Решение № 11861 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2011 г.

Решение № 11861 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от началника на митница Русе чрез процесуалния му представител Красимир Петков срещу решение № 56 от 29.12.2010 г. на Административен съд - гр. Русе, постановено по адм. д. № 388/2010 г., с което е отменено решение за възникване на митническо задължение № Т 47/0050 от 08.03.2010 г. на началника на митница Русе, потвърдено с решение № 369/29.04.2010 г. на директора на агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Топлофикация Русе" АД срещу решение № Т 47/0050 от 08.03.2010 г. на началника на митница Русе . Ответникът по касационната жалба - "Топлофикация Русе" АД със седалище в гр. Русе и адрес на управление: ул. "ТЕЦ - Изток" оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Механджиева в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС - гр. Русе е било решение за възникване на митническо задължение № Т 47/0050 от 08.03.2010 г. на началника на митница Русе, потвърдено с решение № 369/29.04.2010 г. на директора на агенция "Митници". Със същото е определено на "Топлофикация Русе" АД задължение за ДДС в размер на 178 349.47 лв. на основание чл. 203, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. на Съвета за отклонение на стоката по ЕАД № 09ВG004008J0002364/08.07.09 г. Митническият орган е приел, че с посочения ЕАД "Топлофикация Русе" АД е поставило стока - 7 014 510 кг въглища на режим митническо складиране. При извършена проверка от отдел "Последващ контрол" съгласно заповед № 137/13.11.09 г. на директора на РМД-Русе по счетоводните регистри на "Топлофикация Русе" АД, както и представените от "Пристанищен комплекс Русе" ЕАД справки за отчитане на дневните количества въглища посредством електронна везна, преминали през лентата на склад № 2 на Пристанище Изток - Русе до склада на "Топлофикация Русе" АД, е установено, че стоката, поставена под режим "митническо складиране", е изведена от митническия склад и приета в склада на "Топлофикация Русе" АД със складови разписки № 212239, № 212242, № 212243 и № 212246, всичките с дата 30.06.09 г. Заведена е в складовата програма и е заприходена в счетоводните регистри на стойност 891 747.33 лв. на база издадените окончателни фактури без за същата да е било дадено допустимо митническо направление съгласно чл. 89 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. на Съвета - в сучая - допускане за свободно обращение и крайна употреба /чл. 79 от от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. на Съвета/. Административният съд е отменил оспореното решение, поради следните съображения: От изготвената и приета по делото метрологична експертиза е установено, че за монтираната електронна везна не се прилагат изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.06 г., тъй като същата е произведена и въведена в експлоатация преди влизането в сила на посочения нормативен акт. При това положение отчетените с електронната везна данни не могат да се ползват с презумпция за достоверност. От разпита на свидетелката Трикова се установява, че всички вложени в склада въглища са се намирали на една купчина без да е извършвано разделяне и обозначаване на количеството по съответния ЕАД. Този начин на съхранение прави невъзможно установяването кое количество по кой ЕАД е внесено в склада и съответно - изнесено. В случая митническият орган е приел, че се касае за количествата въглища по посочения в решението ЕАД само въз основа на складовите разписки и вписания в тях манифест. Отбелязването върху справките е извършено при прилагане на метода FIFO, който с оглед начина на складиране на стоката, описан по-горе, не може да бъде приложен на практика. Установено е общо отклонено количество стока, но не е ясно как е извършено разпределянето по отделните ЕАД. Настоящият съдебен състав не споделя така направените изводи от първоинстанционния съд. Не е отчетено от съда, че електронната везна е монтирана на лентата за изнасяне на въглищата от склада от самото дружество вложител на стоката - "Топлофикация Русе" АД. Същото, съобразно отчитанията, е осчетоводявало и стоката в счетоводните си регистри, както се установява по делото. В тази връзка неправилни са изводите на съда, че отразяванията по везната не се ползват с доказателствена сила. Напротив, точно отразяванията по везната са послужили на дружеството за счетоводен отчет на стоките. С доказателствена сила се ползват и заверените от съответното длъжностно лице документи на склад № 2, където се е съхранявала стоката, изключително и само принадлежаща на "Топлофикация Русе" АД. Потвърждаването на обстоятелствата по оформяне на складовата отчетност от разпитаната като свидетел Трикова в качеството й на лице по смисъла на чл. 105 от МКО, установява че отразяванията са вписани от същата. При така установените данни, неправилни са изводите на съда, че количествата и стойностите на вложената и изнесена стока не са установени. Съдът е пренебрегнал ММ, с която стоката е манифестирана и е заведена въз основа на обявеното в манифеста тегло. С оглед на изложеното следва да се приеме, че стоката по процесния ММ е идентифицирана и установена по вид и количество. Неоснователен е и извода на съда за неприложимост на метода FIFO. В случая се касае за водена материална отчетност и работа с документооборота, а освен това принципът "първо влязло първо излязло" е призната счетоводна формула, съществуваща в международните счетоводни стандарти. Според формулата "първо влязло първо излязло", позициите от материалните запаси, които са закупени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни - Регламент (ЕО) № 1725/2003 на комисията от 29 септември 2003 г., относно приемането на някои международни счетоводни стандарти. Предвид естеството на стоката - насипно състояние на въглищата, се прилагат нормите на цитирания регламент. Този метод е възприет и използван и от двете дружества - складодържател и вложител, при приключване на режима и водената материална отчетност на склада. По този начин се осъществява и отнасянето на конкретното количество стока от склада към конкретното ЕАД. В този смисъл са показанията на свидетел Трикова. Следва да се отчете и безспорно установения по делото факт, че в този склад се съхраняват въглища само на една фирма "Топлофикация Русе" АД. По отношение на количеството следва да се съобрази, че в митническата декларация в кл. 40 като предшестващ документ е посочен ММ, в който количеството въглища е същото, както по ЕАД. Това количество въглища не е получило друго допустимо митническо направление. При така установеното, е приложима разпоредбата на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и за експедираните количества от процесната стока от склада, при неприключил режим "митническо складиране", за вносителя е възникнало вносно митническо задължение, което съобразно тарифния код е мито - 0 лв., и задължение по чл. 54, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ДДС в размер на 178 349.47 лв., поради което оспореният митнически акт е законосъобразен. Като е приел противното и е отменил акта като незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Топлофикация Русе" АД като неоснователна. В този смисъл настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение вече се е произнесъл с решение № 11711/21.09.2011 г., постановено по адм. д. № 1843/2011 г. При този изход на спора на касатора се следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4017.00 лв., определено съгласно чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение