Решение № 10544 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14805/2009 г.

Решение № 10544 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14805/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 176 АПК. Образувано е по молба на Гана Рангелова Дребчева, подадена от представляващия адв. Никола Янков, с искане за допълване на Решение № 3698/22.03.2010 г, постановено по адм. д. № 14805/2009 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 1216/30.09.2009 г, постановено по адм. д. № 382/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив. В молбата се поддържа, че тричленният състав на ВАС не е коментирал в решението и не се е произнесъл по всичките доводи към касационната жалба и по-конкретно касателно Заповед № ДК 10.07/2.2.2009 г, на началника на РДНСК - Пловдив, относно РС № 5 на архитекта на Община - Съединение. Подробни съображения за неоснователност на молбата представителят на ВАП е изложил в съдебно заседание проведено на 31.05.2010 г. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, след преценка на изложените доводи в молбата и формулираните в нея искания, както и доказателствата по делото, приема следното: Молбата за допълване е подадена в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С първостепенният съдебен акт оспорен пред ВАС от Гана Рангелова Дребчева АС Пловдив се е произнесъл относно законосъобразността и правилността и на двете заповеди на Началника на РДНСК Пловдив, съответно двете разрешения за строеж на Главния архитект на Община Съединение. Видно от мотивите на Решение № 3698/22.03.2010 г - предмет на обсъждане по делото са не само Заповед № ДК - 10 - 08/02.02.2009 г. на Началника на РДНСК Пловдив, респективно Разрешение за строеж № 6/15.02.2008 г, на гл. архитект на Община Съединение, но и Заповед № ДК - 10 - 07/02.02.2009 г. на Началника на РДНСК - Пловдив, респективно Разрешение за строеж № 5/15.02.2008 г. на Главния архитект на Община Съединение. От съдържанието на диспозитива на процесното решение се установява, че касационната инстанция оставя в сила първоинстанционно съдебно решение, т. е. изложените мотиви в обстоятелствената част на решението са относими и за двете заповеди, съответно двете разрешения за строеж. От изложеното е видно, че с Решение № 3698/22.03.2010 г, постановено по адм. дело № 14805/2009 г. състав на Върховния административен съд, Второ отделение, се е произнесъл по цялата касационна жалба, с която е бил сезиран, т. е. не е налице основание за допълване на съдебния акт по реда на чл. 176 АПК. Това е така, тъй като с молбата за допълване се претендира "непроизнасяне" по всички доводи в частната жалба, което касае допълване на мотивите на решението, които не са част от съдебния акт по смисъла на чл. 236, ал. 1 и 2 ГПК вр. чл. 144 АПК и нямат сила на присъдено нещо. За да е непълно решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, следва същото да не е изчерпило спорния предмет - да липсва произнасяне по оспорения акт (в случая, съдебно решение) или както е законовия термин да липсва произнасяне по "цялото оспорване". В случая съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, оставяйки в сила обжалваното решение. По изложените съображения, не е налице непълнота на решението на тричленния състав на ВАС, поради което искането за допълването му е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,