Решение № 9722 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2020 г.

Решение № 9722 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., срещу решение № 1044 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 1305/2018 г. на Административен съд - Х.. С него е отменено като незаконосъобразно решение № 26/223/00217/3/03/04/01 с изх. № 02-0800/3006#3 от 12.11.2018 г. за отказ от изплащане на финансова помощ и са присъдени разноски. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – община С., в представен писмен отговор от процесуалния представител - адвокат В. Овчарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от община С. срещу решение на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за отказ от изплащане на финансова помощ по заявка за плащане № 26/223/00217/303 от 6.12.2017 г. в размер на 26178 лева. Развити са пространни доводи за нарушение на административно-производствените правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сочи се, че в акта не са отразени пълно и ясно фактическите и правни основания за отказа, липсват и основания за издаването му съгласно правилата, уредени в ЗУСЕСИФ. Съдът е събрал цялата преписка, включваща: сключения договор за финансиране с трите последващи към него анекса; договора с определения след проведена възлагателна процедура по ЗОП изпълнител; документите за извършените и отчетени през годините действия по изпълнението му; контролните листове от извършените от инспектората при ДФЗ проверки на място в периода юли на 2016 г. - май на 2018 г. /последната след подаване на заявката за плащане на 6.12.2017 г. /; цялата вътрешна кореспонденция между отделните дирекции на фонда по изследване на възникнали в резултат на подаден сигнал от физическо лице съмнения за измама при изпълнение и приемане на дейностите; писмото за сезиране на районна прокуратура и издаденото от Районна прокуратура - С. на 12.01.2018 г. Постановление за отказ да образува наказателно производство; цялата преписка по откриване и провеждане на производството по ЗУСЕСИФ и всички писмени възражения на общината, както в отговор на констатациите от проведените проверки на място, така и по повод откриване на производството за налагане на финансова корекция. Допълнително в съдебното производство са събрани доказателства във връзка с твърдените от страните обстоятелства. Допуснати са и са приети без възражения от тях съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключение и съдебно-икономическа експертиза. Проведено е производство по оспорване истинността на пет приемо-предавателни протокола за извършени дейности от изпълнителя, приети от представител на бенефициера. Въз основа на събраните доказателства, които прецизно е анализирал, съдът е изложил много подробно и в тяхната хронологична последователност приетите за установени факти, които не е необходимо да се повтарят в настоящото решение. В правните си изводи е съобразил, че по същността и значението си обжалвания административен акт представлява отказ за изплащане на финансова помощ по смисъла и по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22 от 7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана в настоящото изложение Наредба № 22/2008 г. /. Обстоятелството, че той е постановен в производство по издаване на решение за финансова корекция, предвидено в ЗУСЕСИФ е интерпретирано, като нарушение, което не е толкова съществено, че да повлияе върху законосъобразността на акта. Поради това съдът е изследвал наличието/липсата на останалите отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Отделил е специално внимание в мотивите на решението за характера и значението на петте приемателно-предавателни протокола, по отношение на които е оспорена автентичността на положения "За изпълнител" подпис на управителя на дружеството-изпълнител К. К.. Концентрирал се е върху изследването на основния спорен между страните въпрос - извършени ли са отчетените с подадената от общината на 6.12.2017 г. заявка за плащане на мероприятията от петте вида дейности по договора за подпомагане. При това правилно е приел за изходна точка фактическите основания, изложени от административния орган в отказа да извърши плащане: резултатите от трите проверки на място, извършени през юли на 2016 г., август на 2016 г. във връзка с възникналия пожар и март на 2017 г. Доколкото фактическите установявания при първата и третата от тях са проверени чрез съдебно-техническата експертиза, съдът се е съсредоточил върху обсъждането на основното и допълнителното заключение. Изцяло е възприел изводите на експерта, че при тези проверки на място е допусната от експертите на техническия инспекторат много съществена грешка по отношение на самите мерки единици. Те неправилно са приели, че 1 ха е равен на 1 000 кв.м., докато в действителност той се състои от 10 000 кв. м. Тази елементарна грешка на практика е довела до неправилно изчисление на процента на прихващане: в периода 21-27.07.2016 г. той е 19.77%, а не както е посочено в контролния лист – 2.1%; при проверката от 20-24.03.2017 г. прихващането е в размер на 64.21%, а не 6.02%, колкото е определен от проверяващите. Същевременно съдът е приел и констатациите на вещото лице, че заявеният за плащане с фактура № 2000001204 от 14.02.2017 г. разход за презалесяване/попълване за сумата 4665 лева не би следвало да се уважава, тъй като е направен извън 3-годишния период за попълване, заложен в договора. Приел е и изводите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза за частта от претендираните от общината сума, която й се дължи. Констатираните грешки и различия е възприел, като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Отменил го е и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за постановяване на нова заповед. Присъдил е и поисканите и надлежно доказани от от жалбоподателя разноски по делото. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят три възражения: Първото е във връзка с проведеното от съда производство по оспорване автентичността на петте приемателно-предавателни протокола. Твърди се, че след като не е установено управителят на изпълнителя - К. К. да ги е подписал, то е налице нередовност на документите, приложени към заявката за плащане и следва да се приложи правилото на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 22/2008 г. Възражението е неоснователно на първо място, поради факта, че самият административен орган в нито един момент от всички проверки, които е извършил след 6.12.2017 г. - датата на подаване на заявката за плащане, не е твърдял нередовност в тази насока. В същия период е издадено и прокурорското постановление след извършена проверка от РУ - С. по съмнения за представени документи с "вероятно невярно съдържание" от срана на Девня Трейд ООД (изразът в кавички е цитат от съдържанието на самото постановление) и изготвяне на докладна записка. Едва в хода на съдебното производство, административният орган е започнал да оспорва авторството, поради което и съдът не би могъл да се позове на чл. 32, ал. 2 от наредбата, използването на който е изцяло от компетентността на административния орган и касае административното производство. На второ място, което е и по-съществено, е правният извод на административния съд, че значението и доказателствената сила на тези протоколи следва да се преценява въз основа на положения подпис на представителя на възложителя, който е приел за извършени отразените в протоколите дейности и най-вече на базата на всички останали доказателства, събрани по делото. Към тях се причисляват контролните листове от извършените проверки на място през юли на 2016 г. и март на 2017 г. от експерти на Регионалния инспекторат, които са направили и съответните фактически констатации. При тях проблемът се свежда единствено до неправилното определяне на квадратурата на един хектар. Що се касае до развитите доводи в касационната жалба относно точното идентифициране на изпълнителя и установяването, че именно той в качеството на страна по сключения договор за възлагане на обществена поръчка е извършил предвидените в него технически дейности, то подобни съмнения не са въвеждани в нито един момент, както от административното, така и от първоинстанционното производство. Недопустимо е едва в касационната жалба административният орган да се позовава на напълно ново правно основание за отказ, каквото е това по чл. 35, ал. 1, т. 7 от наредбата. Още повече, че неустановяването на автор на подписа "За изпълнител" при положение, че не се оспорва полагането на подписа "За възложител" в никакъв случай не може да се квалифира, като неточно изпълнение при уговорена в договора неустойка. По аналогичен начин във втория касационен довод, страната отново се домогва да въведе ново основание за отказ за плащане - този път подаване на заявката за плащане извън предвидените за това срокове. Тъй като подобен мотив не се съдържа в оспорения административен акт, то представителят на фонда се позовава на посочената в акта, като правно основание за отказа клауза на т. 4. 4, б. "з" от договора. Цитираната точка предвижда правото на фонда да откаже изплащане на част или на цялата сума когато заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане на срока по т. 3. 1 и 3. 2. Относим към случая е този по т. 3. 2. - при попълване (презасяване или презасаждане) до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 3 календарни години - б. "а" и при отглеждане - в срок до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 5 календарни години. Видно от констатациите в раздел ІV от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза към искането за плащане от 6.12.2017 г., бенефициерът е приложил фактури за съответните суми, като в тези от 8.12.2015 г. и 14.02.2017 г. са отчетени дължими суми и за двата вида операции. Във връзка с втората фактура - тази от 14.02.2017 г., вещото лице е приело за недопустим разхода за презалесяване в размер на 4665, поради факта, че попълването на 3 годишната култура би следвало да е извършено през вегетативния сезон на 2015 г. Във връзка с тази специфика на технологичните операции, експертът е дал подробни устни обяснения при изслушването му в съдебното заседание на 25.06.2019 г. Те са възприети от съда и в мотивите на решението е отчетена недопустимостта на този разход, но не поради просрочие на подадената заявка за плащане. Що се касае до претенцията за възстановяване на останалите разходи, то изпълнителният директор на фонда не е изложил никакви мотиви за отказ, поради неспазване на срока, както и не е предявил подобно нарушение на общината в хода на провеждане на процедурата по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Третият касационен довод е за противоречие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като в мотивната част съдът е установил само частична основателност на жалбата, а в диспозитива е отменил изцяло отказа за плащане. Възражението също се преценява, като неоснователно. Съдът изрично е посочил на стр. 13 от решението, че доколкото отказът за подпомагане е направен общо, без да е конкретизирана числово всяка една от дейностите и всяка една от фактурите, то и отмяната му следва да е изцяло. При връщането административният орган е задължен да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Те се съдържат в мотивната част и яснотата им не се оспорва от касационния жалбоподател. Ето защо касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. От пълномощника на общината е направено на свой ред искане за заплащане на разноски по делото. В същото време процесуалният представител на административния орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.07.2020 г. не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение