Решение № 2123 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2015 г.

Решение № 2123 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "В. И. П. Д. -777" ЕООД срещу решение № 3170 от 07.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8401 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2051207151/26.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1249 от 22.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП гр. София, чрез пълномощника си юрк. Горанов излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ № 2051207151/26.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1249 от 22.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП гр. София, с който на "В. И. П. Д. -777" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 43 728,97 лева за данъчни периоди м. 05 и м. 07.2009 г., м. 02, м. 04 и м. 09.2010 г. и м. 05.2011 г. по фактури, издадени от доставчиците "СМС Груп" ЕООД, "Велинов Транс" ЕООД, "Билдинг Пропъртис" ЕООД, "Пламтекс ПХ" ЕООД, "Сигма Композита" ЕООД, "Синдер" ЕООД и "АИГ Комерс" ЕООД и лихва в размер на 14 080,57 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че по отношение на доставчика "Сигма Композита" ЕООД в хода на административното и съдебното производство е представена само фактура. Стоките по фактурата, представляващи родово определени вещи, са индивидуализирани по вид и количество, което не ги индивидуализира до степен, че да се приеме прехвърлено право на собственост по силата на съглашение, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД и без да е необходимо доказване на предаването. По делото не е представен договор за покупко- продажба на стоки, от който да се направят изводи за друго индивидуализиране на стоките. С оглед на това административният съд е приел, че фактурата не обективира доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. По отношение фактурите, издадени от другите доставчици "СМС Груп" ЕООД, "Велинов Транс" ЕООД, "Билдинг Пропъртис" ЕООД, "Пламтекс ПХ" ЕООД, "Синдер" ЕООД и "АИГ Комерс" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че не отговарят на изискванията за съдържанието им, предвид описанието на предмета на същите. Изложил е, че фактурите не съдържат данни за възникнало данъчно събитие, тъй като не са посочени вида и естеството на услугата, мярка и количество, по начина по който са описани услугите, могат да бъдат отнесени към всяка услуга с предмет СМР, консултации и посредничество на същата стойност, както и към всеки договор с такъв предмет, независимо от дължимото изпълнение. За услугите с предмет СМР не е посочено мястото на извършване на услугата, което препятства доказването на изискването по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, услугата да е свързана с икономическата дейност на жалбоподателя. Посочил е, че престацията по облагаемата доставка следва да бъде индивидуализирана с точни параметри, които позволяват доказването й. Съдът е приел за решаващо в случая обстоятелството, че тази непълнота на фактурите възпрепятства доказването на изпълнението на материалноправните изисквания за възникването на данъчно събитие по всяка от процесните фактури. С оглед на това административният съд е стигнал до извод, че фактурите които не отговарят на изискванията за съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС са опорочени като документ по чл. 71, т. 1 от същия закон, което от своя страна съставлява самостоятелно основание да не бъде признато правото на приспадане на данъка по фактурите. В допълнение административният съд е изложил мотиви, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства не може да се стигне до извода, че фактурираните от "СМС Груп" ЕООД, "Велинов Транс" ЕООД, "Билдинг Пропъртис" ЕООД, "Пламтекс ПХ" ЕООД, "Синдер" ЕООД и "АИГ Комерс" ЕООД услуги са реално извършени. Решението е неправилно, в частта относно отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Велинов Транс" ЕООД и "Билдинг Пропъртис" ЕООД и правилно в останалата си част. Касационната инстанция намира, че по отношение на доставчиците "Велинов Транс" ЕООД и "Билдинг Пропъртис" ЕООД неправилно административният съд е приел, че са налице непълни фактури. Действително в т. 1 от диспозитива на Решението от 08 май 2013 г. по дело С - 271/12, Petroma T., Съдът на ЕС е приел, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им, но в конкретния случай не е налице такава фактическа обстановка. Не се спори между страните, че предметът на фактурата, издадена от "Велинов Транс" ЕООД, е "СМР по договор", а предметът на фактурата, издадена от "Билдинг Пропъртис" ЕООД, е "СМР- довършителни работи". Първоинстанционният съд не е отчел фактът, че цитираното от него решение на СЕС касае случай, в който след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел доказване на действителното извършване на фактурираните дейности, естеството и стойността им, а в настоящия случай доказателствата за реалността на доставките са представени от ревизираното лице още в хода на ревизията с възражението срещу ревизионния доклад. Тъй като издаването на ревизионен доклад е част от процедурата по издаване на ревизионен акт, т. е. не е налице решение за отказ по смисъла на практиката на СЕС, то Решение от 08 май 2013 г. по дело С - 271/12, Petroma Transport на Съда на ЕС, същото е неотносимо към конкретния случай. Неоснователно е и изложеното в решението, че ревизираното лице не е представило доказателства на какво основание черпи права да възлага изпълнението на СМР на конкретния строителен обект, респективно, че има качеството на възложител. По делото в том 2, л. 487 е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, том VIII, рег. № 5390, нот. дело № 1457 от 25.04.2008 г., от който е видно, че ревизираното лице е придобило процесния имот чрез покупко-продажба от "ВАГ ИНВЕСТМЪНТ" АД. Като собственик на имота същото има право да възлага извършване на СМР в него. Фактът, че по делото не са представени протоколи, изисквани от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, не е относим към правото за признаване на данъчен кредит. С оглед на това тези констатации на първоинстанционния съд са ирелевантни. По отношение на доставчика "Велинов Транс" ЕООД освен фактурата в хода на ревизията ревизираното лице е представило договор за строителство, сключен на 12.06.2009 г. Като предмет на договора е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни изкопни дейности със собствена техника, заравняване на терена, насипване на пясък, опесъчаване и подготовка на терена за изграждане на тротоарни настилки и бордюри, изграждане на тротоарни алеи с бордюри и околни, фугиране на съответните тротоарни площи на обект в град Свети Влас, местността "Юрта под пътя", комплекс "Апартментхаус". Приложена е количествено-стойностна сметка (т. 2, л. 735) с конкретно посочване на вида, количеството и стойността на услугите, както и 2 бр. приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани. Тези доказатества не са оспорени в хода на съдебното производство от приходните органи. Действително в приемо-предавателните протоколи като обект е посочено "изготвяне на тротоарни настилки и бордюри", но не може само на това основание на лицето да бъде отказано право на данъчен кредит. Съдържанието на протоколите напълно съвпада със съдържанието на количествено-стойностната сметка, в договора конкретно е посочен обектът, на който ще се извършват цитираните СМР. Като допълнителен аргумент за реалност на процесните доставки е и фактът, че видно от заключението на вещото лице по приетата в хода на производството и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза процесната фактура е включена в дневника за продажбите и справките декларации по ДДС на доставчика и е осчетоводена от него. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване същият е сторил по делото. С оглед на това решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "В. И. П. Д. -777" ЕООД срещу РА в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 600 лева по фактура № 0000000009/25.06.2009 г., издадена от "Велинов Транс" ЕООД, и следва да бъде отменено. По отношение на доставчика "Билдинг Пропъртис" ЕООД освен фактурата в хода на ревизията ревизираното лице е представило договор за строителство, сключен на 24.01.2010 г. Като предмет на договора е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни строително-монтажни дейности на обект в град Свети Влас, местността "Юрта под пътя", комплекс "Апартментхаус" съгласно приложение № 1 - количествено - стойностна сметка. Приложена е количествено-стойностна сметка (т. 2, л. 707) с конкретно посочване на вида, количеството и стойността на услугите, както и приемо-предавателен протокол, двустранно подписан. Тези доказатества не са оспорени в хода на съдебното производство от приходните органи. В приемо-предавателния протоколи конкретно е посочен обектът на изпълнение на услугите "Юрта под пътя-Апартментхаус". Съдържанието на протокола напълно съвпада със съдържанието на количествено-стойностната сметка, в договора конкретно е посочен обектът, на който ще се извършват цитираните СМР. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване с оглед на обсъдените доказателства същият е сторил по делото. С оглед на това решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "В. И. П. Д. -777" ЕООД срещу РА в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 997,55 лева по фактура № 0000000025/12.02.2010 г., издадена от "Билдинг Пропъртис" ЕООД, и следва да бъде отменено. Настоящата инстанция намира за законосъобразно решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "В. И. П. Д. -777" ЕООД срещу РА, в частта с която отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "СМС Груп" ООД. Касационната инстанция не споделя извода на административния съд, че процесните фактури са непълни, тъй като в предмета им конкретно е посочено към кой договор се отнасят и във връзка с кой акт образец 19 са издадени. Във връзка с процените фактури са представени договор за строителство, сключен на 29.04.2009 г. Като предмет на договора е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни монтаж на тръби, фитинги и съоръжения на обект в град Свети Влас, местността "Юрта под пътя", комплекс "Апартментхаус" съгласно приложение № 1 - количествено - стойностна сметка. Приложена е количествено-стойностна сметка (т. 2, л. 688), както и 4 бр. приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани. Съдържанието на протоколите напълно съвпада със съдържанието на количествено-стойностната сметка, в договора конкретно е посочен обектът, на който ще се извършват цитираните СМР. При прегледа на тези доказателства касационната инстанция констатира, че от така посоченото в количествено-стойностната сметка и приемо-предавателните протоколи не става ясно какъв е предметът на фактурираните доставки - услуги или материали /стоки/. В договора за строителство е посочено, че се отнася за услуги - СМР, а от описанието в количествено-стойностната сметка и приемо-предавателните протоколи, бройки на материали без конкретно описание на услугите, които биха се извършили с тях, остава впечатление, че същите се отнасят до доставката на стоки. Този аргумент се подкрепя и от показанията на вещото лице по извършената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание, проведено на 17.11.2014 г. Вещото лице на въпроси на процесуалния представител на ревизираното лице е посочило, че "в протокол 4 на стр. 131-132 са записани само материали, т. е. не са записани дейности. Записано е: черна стоманена тръба, черна тръба, муфа, скоба и т. н..... не мога да установя, какво трябва да се извърши...". С оглед на това не става ясно дали процесните фактури се отнасят до доставката на материали или за извършването на услуги и ако касаят извършването на услуги какви точно са те. С оглед на това правилно административният съд е цитирал т. 30 от решението по делото A. Colle на Съда на ЕС, е прието, че сделките трябва да бъдат облагани като се вземат предвид обективните им характеристики, а по т. 31 от същото решение, е прието, че принципът на данъчен неутралитет изисква да се признае освобождаването от ДДС, ако са изпълнени основните изисквания, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания, " (..) Би било различно само ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени основните изисквания". Касационната инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд, че престацията по облагаемата доставка следва да бъде индивидуализирана с точни параметри, които позволяват доказването й. Конкретизирането на доставката следва да бъде в достатъчна степен и по начин, който да позволява последваща проверка и установяване на действителното й извършване. С оглед на обсъдените доказателства и фактът, че същите създават неяснота в предмета на доставките административният съд правилно е заключил, че се възпрепятства доказването на изпълнението на материалноправните изисквания за възникването на данъчно събитие по всяка от процесните фактури - извършването на услугата или прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. С оглед на изложеното се явява правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че РА е законосъобразен в частта си, с която е отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "СМС Груп" ООД. Относно доставчикът "Синдер" ЕООД първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изложил, че не са представени в хода на съдебното производство каквито и да са свързани с фактурите доказателства за вида и обема на фактурираните услуги, за местонахождението на обекта, където е следвало да се извършат, не са представени и доказателства за приемане на извършените работи от ревизираното лице. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като получателят черпи права от доставките чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължението да притежава документи за реалното осъществяване на същите. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В случая такива доказателства не са представени. С оглед на това се явява правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че РА е законосъобразен в частта си, с която е отказано право на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от "Синдер" ЕООД. По отношение на доставката по фактура, издадена от "Сигма Композита" ЕООД, касационната инстанция намира, че съдът е достигнал до законосъобразни изводи и решението в тази му част е правилно. Освен представената по делото фактура № 0000000102/30.04.2010 г. не са представени съпътстващи фактурата доказателства. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин реалното осъществяване на доставките на стоки, тъй като не са представени доказателства за реалното предаване на стоките. Според съда след като става въпрос за родово определени вещи, е необходимо съгласно чл. 6 ЗДДС, както и по чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата) да се докаже прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, чрез приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доказателства за предаването на стоките, каквито липсват по процесната доставка. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактура и сключването на договор. Последният може да бъде заместен само от фактурата, но това не означава, че тя обективира реално извършена доставка, а само съвпадане на волеизявленията на страните, които са я подписали, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи становище, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Правилно първоинстанционният съд е отграничил дефиницията на понятието "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14 от Директивата, тъй като последната за доказването й не изисква прехвърляне правото на собственост на вещта, каквото е изискването по българския закон, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава стоката като собственик, а е достатъчно да се установи, че той я е предал на получателя. В случая това в хода на производството не е доказано. Като допълнителен аргумент за правилността на извода, че не се следва признаване правото на данъчен кредит по процесната доставка е фактът, че от съдържанието на фактурата не става ясно какъв е точно предметът й (доставката на рекламни материали, канцеларски материали или изработването на такива) и по какъв начин стоките се свързват с икономическата дейност на ревизираното лице. С оглед на гореизложеното се явява правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че РА е законосъобразен в частта си, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 508 лева по фактура № 0000000102/30.04.2010 г., издадена от "Сигма Композита" ЕООД. Решението е правилно и в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от "Пламтекс ПХ" ЕООД, с предмет "по договор за посредническа услуга" и "съгласно договор за консултантски услуги". Правилно първоинстанционният съд е изложил, че в хода на административното и съдебното производство не са представени договори, от които да се установи конкретният предмет на посредническите и консултантски услуги. Не са представени доказателства във връзка с начина на изпълнението на услугите, конкретните физически лица, които са участвали в преговори и консултации, получаването на конкретен резултат и използването му за икономическата дейност на жалбоподателя. Както бе изложено по- горе доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В конкретния случай това не е направено поради което правилно и законосъобразно приходните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по процесните 2 фактури, издадени от "Пламтекс ПХ" ЕООД. С оглед на това решението в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Относно отказа на право на данъчен кредит по фактура № 0000000040/13.05.2011 г., издадена на жалбоподателя от "АИГ Комерс" ЕООД, с предмет "комисионна по посредническа услуга" не могат да бъдат споделени оплакванията в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. От мотивите на съдебния акт се установява, че решаващият съд е обсъдил приетите по делото доказателства и въз основа на тях е установил релевантните факти по спора, като е обсъдил доводите на страните. Съдът е извършил преценка на доказателствата по делото и дали от тях може да бъде направен извод, че такава стопанска операция действително е извършена от доставчика и по този начин да се отговори на основния спорен въпрос налице ли е реална доставка на услуга. Направените изводи в тази насока в мотивите на решението на административния съд са правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящата инстанция. Като допълнение на мотивите на съда в тази насока следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ТЗ поставя изискване търговският посредник да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори, като в края на деня е длъжен да датира и подпише станалите вписвания. Извършените вписвания в дневника служат като доказателства за извършената дейност от посредника и съставляват основание за заплащане на възнаграждение /чл. 51 от ТЗ/. Съдебната практика приема, че непредставянето на дневник от търговския посредник не прави действията или сключения от него договор недействителен, т. е. липсва санкция при неизпълнение на задължението за водене на дневник. Независимо от посоченото, тълкуването на разпоредбите на ТЗ налагат извода, че задължението за водене на дневник от търговския посредник е законово установено и следва да бъде подчинено на режима за водене търговските книги - глава седма от част първа на Търговския закон. За да се установи реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9 от ЗДДС, следва да се установи извършването на услугата. В тежест на данъчно задълженото лице е да удостовери, че се ползва от резултата на извършената услуга. В случая не са представени доказателства, от които да се установява реалното извършване на посреднически услуги и съдействие при сключване на сделка във връзка с продажбата на студио TN 3, находящо се в гр. Свети Влас, обл. Несебър, обл. Бургас, в местността "Юрта под пътя" - жилищна сграда с идентификатор 11538.3.82.1, разположено на четвърти жилищен етаж. Не е установено в какво се изразява естеството на конкретните услуги, като по този начин не е изяснено какъв е необходимия ресурс за изпълнението им. Последното обстоятелство не може да бъде установено и от договора за посредническа услуга, тъй като не съдържа конкретизация на конкретните действия, които ще извърши доставчикът, като не са представени доказателства по какъв начин и кой е осъществявал посредническата услуга. От страна на жалбоподателят не са представени доказателства, какви действия е предприел последният за сключването на такава сделка - доклади за извършените проучвания, за водене на преговори, оферти за подлежащите на сключване договори с лицата, с които са водени преговори, предоставянето на информация за текущото изпълнение на договора и др. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че е възникнал резултата от посредническата услуга, поради което обосновано е прието, че не е доказано настъпването на данъчно събитие, съответно данъкът не е станал изискуем, поради което правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед на изложеното обжалваното решението в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт, решението следва да бъде отменено и в частта на разноските присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, за сумата над 1 693,37 лева. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 142,72 лева по представения списък за разноски пред първоинстанционния съд с оглед на уважената част от жалбата. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение