Решение № 4462 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2021 г.

Решение № 4462 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З., гражданин на Египет чрез адвокат Д. Р., срещу решение № 7409 от 21.12.2020 г. по адм. дело № 8304/2020 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1402/22.05.2020 година на председателя на ДАБ – МС, с което е постановен отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. З., гражданин на Египет, срещу решение № 1402/22.05.2020 година на председателя на ДАБ – МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Възражението му е, че в нарушение на административнопроизводствените правила, административният орган е игнорирал изложените причини за напускане на страната. Твърди още, че административния орган е издал акта при неизяснена фактическа обстановка. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставянето му. От представената справка относно обстановката в Египет и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от справката, жалбоподателят е гражданин на Египет, вероизповедание – [вероизповедание], семейно положение – неженен, нечленуващ в политически партии, не е бил член на въоръжена групировка и не е влизал във взаимоотношения с армията на Египет. Сам заявява, че е напуснал легално Египет на 04.10.2019 г. за Турция, а в България пристигнал нелегално на 6-7. 11. Живял в Кайро, където е роден, нямал проблеми с властите, в Египет, имал майка и баща, трима братя и една сестра. Учил до 12 клас, но не могъл да го завърши. На въпрос защо е напуснал страната си, е изложил причини, свързани с неговия баща който бил обвинен по фалшив сигнал, че принадлежи към "Братята мюсюлмани", забранена групировка в страната и за насаждане на етническа омраза, бащата бил началник на метростанция в Кайро и бил отстранен през 2016 г., привикван и разпитван и накрая освободен от поста. Жалбоподателят е завил, че няколко пъти бил викан в полицията за да каже, че баща му принадлежи към тази групировка - през 2018 г., дори му посягали, а той не знаел какво да каже, не били към тази групировка. За причините да напусне страната си посочва, че искал да стигне до Германия или Италия, където искал да следва, и да се лекува защото имал [заболяване] поради претърпян инцидент с кола. Съдът внимателно е анализирал информацията, предоставена от него в интервюто, както и събраните данни за ситуацията в Египет и напълно мотивирано я е оценил, като недостоверна. Едновременно с това е развил при условията на алтернативност и доводи, че дори тя да е вярна, сама по себе си не може да доведе до извод за наличие на причини за предоставяне на статут, визирани в чл. 8 ЗУБ. Акцентирал е и на изложените от жалбоподателя икономически причини за напускане на страната му по произход. Към тези мотиви, настоящата съдебна истанция добавя още и факта, че той е напуснал свободно Египет, а заявеното от него обстоятелство, че причината, за да напусне страната си е да стигне до Германия или Италия, където искал да следва и да се лекува защото имал [заболяване] поради претърпян инцидент с кола сочи, че жалбоподателят е икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани. Правилни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства, той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът погрешно е преценил, че ситуацията в Египет е пълно и вярно изяснена, предвид представената по делото справка. В рамките на административното и съдебното производство е представена справка за общото положение в Египет. Справката е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Обосновано е посочено от съда, че в справката по делото за ситуацията в Египет към 18.09.2020 г. са посочени проблеми за атаки на терористични организации на полуостров Синай отвличания на цивилни в Северен Синай, някои от които обезглавяват, сектантско насилие срещу египетски християнски копки, като властите разследвали терористичните атаки и предполагаеми извършители. В справката е обсъдено изявление от януари 2019 г. на Ислямска държава, насочено към православните християни, също се съдържат данни за арести от египетските сили за сигурност но представители на медии и активисти за правата на човека под предлог за предполагаемо подстрекаване към тероризъм, разпространение на фалшиви новини и злоупотреба със социалните медии, обсъдени са и данни за жени подсъдими, за осъждания на правозащитници, за политически убийства. Правилно е прието, че тези обстоятелства са неотносими към личното положение на жалбоподателя, тъй като според заявените данни от него не принадлежи към никоя от засегнатите социални групи, нито се занимава с политическа или правозащитна дейност. Що се касае до групировката "Мюсюлмански братя", то има данни за арест на лидера й, като отговорен за създаването на насилствено крило на организацията, държана отговорна за поредица от нападения в Египет. Данните в справката не сочат на въоръжен конфликт - нито вътрешен, нито международен, а твърденията на жалбоподателя за обратното са необосновани. Няма данни за цивилни жертви, или заплаха от безогледно насилие, характеризиращо се с въоръжен конфликт, в това число и по съображение, че жалбоподателят не е заявил да е живял в конфликтните зони - полуостров Синай и конкретно Северен Синай. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение