Решение № 6801 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2014 г.

Решение № 6801 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № З-364/05.06.2014 г. на изп. директор на НАП против решение № 1483/20.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3685/2013 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 171300076/31.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 422/03.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът прави тълкуване на волята на териториалния директор в смисъл, в който той не е вложил в издадената от него заповед, което се подкрепя от изричното му изявление, съдържащо се в писмо изх. № 1002-1/07.08.2013 г. Цитираните заповеди са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и представляват вътрешнослужебни актове. С тях териториалният директор определя орган по възлагане на ревизии и по издаване на РА, чието работно място е изнесено работно място /ИРМ/ Русе и е орган по приходите на ТД на НАП - Варна. "За ИРМ Русе" е указание за работното място на лицето и не следва да се тълкува в смисъл на възложена компетентност само за територията на гр. Русе. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност - постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Ответникът по касационната жалба - "МЗ Трейд" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Ясеновец, обл. Разград, ул. "Вихрен" № 3 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йотов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 171300076/31.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 422/03.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени на ревизираното дружество "МЗ Трейд" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 101 571.71 лв. и лихви в общ размер 8 053.08 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1203236/19.09.2012 г., издадена от Богомил Симеонов Стойков - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. Тази заповед е изменена със ЗВР № 1203934/12.11.2012 г., ЗВР № 1204332/06.12.2012 г. и ЗВР № 1300076/08.01.2013 г., издадени Мима Александрова Вутова началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. РА е издаден от Йордан Радославов Андреев съобразно ЗОКО № К 1300076/22.03.2013 г., издадена също от Мима Александрова Вутова. Представени са заповед № Д-931/04.07.2011 г. и Д-932/04.07.2011 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с които са определени компетентните органи по приходите, които на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да възлагат ревизии и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК да издават ЗОКО. С тези заповеди за ИРМ Разград е възложена компетентност на Стефанка Димитрова Янкова, а за ИРМ - Русе на Богомил Симеонов Стойков. Видно от тези заповеди, според първоинстанционния съд, Богомил Симеонов Стойков е с ограничени правомощия само по отношение на задължените лица, регистрирани на територията на гр. Русе, а ревизираното дружество има регистрация на територията на ИРМ Разград, за която компетентен орган е Стефанка Димитрова Янкова. Със заповед № 1597/01.11.2012 г. Мима Вутова е упомената като орган, компетентен да издава ЗВР за ИРМ Русе, но не и за ИРМ Разград. Тази заповед е издадена от Чавдар Янков - зам. директор на ТД на НАП - Варна съгласно заповед № ЗЦУ 534/04.05.2010 г. на изп. директор на НАП, но не са представени доказателства за това, че титулярят Светлан Аврамов - директор на ТД на НАП - Варна е отсъствал на 01.11.2012 г. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/, безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. /чл. 8 ДОПК/. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност, самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА в резултат на неправилно тълкуване на текста на заповедите на директора на ТД на НАП - Варна, издадени от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. От тях по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО, само по отношение на ДЗЛ, намиращи се територията на ИРМ. Посоченото "за ИРМ - Русе" следва да се разбира именно като указание за работното място органа по приходите и в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота в Русе, компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е посоченото лице. От изложеното следва, че ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени от директора на ТД на НАП. Що се отнася до компетентността на Чавдар Янков - зам. директор на ТД на НАП да издаде заповед № 1597/01.11.2012 г. съдът е следвало по реда на чл. 171, ал. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК да укаже на ответника, че за отсъствието на титуляря Светлан Аврамов на 01.11.2012 г. не сочи доказателства. Решението на Варненския административен съд като неправилно следва да се отмени. Тъй като спорът не е разгледан по същество и в решението липсват мотиви относно законосъобразността на РА, налице е твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, и делото следва да се върне на същия първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе съставът, който ще разгледа повторно делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение