Решение № 5099 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2020 г.

ВАСV отделение29.04.2020 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233/12.11.2019 г. постановено по адм. дело № 216/2019 г. от Административен съд Сливен. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5099 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Тодоров от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Начков – АК – Сливен, срещу решение № 233/12.11.2019 г. постановено по адм. дело № 216/2019 г. от Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-ЗЗ-20/8.05.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, алтернативно- отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като се представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответната страна - Изпълнителният директор на АГКК София не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЧР-ЗЗ-20/08.05.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /ИД на АГКК/, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Т. Тодоров от длъжността главен експерт "Създаване и поддържане на кадастъра", с ранг II младши и месторабота СГКК – Сливен, специализирана администрация при АГКК, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на Т. Тодоров, която е приел за неоснователна, и го е осъдил да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100 лв. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства и доказателствени средства съдът е приел за установено от фактическа страна, че към датата на постановяване на административния акт жалбоподателят е заемал, съгласно заповед № ЧР-32-1/3.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, длъжността главен експерт "Създаване и поддържане на кадастъра", с ранг II младши и месторабота СГКК – Сливен, основаната цел на която, съгласно длъжностната характеристика, е да изпълнява и координира дейностите по създаването, контрола, приемането и поддържането на кадастралните карти и регистрите към тях в съответствие с изискванията на нормативните документи по кадастъра, като осъществява контрол при изработването и приемането на кадастралната карта и регистри; извършва дейности по поддържането им; извършва услуги, свързани с кадастъра; извършва дейности по създаване и контрол на геодезически мрежи с местно предназначение, дейности по приемане на специализирани карти и по представяне на данни от тях. Преките му задължения са да подпомага началника на службата при осъществяване на дейностите по кадастъра, да проверява цифровите модели чрез контролни компютърни програми на АГКК, да участва в приемателни комисии за районите на действие на службата, да организира подготовката на протоколите за контрол и приемане на кадастралната карта и регистри на комисията във връзка с чл. 4, чл. 2 от Наредба № 19, да организира и участва в контрола за поддържане на основната база данни на кадастралната карта и кадастралните регистри, да разработва методологии за водене на отчети и статистика по различни показатели във връзка с кадастъра на региона на службата, да изготвя становища, експертни анализи и отговори на жалби на граждани по кадастралната карта и кадастрални регистри и др. По силата на утвърдено от Изпълнителния директор на АГКК София ново длъжностно разписание, в сила от 8.05.2019 г., в СГКК Сливен се закрива длъжността главен експерт "Създаване и поддържане на кадастъра", като общият брой на служителите там е намален от 9 на 8, при запазена обща численост на АГКК – 417 щатни бройки. В утвърденото поименно разписание на структурното звено – СГКК – Сливен, в сила от 08.05.2019 г., Тодоров не фигурира. Със заповед № ЧР-ЗЗ-19/08.05.2019 г. на Т. Тодоров е връчено предизвестие на осн. чл. 106, ал. 1 ЗДСл, след което, с оспорваната заповед, издадена на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 ат ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с нареждане да му се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск, за неспазване на срока на предизвестието и за два месеца, на осн. чл. 106, ал. 2 ЗДСл. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, орган; в предписаната от закона писмена форма и със задължителните реквизити; при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че след 08.05.2019 г. длъжността заемана от служителя, не съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, т. е. налице е реално съкращаване на длъжността. Изпълняваните от жалбоподателя функции и задачи не са преминали към нито една от длъжностите в СГКК Сливен. Редуцирана е и общата численост на щатните бройки в СГКК – Сливен от 9 на 8, т. е. налице са комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Приел е още, че административният орган е в действал съгласно правомощията си по чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Обективирането на това волеизявление, в случая, е изразено в заповед № РД-13-95/07.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК и в утвърденото длъжностно разписание, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Тодоров. Съдът не е кредитирал формираното в назначената по делото експертиза заключение, че не е налице реално съкращаване на длъжността, доколкото реално и обективно (съобразно доказателствата) в нито една от длъжностите в СГКК не е извършена реорганизация, включваща преминаване на функции и задачи от съкратената длъжност главен експерт "Създаване и поддържане на кадастъра" към друга длъжност в същата администрация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 ЗДСл орган - Изпълнителния директор на АГКК. Правилно също е приел, че са спазени изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с установените релевантни факти по делото и приложимите нормативни правила, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване с материалния закон. От събраните по делото доказателства и при сравнение на представените длъжностни разписания на АГКК се установява, че считано от 8.05.2019 г., с приетото ново длъжностно разписание са закрити общо две щатни бройки за длъжностите "главен експерт" – в СГКК – Сливен и в СГКК – София, сектор "София-юг", както и една бр. за длъжността "старши експерт" "Създаване и поддържане на кадастъра" – в СГКК – Пазарджик /1 бр. старши експерт/, което води до необоснованост на възражението на касатора, че единствено и само в СГКК – Сливен е била съкратена длъжността главен експерт "Създаване и поддържане на кадастъра" и действията на административния орган са насочени тенденциозно към него. Тъй като след 8.05.2019 г. длъжността обективно е престанала да съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност, органът по назначаването е в правомощието си да издаде акт по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От анализа на представените длъжностни характеристики, съдът вярно е установил частично съвпадение на функции, изпълнявани от други служители на СГКК - Сливен, което обаче произтича от присъщите задачи на службата. Обстоятелството, че функциите и задачите на закритата длъжност са били разпределени за изпълнение от останалите служители не може да обуслови извод за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първоинстанционният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Т. Тодоров длъжност. За да е налице фиктивно съкращаване на длъжността, би следвало системата от функции, задължения и изисквания изцяло да са запазени, което в случая не е така и води до извода, че това възражение също е неоснователно. Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, насочени са към правилността на преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед и са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е отхвърлил. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на длъжността главен експерт" – в СГКК – Сливен, което е в оперативната самостоятелност на органа да извършва организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 108