Решение № 17259 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2019 г.

Решение № 17259 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска", чрез гл. юрк. Л. Тодорова като процесуален представител, против решение № 1002 от 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 355/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено решение рег. № 32-132840/10.05.2018 г. към MR N 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г. на началника на Митница Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че правилно и законосъобразно е определена митническата стойност на процесната стока, като при издаването на оспорения административен акт са спазени изискванията стоките, чийто договорни стойности се вземат предвид да са внесени в приблизително същия период, да са със същата страна на произход и да са търгувани на приблизително същите равнища и количества. Неоснователно съдът е приел наличието на формално изследвано търговско равнище на продажбата на стоките и отчитането на средностатистическата стойност. Излага възражения, че износните митнически декларации безспорно потвърждават съмненията на митническите органи за занижена митническа стойност на процесната стока на декларатора. Намира за неоснователни и изводите на съда, че представените допълнително доказателства от ОЛАФ не касаят приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Прави се искане за отмяна на решението. В представени по делото писмени бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 1274 от 30.01.2019 г. постановено по адм. дело № 14114/2018 г. на ВАС, осмо отделение, е отменено решение № 1881 от 11.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1516/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, с което е отменено решение на началника на Митница Варна с рег. № 32-132840 от 10.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г. В хода на производството пред ВАС – в съдебно заседание, проведено на 04.12.2018 г. процесуалният представител на началника на Митница Варна е представил писмо на ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 3.09.2018 г., както и износни митнически декларации В18201002000 и В18201001993 от 4.01.2018 г. за износ на палмов олеин, в която посочената стойност превишава с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Прието е, че така представените доказателства са нови, от значение са за решаване на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока. При решаването на делото тези доказателства не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат представени и обсъдени от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от административния съд е установено, че на 7.03.2018 г. в митнически пункт "Пристанище Варна" е представена MRN 18 BG002005 H0003446/7.03.2018 г., за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" на стока – палмов олеин - 5600 туби по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 64 288 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 58856 лв. за 1 USD. В обжалваното пред първоинстанционния съд решение с рег. № 32-132840/10.05.2018 г. митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по подадената MRN следва да бъде определена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на митническата стойност на сходна стока - по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. Със същия акт е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация; определена е митническа стойност на внасяната от дружеството стока по тази декларация; разпоредено е да се коригира митническата декларация, да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като резултат на извършената корекция и е определено за доплащане мито /А00/- 3 298, 07 лв. и ДДС /В00/ - 7 988, 65 лв., ведно с лихва за забава. В хода на съдебното оспорване е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорено от страните, въз основа на което е установено, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637985/6.01.2018 г. е в размер на 64 288, 00 USD; платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637986/6.01.2018 г. е в размер на 25 715, 20 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в размер на 284 183, 55 USD на 18.04.2018 г., заедно с плащанията по други фактури. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 64 288, 00 USD и 25 715, 20 USD за 156. 800 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е за част от фактурираното количество – 156. 800 МТ в размер на 112. 000 МТ. Плащането е отразено по дебита на см. 401/2 "Доставчици във валута" и по кредита на см. 504/3 "Разплащателна сметка във валута". По реда на чл. 192 от ГПК по делото са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи митническата декларация на "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД – № 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г.; платежно нареждане за платено мито за внос от 27.12.2017 г., платежно нареждане за платено ДДС за внос на палмов олеин от 27.12.2017 г.; фактура за стоката № 10000032681/23.01.2018 г.; Акт за вземане и разработване на проба. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Приел е, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи, като е дало и обяснения относно обстоятелствата, с които митническият орган е обосновал издаването на решението. Относно анализа на договора с доставчика и договорения кредитен лимит съдът сочи, че от клаузите на договора от 20.11.2017 г. следва, че същият е за продажба на отложено плащане. Обоснован е извод, че договорения в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Според решаващия състав вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за "клиента по този договор" – т. е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че дружеството купува от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката. Относно застраховката на стоката по коносамента MSCUPV039073 и 4510-0155-712. 015 е представена справка по абонаментна застрахователна полица "Товари по време на превоз" № 7701170000001, с потвърждение, че посочените в същата превози са платени. Според съда ирелевантно към определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в коносамент № MSCUPV039073, липсва позоваване на договора с доставчика. Счита, че в случая, представеният коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид удостоверителната му функция по чл. 117, ал. 1 от КТМ – че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на т. 5, d) от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора – при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в достоверността на договорната стойност. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. Не е извършен анализ на условията по двете доставки и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества; на търговската марка и качеството на стоките. Липсва анализ и във връзка с различия производител на стоките по двата вноса – обстоятелство, което по арг. от чл. 141, пар. 5 от Регламента за изпълнение приема за релевантно. Относно установеното въз основа на анализните сертификати сходство в някои от показателите съдът приема, че качеството на стоките не е достатъчно, като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая счита, че не е доказано. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Съдът излага съображения, че макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 448 тона от "Милки Груп Био" ЕАД и 22 400 кг. за третото лице, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода м. 01 – м. 11.2017 г. – когато е сключен договора за продажба с производителя, пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83. 63 % - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Такъв анализ липсва за следващите периоди и конкретно за м. 01. 2018 г., през който е подадена декларацията за процесния внос. Предвид изложеното, решаващият състав намира, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Относно представените митнически декларации за стоки за износ и писмо на директор на отдел в ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 3.09.2018 г. съдът счита, че същите не променят посочените изводи. Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Счита, че тези доказателства не са относими към основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Съдът е обосновал краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, началникът на Митница Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Правилно съдът е определил основния спорен въпрос между страните по делото, а именно дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В хода на административното производство във връзка с представена митническа декларация MRN 18 BG002005 H0003446/07.03.2018 г. от дружеството са изискани документи и сведения относно определени факти и обстоятелства. От "Милки Груп Био" ЕАД са представени - договор за продажба, фактура, проформа фактура, търговските документи по сделката, документи, приложени към митническата декларация, справка от "Групама застраховане" ЕАД, уточнение, че стоката по двата коносамента е застрахована и застрахователната премия е 122, 15 лв. и 48, 86 лв. Дадени са и обяснения, че дружеството не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права; относно документите във връзка с разпространението на внасяните стоки и наличието на външнотърговски договори, е посочено, че към момента на изготвяне на обясненията стоката не е продадена и не е предмет на външнотърговски сделки, поради това че не е освободена от митническите органи; относно търговското досие по сделката е посочено, че "Милки Груп Био" ЕАД и "Ифко Фелда" са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 г. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Въпреки представените документи и обяснения, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на стоката със съобщение Рег. № 32-82639/21.03.18 г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 началникът на митницата е уведомил дружеството за мотивите, на които ще се основава решението по процесната митническа декларация. Според мотивите на оспореното пред АС – Варна решение, основателното съмнение е обосновано с това, че липсва информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване на стоките в отправното пристанище. Липсва договор за покупка на стоката. Към митническата декларация е приложена информация, че стоката по коносамент К+N 4510-0155-712. 015 е застрахована и застрахователната премия е в размер на 122, 15 лв., а по коносамент MSCUPV039073 e 48, 86 лв. Митническият орган счита, че липсва информация за какво се отнася посочената застрахователна премия и възниква въпрос какъв вид застраховка е сключена, като не е приложена и застрахователна полица. След справка в "Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА" е установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки. Извършен е детайлен анализ на митническата стойност на внесен в ЕС палмов олеин с произход Малайзия по месеци за периода 1.01.2017 г. – 30.11.2017 г. в отделните държави членки, при който е установено, че с изключение на м. 02, м. 08 и м. 11, митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска. След справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени данни и анализ, е установено, че за периода м. 01-11.2017 г. средно месечната цена на палмов олеин при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 729 до 617, 50 щ. д. за 1 тон. От представените документи е установено, че с договор BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017 г. е договорена доставка на 448 тона /плюс минус 2 %/, като количеството е окончателно, при договорена цена от 574 USD на тон, период на договора: м. 12.2017 г. - м. 01.18 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 574 долара на тон. Липсват уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т. 5 от договора. Прието е, че не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, справка за проведените телефонни разговори. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Установена е декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество - по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г., съгласно разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "б" от МК. Сходството е мотивирано със сходните характеристики на стоката според данните в анализните сертификати, при които са използвани идентични методи на изпитване и са установени сходни стойности на свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на топене. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд правилно е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Дружеството е представило всички документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи. Относно договорения в полза на клиента кредитен лимит е обоснован верен извод, че той и срокът на отложено плащане не влияят на цената, която е договорена и показва размера на задължението за срока на отложеното плащане; че относно застраховката на стоката от представената справка от застрахователя е установено, че стоката за "Милки Груп Био" ЕАД е застрахована и застраховката е платена. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, пар. 1 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, б. (б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоката по МRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. с вносител "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД - палмов олеин DUKE`S BRAND; RBD и тази по процесната декларация – палмов олеин IFFCO TRISTAR не е доказана от страна на митническия орган, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта. Относно представените митнически декларации за износ и писмо от ОЛАФ, правилно сочи в решението си съдът, че липсват доказателства проверката на службата да е приключила с окончателен доклад, който е официален документ, и който като такъв би бил, както и износната митническа декларация, относим към въпроса за обосноваването на съмнението на митническия орган, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска. Износната митническата декларация обаче е неотносима към определянето на конкретния размер на митническата стойност по реда на член 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б", във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД направените по делото разноски в размер на 1 044 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г. и фактура № 0000000579/20.06.2019 г., договореното между "Милки Груп Био" ЕАД и адвокат Желязкова заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е в размер на 870 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 174 лв. на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено близо до минимума възлизащ на 868, 60 лв., изчислен съобразно в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 11 286, 72 лв. При преценката за фактическата и правна сложност на делото следва да се отчетат продължителността на съдебното производство, процесуалната активност на пълномощника на ответника по касация и обемът на доказателствата. В случая присъдения размер на разноски за адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а справедлив и обоснован, поради което възражението на касатора е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,