поставяне и с отпаднало правно основание за заемане на терена и за издаване на разрешения за поставяне. С оспореното решение съдът е отменил заповедта, като е приел, че при издаването й не са спазени административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалния закон. Въз основа на анализ на посоченото в акта правно основание, на относимите чл. 56, ал. 1, 2 и 5 ЗУТ, § 5, т. 80 ПР ЗУТ и заключението на вещото лице по неоспорената СТЕ, съдът е направил извода, че обектът, предмет на разпореденото премахване не е преместваем. Обосновал е в тази връзка, че въпросните модули са прикрепени трайно към земята - неподвижно към бетонова фундаментна плоча, с което е променена субстанцията и начина на ползването на терена и същите не могат да бъдат преместени, без да изгубят своята индивидуалност- те не могат да бъдат повдигнати от повърхността, без да бъдат разглобени, при което неминуемо ще бъдат увредени, с оглед свързването им със заварки един с друг. Затова, по отношение на този обект съдът е приел неприложимост на разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ и на Наредбата. Касационното оплакване за неправилност на решението поради необоснованост, е неоснователно. При постановяването му не е допуснато нарушение на закона, съдът е установил релевантните факти и спрямо тях правилно е приложил материалноправните разпоредби. По реда на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ могат да бъдат премахвани обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ - преместваеми увеселителни обекти или преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, елементи на градското обзавеждане, както рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. В чл. 56 и чл. 57 ЗУТ са очертани основните характеристики и белези, на които следва да отговарят обектите, предвид целите, за които се поставят. Във всички случаи това са обекти за задоволяване на обществена нужда, каквито са и процесните. Но за определянето на вида на обекта - като преместваем или строеж, както е посочено и в решението, следва да се съди не само от предназначението му, но и от неговите характеристики. Последните са обусловени от естеството на използваните материали, от начина на самото изграждане, свързването на съоръжението с терена и налице ли е промяна в него. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни, дори да е издадено разрешение за поставяне, на което е акцентът в жалбата - изпълнен с разрешение за поставяне обект може да не е преместваем, а да покрива признаците на строеж. Конструкцията на постройката не е въведена от законодателя като елемент, който я определя като строеж или не, т. е. изпълнение чрез сглобяема конструкция не определя непременно преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, с такава конструкция могат да бъдат и строежи, които не са с предназначението на обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, например гаражи, постройки на допълващото застрояване и пр. Преместваемите обекти принципно са леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, със запазване на цялостта им. За процесните 7 павилиона това условие не е налице. Установено е, че те са изграждани на място, като композиция в две групи, свързани са помежду си с болтови връзки и точкови заварки, върху общ бетонов фундамент, в който са заложени анкерни болтове за закрепване. Данните по одобрения архитектурен проект, по който са изпълнени (в. л. -т. 1, стр. 2), сочат и на покрити с теракот подове, фаянс в сервизните помещения, приложен е и работен проект по част "конструкции", обсъждан от експерта във връзка с начина на изпълнение, връзки във вертикално и хоризонтално отношение, закрепване на сандвич панелите и пр. Затова се споделят изцяло изводите в решението за наличие именно на строеж, изпълнен въз основа на одобрени проекти, с трайно свързване на металната конструкция към терена, с промяна на неговата субстанция, както и невъзможността за преместването на съоръжението в цялост, а само чрез демонтаж, при който неминуемо ще се стигне до увреждането му. Въпросът дали един обект е строеж или не е, е правен, а в случая той е разрешен правилно от първоинстанционния съд, след точен анализ на доказателствата по делото и верният извод въз основа на него, за неприложимост на предприетия със заповедта ред за премахване. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което е обосновано и следва да се остави в сила. При този изход на процеса, на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски по приложения списък и договор за правна помощ, в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,